От началото на годината в медийното полезрение все по-често влиза пряката конфронтация, в която финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков, влезе с банковия сектор. Според него лихвените проценти на банките у нас трябва да бъдат намалени заради високия кредитен рейтинг на страната ни. С това си становище той волно или неволно насочи вълната от обществено недоволство към банковия сектор в страната като прокара нотката на съмнение. За съжаление обаче тезата му реално не излиза от базата на експерт, която той има, а прекрачва в границите на новото му амплоа на политик.
Според международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс (Standard & Poor’s) рейтингът на страната отразява „силната и успешна посока, следвана от правителството, на подходяща фискална политика и нисък брутен и нетен държавен дълг“. Това обаче не означава подобряване нито на средата за правене на бизнес, нито на покупателната способност на потребителите. Според агенцията високият кредитен рейтинг на България се дължи на водената рестриктивна икономическа политика. На това, че правителството не е изхарчило повече, от колкото има в бюджета и не е увеличило правителствения дълг, на застрашаващи от фалита страната нива. Казано по-просто, оценката за кредитен рейтинг е оценка за дейността на правителството. То обаче, за да постигне тази висока оценка за фискална стабилност, съкрати редица разходите за образование, здравеопазване и социални политики. Това ограничи възможностите му за омекотяване на последиците от кризата, които понасят гражданите, а това от своя страна доведе и до започване на протести и стачни действия. През 2011 г. редица протести на учени, земеделски производители, лекари и т.н. заляха жълтите павета пред Министерски съвет и Народното Събрание.
Ако министър Дянков е прав, че високият кредитен рейтинг на страната води до подобряване на условията за правене на бизнес, а от там и финансово спокойствие за потребителите, то:
преките чуждестранни инвестиции нямаше през 2011 г. да отбележат поредния си спад (годишен спад за периода януари-ноември 2011 г. с (48.3%) );
безработицата нямаше да отбелязва ръст за пореден месец до (към края на ноември 10.2%);
в наблюденията на НСИ за стопанската конюнктура, нямаше всяко тримесечие фирмите участващи в допитванията да посочват като основна причина за влошаването на бизнес климата, несигурната икономическа среда;
спестяванията на българите нямаше да се увеличат с 13% през 2011 г.;
Всички тези фактори за съжаление показват несигурността в българската икономика. Тази несигурност се усеща не само от бизнеса, който отлага инвестиции и домакинствата, които потребяват все по-малко поради притесненията за доходите си, но и у чуждестранните инвеститори на картата, на които Българя все по-рядко присъства.
Говорейки за намаление на лихвените проценти, всъщност е хубаво и да се запознаем с тях и тяхното движение. Въпреки, че икономическите показатели на страната не са на нивата си от преди кризата, стабилизирането на световната икономика, започва да се пренася и у нас, което дава и повод на кредитните институции да калкулират по-нисък риск в цените при отпусканите кредити. Положителната тенденция от изминалата година доведе до понижаване на лихвените проценти по новоотпуснатите жилищни кредити и през месец април те за първи път регистрираха стойности, по-ниски от тези преди навлизането на икономическата криза в страната. През декември 2011 г. средният лихвен процент по жилищните кредити в левове спада с 0.24 пр.п. до 8.10% на годишна база.
Графика Среден лихвен процент по жилищни кредити в лева (%)
Източник: БНБ
Независимо от желанията на министър Дянков, лихвените проценти се
определят от пазарната среда. От графиката, ясно се вижда, че
подобряването на икономическите условия, води до понижаване на лихвените
проценти. Ако правителството наистина иска да постигне целта си, то
трябва да работи усилено точно в тази посока. Да премахне
административните препятствия, пред които изправя бизнеса. Да осигури
прозрачност, спазване на законите и да промотира страната пред света. Да
води ясна и последователна политика насочена към развитието на
иновациите и увеличаване на добавената стойност, която има
производството в страната.
Изказването на вицепремиерът изпълва със съдържание народната поговорка, че с какъвто се събереш такъв ставаш и наподобява много маниерът в изказванията на премиера Борисов. Този не пазарен метод за упражняване на контрол и пряка намеса върху частния бизнес, чрез отправяне на публични обвинения в медиите, се превърна в запазена марка на министър председателят. През есента на 2010 г., той постъпи по същия начин с частните пенсионни фондове, които заплаши с национализация, за да запълни липсата на средства за пенсии в НОИ. През лятото на 2010 г. пък нападна пряко в медиите ЕРП-тата, че не са разпределяли като дивиденти печалбите си (въпреки, че парите са били реинвестирани в развитие на мрежата), за да поиска по-ниски цени на тока. В началото на 2011 г. пък договори по приятелски, за няколко месеца цените на бензина да не бъдат пазарно определяни, а да бъдат на политически приемливи нива.
Така след като разгледахме аргументите на вицепремиерът, оставаме с впечатлението, че медийните нападки, които той отправи, са по-скоро опит да се отклони назрялото обществено недоволство от правителството. За съжаление обаче, когато един политик започне да се опитва да променя пазарната среда с непазарни средства, това просто показва неспособността му да се справи със своята работа. Все пак, едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем трето е да го направиш.
