5 февруари-
Леда Милева на 92…
Леда Гео Милева е българска писателка, преводачка, деятелка на културата, общественичка, дипломатка. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски. Дъщеря е на поета Гео Милев.
Кой не си спомня тази песничка-с нея са отраснали много поколения…
http://www.youtube.com/watch?v=BGcEJpzmYyY
ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО
Зайченцето бялоцял ден си игралов близката горичкасъс една сърничка.
Вече се стъмнило, слънцето се скрило. Зайчето разбрало, че е закъсняло.
Хукнало да бяга, както му приляга, но във тъмнината сбъркало следата!
Седнало да плачемалкото юначе.На кого да кажепът да му покаже?
Спряла под елата с лампичка в ръката малката Светулка, на Щуреца булка.
Зайчето видяла, пътя му огряла. Отишло при Зайка, милата си майка.
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 в град София. Завършва Американското основно училище в София (1926-1933) и Американския колеж в София (1933-1938). Следва право в Софийския университет и завършва Института за детски учителки при Американската детска градина (1938-1940).
След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.
От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Депутат е в Седмото велико народно събрание.
Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество.
Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.
През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
„Последният спомен от баща ми е денят на неговото изчезване -разказва поетесата. – Истината за смъртта му научихме след две десетилетия, едва през 1954 г.”Това се случва при делото срещу генерал Вълков и група офицери, които са били физическите убийци на много интелектуалци и антифашисти през 1925 г. Един от подсъдимите подробно описва при разследването как са арестували хората, как са ги водили в различни софийски казарми. Те слагали човека да седне на стол. Един от офицерите започвал да го разпитва, а в това време зад гърба му двама други хвърляли желязна примка, с която го удушавали. Още топлите трупове събирали в чували и ги заравяли на различни места около София. В една от ямите край Илиянци е бил намерен черепът на Гео Милев, идентифициран по стъкленото око и по деформацията след раняването му на Дойранския фронт през Първата световна война. Днес се пази в Националния исторически музей.
“Забележителен в рода ни е бащата на татко – моят дядо Мильо Касабов. Бил е истински възрожденец. Роден е през 1868 г. Завършил е основно третокласно образование. Става учител в с. Раднево с бъдещата си съпруга. Там през 1895 г. се ражда баща ми. Скоро след това се преместват в Стара Загора. След време открива книжарница, а по-късно, по настояване на баща ми, и книгоиздателство. Баба ми отглежда шест деца. Първородният му син Гео от съвсем малък се отличава от другите по своята необикновена съсредоточеност, памет, предприемчивост, а на 3-4 години започва да рисува. Най-напред – с пръчка по земята в двора, след това – с каквото му попадне, по стените на къщата. В училище прави портрети на учителите и приятелите си. Някои от тях са запазени и досега. Това увлечение остава за цял живот и после то определя отношението му към модернизма изобщо в изкуството”, разказва подробности от семейната хроника Леда Милева.
Интересен е и родът на съпругата на Гео Милев – Мила Керанова. Тя произхожда от тракийското село Главан, Старозагорско. Според старите хроники най-далечният прадядо, Керан, е известен с това, че живял 150 години. Бил свещеник и завещал на синовете си винаги първородният син да става свещеник, за да се запази българският род и език. По време на робството цялото село се изселва в Бесарабия, където основава друго село Главан. Там построяват черква и винаги един от рода е ставал свещеник. Те създават книга на рода, която сега припомня за бежанците. 20-30 години по-късно султанът издава заповед тези, които искат да се върнат доброволно в България, да не бъдат преследвани. И те се връщат и установяват в Добруджа. В сегашното с. Владимирово се ражда дядото на Леда Милева – Димо Керанов, съдия, учител, адвокат. Той има четири деца. Двама от тях стават актьори – Димитър Керанов, бащата на актрисата Лора Керанова, и Мила.
“Майка ми следва известно време в Сорбоната и като се връща, става актриса в театрална трупа – припомня си поетесата.- След като обявяват конкурс в Народния, тя издържа изпита и я назначават. По това време баща ми има голяма амбиция да стане режисьор и решава да постави през 1923 г. в Народния “Мъртвешки танц” от Стриндберг – много модерна пиеса. Режисира я по нов начин – и като осветление, и като минимален декор, и като игра. Според модерно мислещите познавачи спектакълът има голям успех, но традиционалистите я критикуват. Директорът на театъра Божан Ангелов я харесва и настоява да се даде втора пиеса на баща ми. Гео дава предложение, но планът му не се одобрява. Тогава татко се ядосва и напуска, а с него театъра напуска и майка ми.”
ЧАДЪР
Черен и прашен, тих и добър, стои като дядо в кьошето – чадър. Но щом зазвъни по капчуците дъжд, чадърът се втурва навън изведнъж, започва да тича над хорските шапки, бърбори си нещо с дъждовните капки. Наперен и весел – същинско момче, той скача, макар и с един само крак, додето небето изчисти се пак. Черен и скромен, забравен от нас, чадърът се свива в кьошето тогаз. Стои мълчалив и прилича на дядо, но сърцето му, в дръжката скрито, е младо и щом се обади капчукът: “Зън-зън!”, като малко момче пак ще хукне навън.
СИНЯ ПРИКАЗКА
Повя южнякът. Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака и пуснаха тънки стебла. Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини. Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна: – Всичко хубаво е златно! – рече то. – Златно е и житното зрънце, златно е и ясното слънце, златно и аз съм, макар че… името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете? – Не знам. Никой не ми е казвал… Вечерта дойде една мравка: – Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас? Златното глухарче се направи, че не чува.
Но синьото цвете прошепна:- При мене ела и добре си дошла! Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока – и потокът бе син. Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока – и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето – и небето бе синьо. Сутринта мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине. Цветето се усмихна:- Довиждане, Мравке!- Довиждане, Незабравке! И цветето научи своето име. За глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и все по-златно. Един ден мравката отново дойде. И веднага попита:
– Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно глухарче?- Няма го – отвърна Незабравката. – То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо невероятно: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!… Виж, стеблото му само остана до моето рамо – една клечица суха…- Няма да те оставя самичка! – каза мравката. – Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища като малки сини приказки. Искаш ли?- Как да не искам! И синята незабравка погали с листенца своята приятелка – умната мравка.
Честит рожден ден
с пожелание за още творческо дълголетие,за да радвате внуците ни,както радвахте нас и децата ни!
