За Религиозната принадлежност и Вярата
За пореден път изчитам невежо, но много претенциозно „духовно” писание в популярна наша медия. Още първата реплика започва с гръмко изявление и призив да се разграничи човешката вяра от религията на човека, като дело лицемерно и лост за манипулация. След което е представена авторовата погнуса от институцията Църква, обяснено ни е недоверието към всякакви догмати, както и неуважението към религиозните правила и традиции. Следва прочувствен разказ, в който авторът все пак се заявява като православен християнин, но не по личен избор, а защото е кръстен от родителите си като бебе. Но при все това предпочита да чувства вярата със сърцето си и да я изгражда от собствения си житейски опит, вместо да се съгласява и следва нечии чужди предписания и правила за чист духовен живот. Естествено в края, със завиден драматизъм и духовна свобода, достойно е извисен глас, за да се заяви силна вяра в Бога, но необременена от сковаваща религиозност. Обяснява ни категорично, че вярата в Бог се чувства със сърцето, а религията е нещо, което се налага отвън и няма общо с личния избор на човек.
Не ми е за първи път да се сблъсквам с подобни изявления и обикновено не си правя труда да отговарям на така изразена категоричност, но напоследък имам чувството, че това невежество блика нестихващо от екрана на телевизора, от вестници и списания, от интернет, от разговорите наоколо… А една глупост повторена 100 пъти се превръща във верую за всеки полуграмотен.
Ето защо сядам и събирам мислите, търпението, кротостта и красноречието си, за да отговоря
дали може да вярваш в Бог, а да не си религиозен
и възможно ли е вярата ти да няма връзка с религиозната ти принадлежност? Може ли Христос да не е християнин???
Има, разбира се, много подробни трудове, които разглеждат произхода на думата, етимологията и значението й, но ние няма да влизаме в тези дълбоки води. Религия най-широко означава връзката и общението на човека с Бога, а след това под религия се разбира каква точно вяра изповядваш.
Няма как да се разграничат вярата в Бог и религията, защото ако вярваш в Бог вече си религиозен и човек с религия. Ако не вярваш, то нито имаш вяра в Бог, нито религия. Двете са взаимно свързани и обуславящи се и не е възможно да си силно вярващ в Бога човек, а да не си религиозен.
Когато човек каже – „Аз вярвам“ то тогава той какво точно има предвид – това в което вярва, т. е. вярата си или религиозната си принадлежност?
За себе си знам, че когато кажа – Аз вярвам в един Бог, Който е единствен Бог и Вседържител, Който е Творец на всичко – видимо и невидимо. Вярвам още, че Иисус Христос е Неговия Син и е роден от Отца си преди всички векове. Вярвам че Христос е и Бог и Човек. Вярвам и в Светия дух, който не е роден от Отца, а изхожда от него. И вярвам че Отец, Син и Свети Дух са едно. Троицата е един Бог провен в три лица. Вярвам в една света, съборна и православна Църква, нейните тайнства и истините, които преподава през вековете. Ето в това вярвам аз. Истински. И това моята вяра ли е или моята религия?!?!
Защото, доколкото ми е известно, в това точно вярват Православните християни.
Католиците вярват, че и Папата е Божествен и непогрешим. Това дали е тяхната вяра или е просто религиозната им принадлежност?!
Мюсулманите пък вярват, че Христос е един от великите пророци, ама Мохамед е по-велик от него. Освен това те не вярват изобщо, че Бог може да жертва Сина си да бъде разпнат от човеците за тяхното спасение. Те не вярват и в това, че всички сме грешни, защото за тях няма първороден грях.
Продължавам да се чудя, дали това е вяра или религия?!?
Моля, някой да се опита ясно да ми обясни как точно религия и вяра са различни неща. И как така някой може да е с религиозна принадлежност православен християнин, пък да вярва че Афродита е богинята на любовта. Тези които вярват в богинята на любовта, не вярват в това, че Иисус е син на Бог и Сам Той е Бог.
Едно е да си толерантен и да виждаш човека и човешкото във всеки, дори той да вярва в Гърмящия Слон. Друго е да вярваш че Гърмящият Слон е Бог, като Иисус, но не Бог и Човек в едно, а Слон и Бог.
Това че много сме кръстени и живеем в православна България, означава единствено че сме българи, спазващи някаква, неясна за нас традиция. Но не означава, че сме православни християни.
Религиозната принадлежност не е етнически, социален, родствен или национален признак.
Религиозната принадлежност е личен избор, който произтича от вярата на човек. И няма такова нещо като „аз съм православна християнка, която си вярва в каквото си иска“. Както няма мюсулманин, който вярва в Буда. Човек изповядва това, в което вярва. Сборът от твърдения, учения, постановки, в които той вярва, се наричат негова религия.
Не можеш да казваш, че си футболист, само защото гледаш редовно мачовете по телевизията, пък дори и отначало, като дете вашите да са те водили на тренировки няколко години. Това все още не те прави футболист, особено ако после си се отписал и си започнал да постоянстваш в пеенето. Трябва да тренираш и да участваш в мачове.
Същото е и с вярата и религията. Не можеш да си православен християнин, без да вярваш в истините, в които вярва Православната Църква или пък да не участваш редовно в литургиите.
Христос не може да е друго освен християнин – Синът Божии, който ни завежда при Отца!
