Осемстотин и осмици и сърцераздяла. На английски се изговаря също толкова сложно.
Етимология на заглавието:
– Roland TR-808 е дръм машина, родена през 1980 година. Канйе решил да я използва в албума за внасяне на допълнителна емоционалност и трайбъл ефект на бийтовете. Както и вокодер за гласа си, за което го кодоши Steven Colbert.
– Heartless, защото през последната една година майка му почива, а малко по-късно и годеницата му го напуска.
Не харесвам Канйе. Маймунските му семпли на стари соул парчета ми бяха интересни само до първите 2-3. Винаги е бил странен изпълнител. Нагъл, наперен.
Но този албум е съвсем нов стандарт. Полемичният му статут се потвърждава от критиката и публиката, които хвърлят коментари от плюс безкрайност до минус такава. Не съм го очаквал, не и от него. Но тази тава е едно силно дръпване на ухото на цялата хипхоп индустрия. Точно когато всичко е толкова смазано и се очакват албуми на едни от най-големите.
Много е странно. В албума има дори малко Депеш, малко Дафт, малко трайбъл ритми, но каквото и да има е по малко. Канйе демонстрира как можеш да се клатиш в ритъм почти без реален бийт. Толкова малко звуци, а толкова много музика. Събрал е много и сега изсипва всичко това.
В няколко песни има чисто инструментална втора част, където мелодиите се развиват и се оттичат, страхотия… Например в отварящата “Say You Will”, където пее:
“Mrs. So-Fly crash-lands in my room
Can’t waste no time, she might leave soon”
В “Heartless”, за която вече ви споменах, Канйе рапира тооолкова 1995-та, а припева е тъъъй мелодичен, че има да си го тананикате докато отивате на работа сутрин до влудяване.
Убийствени аранжименти, музикантски. Чуйте само страхотното пиано в “Welcome to Heartbreak”, “Amazing”, “Love Lockdown“, “Bad News”.
Ами фънкарската синтетика в “Paranoid”, ами струнната композиция зад “Robocop”, ами прощалната меланхолия на “Coldest Winter”…
Спирам, не мога повече.
Колко музика е нужна на човек?
