…Strawberry Heart Shakes дава възможност на зрителя да изживее катарзиса на съзерцанието, отвежда го във въображаеми пространства, където единствената убедителна реалност е тази на сърцето.
Светът в картините ми не е снимка, точно копие на външната реалност, а е пречупен през призмата на човешката душа, която сънува, чувства и мечтае, казва художничката Светлана Генчева-Sunny.
В събота, 26 ноември, в Люксембург – младежка база Ремершен (Auberge de jeuesse Remerschen, 31 Wäistrooss), ще бъде открита нейната трета самостоятелна изложба живопис Strawberry Heart Shakes. Предлагаме на вашето внимание (с незначителни съкращения) интервю с младата художничка, което тя даде ексклузивно за интернет списанието Public Republic.
Картините ви носят лиричната красота на магическото. Така ли виждате света около себе си – пъстър, интересен, вълшебен?
– Виждам света такъв, какъвто е в действителност, а именно – той е безумно интересен и непредсказуем, често толкова необясним и причудлив, че не може да бъде точно категоризиран. Той много прилича на външната обективна реалност, но е повлиян и от много субективни емоции и усещания. Светът в картините ми не е снимка, точно копие на външната реалност, а е пречупен през призмата на човешката душа, която сънува, чувства и мечтае.
Чадърът като подпис и поанта в изкуството на Светлана Генчева-Sunny. Може ли да бъде тълкуван като предпазител от сивотата на ежедневието и рутината?
– Чадърът е предмет, който прилича на гигантско цвете, и е измислен, за да предпазва хората от атмосферните промени. Дизайнът на интернет страницата ми svetlanagencheva.com е изцяло вдъхновен от чадъра.
В картините ми той предпазва не само от лошото време, но и от други по-абстрактни неща като например от еднообразието, сивотата и фалша. За мен той е и символ на вдъхновението. Като дете мечтаех да се сдобия с чадър като на Мери Попинз, с който да летя, където си поискам.
Предстои третата ви самостоятелна изложба – Strawberry heart shakes – на 26 ноември в Ремершен, Люксембург. Какво ще открият посетителите там?
– На 26 ноември, събота, Люксембург ще бъде населен с един вълшебен вътрешен свят, изграден от 25 живописни платна. Strawberry heart shakes дава възможност на зрителя да изживее катарзиса на съзерцанието, отвежда го във въображаеми пространства, където единствената убедителна реалност е тази на сърцето.
Каква е символиката на заглавието на изложбата? Коктейл от какво е този цикъл картини?
– Ние винаги носим своите маски, дори понякога заради тях забравяме да чуваме сърцето и да следваме пътя си. Ягодовият шейк на сърцето е тази магическа отвара, която душите ни понякога трябва да изпият, за да се събудят от транса на роботизиращата ни действителност.
Заглавието Strawberry heart shakes може да бъде обяснено най-добре с картина. Художникът се изразява най-добре чрез изкуството си, затова ще оставя една от моите картини да го обясни.
С каква емоция се надявате да изпълните сърцата на посетителите на Strawberry heart shakes?
– Преди шест месеца родих моята дъщеричка Ерика. Тя ми донесе много нови усещания и опитности, но и ме изпълни с огромна радост и вдъхновение. Надявам се посетителите на изложбата да бъдат вдъхновени и окрилени от този свеж и положителен заряд.
Откъде минава пътят до Люксембург? Как го извървяхте?
– Ако трябва да започна от самото начало, аз съм родена в София през 1981 г. Завърших немска гимназия, където направих и първия си опит за изложба. През 2005 г. завърших Националната художествена академия, специалност „Дизайн на детската среда”, а по-късно се дипломирах като магистър в специалност „Рекламен дизайн”. Няколко години работих в областта на рекламната графика и преподавах на студентите в Нов български университет.
Откриването на първата ми самостоятелна изложба „Същност” (Essence) беше на 16 февруари 2009 г. Само два месеца по-късно бях поканена да участвам в обща изложба-конкурс About Art в Барселона. Наградата от конкурса беше обща изложба To be there в Ню Йорк, където заедно с още седем художници от различни краища на света, изложихме картините си…
През юни 2010 г. в Театрална работилница „Сфумато” беше открита и втората ми самостоятелна изложба живопис – „Разказвачът” (The Storyteller). Сега пътят ме отвежда в Люксембург, където предстои третата ми самостоятелна изложба по покана на United Artist Luxembourg.
За периода от първата ми изложба до сега се случиха много неща в личен и професионален план. Освен новите картини и идеи срещнах и много нови приятели и колеги от цял свят. Участвах в много интересни дизайн проекти и направих илюстрациите и кориците на няколко книги. В личен план срещнах съпруга си и родих дъщеричката си.
Платната ви отвеждат към друго, магическо селение, както страниците на „Сто години самота“ водят към чудния свят на Макондо. Съгласна ли сте с думите на писателя Габриел Гарсия Маркес (Gabriel García Márquez; 1927): „Важно в живота е не какво ти се случва, а какво запомняш и как го запомняш.“? В този смисъл, как успявате да запазите чистотата и закачливостта в изкуството си въпреки житейските трудности?
– Житейските трудности са стъпалата, които изкачваме, за да достигнем уюта на дома си. Те са неизбежни и необходими.
Картините за всяка моя изложба са селекция от специално подбрани сънища, идеи и емоции. Те са дълго обмисляни преди да бъдат нарисувани. Харесва ми да изобразявам точно тези чисти и вълшебни моменти, които животът също ни поднася заедно с трудностите.
Според Маркес също така: „Хората не се раждат веднъж завинаги в мига, когато майките им ги родят… Животът ги задължава отново и отново да се раждат.“ Картините ви освен свое собствено, едно такова ваше постоянно (пре)раждане ли са?
– От мига на своето раждане човек непрекъснато расте и се променя. Всяка опитност по пътя, всяко ново преживяване и чувство, което изпитва, се отразяват на всичко, което той прави в живота си. В този ред на мисли картините също отразяват тези трансформации и преживявания.
Как изкуството променя света ни?
– Изкуството обогатява извънредно много нашия духовен свят. То е храна за нашия ум и въображение. Без изкуство не бихме могли да изразяваме себе си, защото на първо място изкуството е езикът, на който говорят душите ни.
Магическият свят на картините ви може ли да бъде открит в нашия собствен? С други думи, вдъхновението ви от заобикалящата среда ли идва, или се налага да го търсите в други пространства (на приказките например)?
– Науката много често среща необясними феномени, които могат да бъдат наречени чудеса. Магия е да се влюбиш, магия е да пожелаеш нещо много силно и да го постигнеш.
Единственият смислен начин, с който може да бъде обяснено раждането на произведение на изкуството, е магия. Светът е чудо, само трябва да се отпуснем и да му се наслаждаваме. Вдъхновението ми идва както отвън, така и отвътре, то е връзката между тези два свята. Литературата и музиката също често са източник на вдъхновение и повод за нова картина.
Картините ви съчетават жизненост и вълшебство; магнетизъм, който кара зрителя да си представя как героите се движат, оживяват и започват да говорят с глас. Ако те наистина можеха да говорят, както биха казали за вас?
– Моят професор по рисуване Марин Коцев казваше, че всеки художник каквото и да рисува, всъщност изобразява себе си. Надявам се героите в картините ми да са толкова интересни и непредсказуеми, че дори и аз да нямам представа какво биха споделили и така да изненадам и себе си…
