Хранителни източници на цинк |съдържание в mg /100 g|
Най-високо съдържание на цинк има
пшеничният зародиш (17.0),
пшеничните трици (9.4),
телешкия черен дроб (8.4),
маковото семе (8.1),
бирената мая (8.0),
сушеният яйчен жълтък (6.2),
слънчогледовото семе (5.6),
лененото семе (5.5),
сушените яйца (5.0).
С високо съдържание са следните храни:
черен дроб (средно – 5.2) – говежди (4., овнешки (4.4), пилешки (3.2); хлебна мая (4.3); зърнени храни (ср. – 4.6) – овесени ядки (4.4), амарант (3.7), овес (цели зърна), пълнозърнесто пшенично брашно (тип 1700) (3.2), просо (белено), ръж (цели зърна) (2.9), ечемик (цели зърна) (2.; яйца и яйчни продукти (ср. – 4.1) – яйчен жълтък (3.; сирене (ср. – 4.1) – Едам (4.9), Ементал (4.6), Чедър (3.9), Пармезан (3.0); бобови растения и маслодайни семена (ср. – 3.9) – соево брашно (пълномаслено)(4.9), соя (4.2), леща (3., грах (сух) (3.3), лима (3.0); чай (черен чай) (3.2); млечни продукти (освен сирене) (ср. – 3.1) – сухо мляко (обезмаслено) (4.1), суха суроватка (4.0); сухо мляко (пълномаслено) (3.1); месо (ср. – 2.9) – говеждо(само мускулно)(4.3), овнешко (бут) (3.7), еленово/сърнешко (3.2), телешко (само мускул-но) (3.0), агнешко (само мускулно)(2.9); ядки (ср. – 2.4) – бразилски орех (4.0), фъстъци (2., орехи (2.7). Други храни – източници на цинк: елда (2.7), пшеница (цели зърна), боб (бял) (2.6), ръжено брашно – тип 1800 (2.5), нахут (2.4), обикновен слез (листа), бадеми, овнешки бъбреци (2.2), ядки кашу, боб мунг, говежди бъбреци (2.1), лешници (1.9), сорго, пуешко месо, патешко, телешки бъбреци (1., царевица (цели зърна) (1.7), ориз (неполиран), месо от фазан (1.6), пълнозърнест хляб (пшеничен, ръжен), манатарки (1.5), хрян, градинска лобода (листа), шам фъстък (1.4), яйца, гъше месо, пилешко (готвено) (1.3).
Билки, съдържащи цинк
Люцерна, лайка, люти чушки, корен от репей, семе от резене, глухарче, врабчови чревца, хмел, лопен, магданоз, коприва, шипки, бял трън, очанка, градински чай, сарсапарила, диоскорея.
Препоръчваният среднодневен прием на цинк за възрастен човек е 10 mg-15 мг. При бременност нуждите се увеличават с 3 mg, а при кърмене – с 3-6 mg.
