Всички сме чували за широкопопулярните протеинови диети (а и немалък брой от нас са ги следвали). Тяхното меню включва почти изключително само протеинови храни: месо, риба, яйца, мляко, ядки и протеинови добавки. Въглехидратите и мазнините се изключват, допускат се само някои зеленчуци с ниско съдържание на въглехидрати. Тук няма да разискваме същността на този тип хранителни режими, а ще разгледаме обратната страна на медала, а именно – опасността, наречена „протеиново отравяне“.
Белтъчините – с мярка?
Всеки от нас е чувал недотам добри (или направо лоши) неща за мазните и въглехидратни храни (и по-специално за рафинираните захари и скорбялата), но е възможно да не сте се замисляли, че това е възможно и за протеините.
Протеините извършват някои от най-важните функции в човешкото тяло – изграждат мускулите, косата, кожата и ноктите.
Ензими, хормони, хемоглобин, антитела — те също са с протеинова структура. Всеки знае, че аминокиселините са изключително важни за младия подрастващ организъм.
Всичко това са установени факти. Белтъците имат жизненоважна роля за поддържането на тялото, за което обаче са нужни далеч по-малки количества, отколкото консумира средно един човек.
Щом белтъците са толкова важни за тялото, защо повече от тях да не водят и до повече ползи за него?
И тук се оказва вярна максимата, че много хубаво не е на хубаво. Като всички хранителни вещества, приети от тялото, белтъците трябва да бъдат използвани (преработени), съхранени или елиминирани от тялото.
Ако се приема повече протеин, отколкото може да бъде усвоен от тялото, излишното количество се трансформира и складира като гориво за организма.
Едновременно с това се произвеждат токсини и азот-съдържащи отпадни ко-продукти, които се елиминират чрез бъбреците.
В такива случаи се забелязва повишено количество на азот в кръвта. Излишният азот повлиява на работния капацитет на мускулите, водейки до произвеждането на азотния продукт кинотоксин, отговорен за умората в мускулите.
Частично или непълно разградените протеини не могат да бъдат асимилирани и токсичните остатъчни продукти се абсорбират в кръвта.
Високопротеиновите диети
Когато организмът е подложен изцяло на протеинов източник на хранителни вещества за набавяне на дневните калории и е лишен от въглехидрати, той черпи енергия от мастните си депа. Тази диета и резултатите от нея са наблюдавани предимно при пациенти със затлъстяване: ИТМ≥30 и съчетание на рискови фактори (високи нива на триглицериди и холестерол); в изследваната група наистина се констатира бързо и сравнително лесно сваляне на излишните килограми.
Високопротеиновата диета обаче трябва да се прилага само под лекарско наблюдениe, защото не е съвсем безопасна за здравето. Разграждането на белтъците води до освобождаване и натрупване на големи количества белтъчни метаболитни продукти, които се подлагат на елиминиране от бъбреците, което силно затруднява работата им.
Не е препоръчително да се започва такава диета без проверка на бъбречната функция — лабораторни изследвания и образна диагностика по преценка на лекар.
При провеждането на такава диета съществуват и рискове от хипогликемия и хиповитаминоза, както и недостиг на есенциални мастни киселини (ЕМК). Тези състояния водят до бърза умора, значителна отпадналост, липса на концентрация и неработоспособност.
Не е препоръчително високопротеиновата диета да се спазва повече от един месец. Противопоказна е при деца, юноши, бременни и кърмещи жени, хора със заболявания на бъбреците, черния дроб, сърцето, диабетици на сулфамидни препарати или на инсулин, възрастни хора.
Без подходящо последващо захранване под лекарски контрол изгубените килограми се възстановяват много бързо след края на диетата.
Експериментът на Стефансон и Андерсон
Интересно проучване, направено през 1928 г., е историята на д-р Стефансон (Dr. Vilhjalmur Stefansson) — канадски етнолог от исландски произход. Той прекарва девет години при инуитите (ескимосите), като през това време се храни само с месо и риба.
Стефансон, заедно със своя приятел Андерсон, по-късно се съгласява на особен експеримент — да не консумират нищо друго, освен месо, в продължение на една година, под стриктния контрол на екип от лекари. Диетата не включва нито риба, нито витамини, нито хранителни добавки. Единствено позволени са чай и кафе.
Месото, което се използва в изследването, включва мускулното и органно месо от телешко, агнешко, свинско и пилешко. В началото на екперимента се дава само крехко месо, без мазнини.
Стефансон предупреждава лекарския екип, че консумацията на месо без мазнина по време на престоя му при инуитите е било критично за състоянието му, но се примирява с първоначалния избор на лекарите.
И при двамата участници се развива тежко стомашно разстройство само след няколко дни от началото на проучването. По настояване на д-р Стефансон към менюто им спешно се добавя мазно месо и мас и като по чудо всички оплаквания изчезват само след два дни.
Според резултатите от изследването и двамата мъже са консумирали средно по около 800 гр месо дневно, разделено в 3-4 приема.
Количеството белтъчини, които се приемат дневно, е в границите 100–140 гр, количеството мазнини — 200-300 гр, и количеството въглехидрати — 7-12 гр.
Като съотношение диетата е съставена от 15-25% белтъчини, 75-85% мазнини и 1-2% въглехидрати.
Резултатите от изследванията след 12 месеца са следните: липсват следи от всякакви субективни или обективни физиологични или психологични изменения.
Няма следи от кариес или други изменения по зъбите. Възпалението на венците, от което страда Стефансон преди началото на експеримента, е изчезнало напълно. Храносмилането и отделянето също е редовно.
И двамата участници отслабват с по няколко килограма, въпреки калорийния прием от около 2 500-3 000 ккал на ден. Кръвното налягане на Стефансон остава постоянно по време на цялото проучване (105/70 мм), докато това на Андерсон пада от 140/80 мм преди началото на експеримента до 120/80 мм в края му.
Не се наблюдава умора или отпадналост, както и признаци на хиповитаминоза, въпреки че диетата е силно киселинна и бедна на калций. Андерсон съобщава, че косата му спира да окапва малко след започването на диетата, а Стефансон отбелязва, че неговата става по-гъста и здрава.
Ацетоновите тела в кръвта (ацетон, ацетоацетова киселина и бета-хидроксибутирова киселина) се движат в границите 0.4 – 7.2 гр, а максималната регистрирана екскреция е 12.3 гр. Киселинността в урината е 2-3 пъти по-висока от нормата, както и се е очаквало.
Като цяло не се откриват никакви изменения в бъбреците, въпреки факта, че двамата са били в състояние на кетоза почти през цялото време.
Един от участниците в лекарския екип, който контролира първоначалното изследване, посещава Стефансон през 1935 г. (7 г. след експеримента) и при прегледа установява, че ученият, който след едногодишното изследване се връща към нормална диета, е 14 кг по-тежък, косата му е гъста и здрава както преди, отново страда от възпаление на венците, а кръвното му налягане е 120/80 мм.
Тогава, както и сега, идеята, че някой може да преживее, като консумира само месо, е абсурдна. Този експеримент коренно противоречи на всичко, което е известно за последствията от високопротеиновите диети върху организма, както и дългосрочните ефекти върху метаболизма.
Може би тази история трябва да се разглежда само като изключение от правилото, което го потвърждава, но не бива да забравяме, че в режима на двамата доктори е бил включен източник на животинска мазнина, отговорен за повечето калории, което превръща диетата в кетонна.
Протеиново отравяне
Протеиновото отравяне е реално и потенциално опасно, дори фатално в някои крайни случаи. Добрата новина е, че е лечимо и лесно може да се предотврати.
Появява се при прием на големи количества животински протеини и недостиг на въглехидрати и мазнини в дневното меню. Медицинският термин, описващ това състояние, е протеиноза или хиперпротеинемия.
При завишен прием на животински белтъци кръвта се подкиселява от ко-продуктите на белтъчния метаболизъм. От друга страна, липсата на мазнини възпрепятства обработването на белтъците от черния дроб и бъбреците, което води до протеинов излишък.
Това белтъчно свръхизграждане може да причини гадене, киселини в стомаха, слабост и умора, ниско кръвно налягане и главоболие.
Симптомите на протеиновото отравяне се проявяват по различен начин при различните индивиди: парене и пресъхване на устните, устата и гърлото, кожни и назални симптоми, както и някои други симптоми на непоносимост към храни, наподобяващи алергия.
При протеинозата или острото протеиново отравяне се наблюдават генерализирани болки. Насищането на клетките с киселинни продукти поради излишен белтъчен прием може да доведе дори до ацидоза, кома и смърт.
При най-екстремните случаи се наблюдава нарастване на съществуващи тумори, органна недостатъчност, мускулна дистрофия и смърт; но шансовете за настъпване на едно от тези екстремни усложнения все пак са малки. Това състояние лесно се предотвратява и лекува.
Екстремно голямо съотношение на протеини към въглехидрати + мазнини е трудно да се достигне. Нужно е да се приемат 7 пъти по-голямо количество белтъци, отколкото комбинацията от въглехидрати и мазнини.
Все пак, ако се стигне до протеиново отравяне, е достатъчно да се добавят повече мазнини и въглехидрати в храната, за да се постигне връщане към нормата за няколко дни или седмици.
Протеините не са лошо нещо — лоша е едностранната и еднообразна диета. Диетите трябва да съдържат и трите основни компонента: белтъци, мазнини и въглехидрати.
Последствията от протеиново отравяне
Различни типове дегенеративни заболявания на редица органи директно или индиректно произтичат от протеиновото отравяне. Едно от тях е ракът.
Според една от теориите ракът възниква при наличието на излишък от белтък в организма, който се включва в странични реакции, водещи до продукцията на токсични субстанци, а те от своя страна водят до загубата на контрол върху клетъчния цикъл.
Когато това се случи, клетките започват да се делят неконтролируемо. Знае се, че онкогените в клетъчния геном са нормални гени, отговорни за експресията на белтъци, участващи в нормалните клетъчни функции, и само в някои случаи могат да се превърнат в онкогени, тоест експресията им да доведе до нови, изменени клетъчни функции, а оттук и до онкотрансформацията на клетките, респективно тъканта.
Счита се, че функцията на онкогените може да „се включва“ и “ изключва“ чрез вариране на количеството протеин, достигащо до клетката.
Артритът може да бъде първично причинен от протеиново отравяне. Той се влошава и от прекалено високото съдържание на неорганични минерали в диетата. Високите протеинови нива се асоциират с високите нива на урея (пикочна киселина) в кръвта.
Знае се, че уреята има „разяждащо“ действие върху хрущялната и ставната тъкан. Понижаването на белтъчния прием е първата стъпка, която трябва да се предприеме за предотвратяване на артрита.
Сърдечните заболявания, диабетът и много други заболявания могат да бъдат директно или индиректно свързани с консумацията на животински белтъци. Много често по време на топлинната преработка белтъците претърпяват микроструктурна промяна, която може да ги направи неподходящи за пълноценно използване за клетъчните нужди.
Консумацията на голямо количество животински белтъци води до повишена киселинност на вътрешната течна среда на организма, което е директната причина за остеопорозата и увреждания на зъбите.
Причината е, че тялото компенсира киселинно-алкалното си равновесие чрез извличане на калций от костите и зъбите, за да се възстанови минералният баланс.
Повечето хора си мислят, че използвайки повече протеин в диетата си, той „ще отиде“ директно за изграждане на силна и здрава мускулатура. Истината е, че тялото използва аминокиселините от тези белтъци за изграждане и на много други структури, освен мускулите.
Поетите белтъци трябва да се разградят до индивидуални аминокиселини преди да се използват в анаболизма. Този процес протича в храносмилателната система и изисква време, за да се превърне белтъчната макромолекула в използваеми мономери — аминокиселини.
Ако следваме тази логика, немалко зеленчуци и плодове съдържат в себе си протеин под много по-удобна за използване от тялото форма (като късоверижни белтъци и аминокиселини), отколкото една хубава пържола, например.
Така тялото извършва по-малко работа, за да ги усвои. Специално белтъците от животински произход, които бързо се абсорбират в кръвния ток и бързо се метаболизират, причиняват освобождаването на високи концентрации токсични азотни продукти.
Необяснимо повръщане и загуба на апетит са индикатори за протеиново отравяне. Ако тези два симптома са съпроводени с наличието на голямо количество азот в издишания въздух, възможно е наличието на бъбречно увреждане.
Ядеш месо – губиш кости
При повечето хора на „традиционна“ диета с възрастта се губи костна маса или настъпва т.нар. остеопороза.
Костната загуба обикновено е налице при по-възрастни жени или такива в менопауза. Почти всеки обаче, чиято диета изобилства от протеини, е застрашен от това в една или друга степен. Това включва също млади хора, дори и деца.
Това състояние настъпва при загуба на калций чрез извличането му от костите, за да се задоволят метаболитните изисквания на тялото.
Това е така, защото при повишен прием на протеин тялото екскретира и повече калций. Проучвания показват, че при белтъчен прием, по-голям с 50% от необходимия, се губи 1% костна тъкан годишно. Това означава, че 25-годишна млада жена може да загуби над половината от костното си вещество, докато достигне 75-годишна възраст, ако продължи да приема голямо количество белтъци с храната си.
А почти всеки мъж и жена достигат това надвишаване в дневния си прием на белтъци. Загубата на костна тъкан засяга около 98% от световната популация.
Какви са опасностите? Един от признаците засяга зъбите и подвенечната линия на устната кухина. Когато се губи костна тъкан от челюстите, зъбите губят стабилната си опора и започват да се разрушават и да падат. Повечето проблеми с венците и зъбите се дължат именно на тази причина.
Друго много често наблюдавано увреждане вследствие загубата на костна тъкан е крехката костна система и склонността към фрактури при по-възрастни хора, дори при минимални наранявания. Особено податливи на този процес са бедрените кости, които „поддават“ дори под собствената тежест на тялото, главно при възрастни жени.
Белтъците – „ритник“ в бъбреците
Ако поетият протеин не е нужен на тялото за синтез на структури или възстановяване, той се подлага на процес на трансформация в черния дроб, наречен дезаминиране. При него се генерират азот-съдържащи и несъдържащи азот остатъчни продукти.
Азотните такива подлежат на серия химични промени и се превръщат в урея, след което се екскретират от бъбреците. Излишното количество поет протеин натоварва дейността както на черния дроб, така и на бъбреците. Тяхна функция е да премахнат излишните киселини (дезаминираните групи) от химичните вещества.
При високопротеинова диета бъбреците се претоварват, докато се опитват да елиминират всички токсични ко-продукти от белтъчния метаболизъм.
Неслучайно в западния свят преждевременно увредената бъбречна функция не изненадва лекарите, тъй като протеиновият прием по правило надвишава телесните нужди. Състоянието се усложнява от по-комплексните белтъци, които при разпада си генерират по-високо количество аминокиселини. Това е характеристика именно на животинските белтъци.
Оказва се, че при хора на средна възраст нормалната бъбречна функция е по-скоро изключение, отколкото правило. При промяна на диетата посредством редуциране на белтъчния прием е възможно да се облекчи работата на бъбреците до ниво, при което те ще са способни да поддържат нивото на отпадните азотни продукти в кръвта в нормални граници.
Повишеното количество на урея в кръвта е предразполагащ фактор за развитие на подагра или артрит по-късно. И двете състояния неизменно са свързани с прекомерна консумация на белтъци.
Хората с бъбречни заболявания, които не са на диализа, са съветвани да избягват прекомерната консумация на белтъци, тъй като това влошава състоянието им и може да доведе до невъзможност на тялото да се отърве от вредните странични продукти.
Бъбречната функция нормално се влошава с възрастта поради постепенната загуба на нефрони в бъбрека. Поради тази причина един 90-годишен човек не може да консумира безопасно същото количество белтъци както един 20-годишен млад човек.
Основни причинители на бъбречни увреждания са диабетът, сърдечните заболявания, нелекуваното високо кръвно налягане, употребата на някои аналгетици като ибупрофен, аспирин, парацетамол, и ацетаминофен. Други бъбречни болести могат да бъдат наследствени и да се утежняват с напредването на възрастта.
Установяването на бъбречно увреждане става при кръвни тестове, които установяват концентрацията на креатинин и урея в кръвтa. Използват се и методите на образната диагностика.
Протеини и тумори
През 1982 г. е заподозряна връзка между завишената консумация на протеини и злокачествените заболявания. Ракът се развива по принцип бавно и зачестява проявата си с напредването на възрастта.
Може да се каже, че „каним“ рака в тялото си с всяка хапка преработена, рафинирана и консервирана храна. Забелязана е връзка между високопротеиновата диета и някои видове рак, като този на гърдата, простатата и дебелото черво.
Стара новина е връзката на рака с голямото количество консумирани мазнини с храната, но се оказва, че това е така и с белтъците. С рака на дебелото черво е свързано взаимодействието между комбинацията от мазнини и белтъци с резидентната чревна микрофлора.
Тази връзка е забелязана при тумори на гърдата, простата, панкреаса, бъбреците и яйчниците. Не само животинските, но и всички белтъци във висококонцентрирана форма имат потенциала да бъдат карциногени.
Дори и растителните протеини генерират азот (и впоследствие нитрозамини) при процесите на разпад и гниене в храносмилателната система. Нитрозамините са сред химичните вещества с най-голям карциногенен потенциал.
Злокачествените тумори изискват аминокиселини за растежа си, които се получават само от белтъчните храни. Някои учени описват туморите като „капан“ за излишния азот в тялото. При прием на концентриран протеин е установен 2 пъти по-бърз растеж на тумора.
На много новооткрити раково болни пациенти се препоръчва ограничаване на белтъчния прием, включително и на високопротеинови растителни храни – грах, соя, боб и т.н.
Нуждата от белтъци на раковите клетки е около 10 пъти по-голяма от тази на здравите клетки.
Установено е, че средната американска жена консумира 50% повече, а средният американски мъж — 100% (!) повече протеин от препоръчителната дневна доза (която принципно е завишена, за да е сигурен приемът на всички необходими нутриенти). Много хора консумират дори още повече протеин.
Леко- и тежкоатлети, бодибилдъри и др. по принцип са по-големи консуматори на протеин. Погрешно се смята, че те са основен източник на енергия, а паралелно се понижава нивото на въглехидратите, които са всъщност главният енергодоставчик. Да — по този начин се губи тегло, и то бързо, а в същото време се губи и… здраве.
Когато тялото не получава достатъчно въглехидрати за генериране на енергия, то използва за този процес белтъците. Това е сложен многостъпков процес на превръщане на белтъците първо във въглехидрати и се съпровожда със загуба на ресурси, калории и тегло.
При тези процеси на преструктуриране обаче, се генерират и много токсични ко-продукти с киселинен характер — урея, пикочна киселина, аденин и др., които извън нормалните си количествени граници предизвикват разпад на тъканите — подагра, чернодробна недостатъчност, бъбречни, храносмилателни и ендокринни смущения, артрит, дори халюцинации.
Не можем да излъжем тялото си!
Високопротеиновите диети с цел загуба на тегло се базират на това „да излъжеш“ тялото си. Вместо да му се подават въглехидрати като гориво (което е естественият начин), му се подават протеини, които генерират киселинни продукти, които чрез много тежък процес се конвертират в тялото.
Това е като да се налива вода в газовата уредба на автомобил и да се надяваме, че тялото ще успее да го превърне в качествено използваемо гориво. И тялото наистина се опитва, но не може да бъде „излъгано“ да предпочита да „гори“ протеини вместо въглехидрати.
В контролирано проучване въглехидратната храна (картофи, плодове и др.) на част от участниците била заменена изцяло с протеин.
След няколко дни тази група наистина свалила тегло, но също така развила огромен апетит за въглехидрати, последвал неконтролируем прием на богата на захари и скорбяла храна и оттук — бързо възвръщане на свалените килограми.
Ултимативната високопротеинова диета
Какво би било по-лошо от една високопротеинова и нисковъглехидратна диета? Отговорът е: изцяло протеинова диета.
Макар и да звучи невероятно, хиляди хора в късните 70 г. на миналия век следвали високопротеинова диета за загуба на тегло, която нямала нищо друго включено в състава си, освен високопреработен течен животински протеин, захар и изкуствени оцветители.
Наречен „течен протеин“, този продукт съдържал екстракт от кравешки копита и други отпадни продукти от кланниците. Този „протеин“ (фактически неизползваеми остатъци, останали от пакетирането на месо) бил втечнен или разтопен и след това изкуствено ароматизиран с аромат на череша или грозде.
За нещастие, става факт не само загубата на тегло, но и загубата на здраве — гадене, повръщане, дехидратация, мускулни крампи, суха кожа и загуба на коса.
„Течният протеин“ води до появата на трудно откриваеми, но потенциално опасни сърдечни проблеми, нарушаване на минералния баланс, драстично понижаване на калиевите нива и последващи оттук аритмия и анормален сърдечен ритъм. За щастие в наши дни такива продукти нямат място по щандовете на магазините.
Най-важният извод е, че не бива да превишаваме за дълго консумацията на повече от 1.5 гр. протеин за всеки кг активно тегло.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Ива е молекулярен биолог-микробиолог. Работи в сферата на клиничната микробиология – медицинска диагностика и работа с пациенти. Има интереси в областта на медицината, спорта, балансираното хранене и природосъобразен начин на живот, музика, кино, изкуства. По-специално – аеробни спортове, упражнения със собствено тегло, кардио-тренировки, танци.
