Ерика и Калуна две сестри на зимата
Калуната е удивително растение. Тя не оставя безчувствен всеки, който се загледа в нейното дребно храстче, покрито с дребни цветчета, които приличат на звънчета. Още по- привлекателни са местата, където има засадени повече растения от калуна, защото там може да преливат всички оттенъци между бялото и тъмно лилавото. Обикновената калуна (Calluna vulgaris) принадлежи към семейство Ericacea. Родовото латинско име произхожда от гръцката дума kalluno, която означава правя красив, чистя. В по-стари времена от калуната са правели метли. Близки роднини на калуната са ериките и рододендроните. Именно тези растения в комбинация с хвойновите храсти са най-добрите партньори на калуната в градинските композиции. Калуната е красива не само по време на цъфтежа, а дори и след това. По този начин растенията се използват особено много в Северна Европа, където има традиция саксии с калуна и ерика да се поставят пред дома и по первазите. Това позволява да се радват на растенията през цялата дълга зима, докато техните събратя спят под снежна пелена. Скандинавците прибират красивите растения, които са загинали от студа, чак когато се появи първата зеленина в градината. Там калуната се смята за покровител на семейното огнище. Каквото и да се каже за калуната и нейната сестра ериката, едно е сигурно – това са от най-красивите цветя за есенната градина, които ни радват дори когато се усеща хладното дихание на зимата.
От снежнобяло до пурпурно червено
Известни са десетки сортове калуна с най-разнообразни багри на цветовете и листата. Листата варират от тъмнозелено до сиво или дори златисто оранжево. Окраската на цветовете пък е бяла, розова, малинова и достига до тъмно пурпурна. Ако планирате засаждане на калуна или ерика в градината си, трябва да запомните едно важно правило – максимален ефект се получава, когато растенията са разположени на големи масиви, които са направени от няколко сорта с различна окраска. Обикновено на 1 кв.м се засаждат по 6-8 растения от високите сортове и 12-15 броя от ниските. В този случай при правилни грижи след 2-3 години короните ще се разраснат и ще се получи красив килим, който ще бъде особено очарователен от септември до големите студове.
Ериката е по-изнежената красавица
Близка роднина на калуната е ериката. Понякога заради външното сходство на тези растения е трудно да бъдат различени една от друга. Най-лесно обаче това може да се направи, ако се вгледаме в листата. На калуната са малки, не повече от 3 мм дълги и гъсто покриват клонките на растението. При ериката листата са по-едри, между 5 и 8 мм на дължина, и приличат на хвойновите. Родът Ерика е получил името си от гръцката дума erike – чупя, като причина за това е фактът, че клонките на това растение са особено крехки. И докато родът на калуната е представен само от един вид, то при ериката са над 500, повечето от които растат в Европа и Южна Африка. Те са храсти, които могат да бъдат съвсем дребни – около 20 см или пък да достигат 3 м височина. За много ерики е характерно, че не са устойчиви на зимата и затова може да се отглеждат само в защитени помещения и да се използват за оформянето на зимни градини.
Почвата – кисела
Мястото – слънчево
За ериката и калуната е най-добре да се осигури слънчево място в градината, макар че тези две растения ще се чувстват добре и на лека полусянка. Необходимо е да се запомни, че калуната и повечето видове ерики не понасят пренасищането на почвата с калций. Затова двете растения трябва да се засаждат на терени, където не е внасян през предишната година оборски тор. Най-добрата почва за отглеждане на калуна е горско-пясъчната с добавка на торф, пясък и иглички от хвойнови растения. Пръстта трябва да е с кисела реакция, а рН трябва да е в границите 4,5-5,5. За ериките може да се приготви субстрат от равни части торф, пясък и горска почва. Преди пресаждането на растението то трябва да се полее обилно. Това ще окаже благоприятно влияние за прехващането на новото място.
