1971-а е бурна година за САЩ. Убийството на актрисата Шарън Тейт и сем. Лабианка от Семейство Менсън две години по-рано показа на хората, че не са в безопасност в собствения си дом и четирима студенти, протестиращи срещу Войната във Виетнам бяха застреляни в Университета Кент Стейт. Черните се вдигаха на бунт в големите градове в цялата страна, а правителството вървеше с уверени крачки към Скандала „Уотъргейт“. Полицията в Лос Анджелис току-що бе разбрала за шестгодишната смъртоносна одисея на Марк Рей Едуардс, който се предаде и каза, че се чувства виновен. От 50-те години насам, каза той, съм убил половин дузина деца. Скоро американците щяха да станат свидетели на най-големия брой убийства, извършени от един човек. До този момент само Бостънският удушвач с неговите 11 жертви бе показал на страната през 1964 г. по един наистина впечатляващ начин що е то сериен убиец, още преди самият термин да влезе в официална употреба.
На 19 май 1971 година японският фермер Горо Кагехиро тръгва да обикаля прасковените си овощи в калифорнийския окръг Сътър, близо до река Федър, пет мили северно от град Юба. Той забелязва прясно изкопана дупка с човешки размери между две дървета. Зачудил се защо някой би копал тук. Наблизо работели берачите на праскови, които Кагехиро бил наел от Хуан Валехо Корона, който снабдявал фермерите в района с евтина работна ръка от Мексико.
Зловеща находка
Мисълта за дупката мъчела любопитството на Кагехиро и той се върнал същата вечер в овощната градина. Заварил дупката зарита. Това засилило тревогата му и той се обадил на полицията, която пристигнала на проверка на следващата сутрин. Всички смятали, че някой е нарушил границите на имота, за да зарови боклука си. Никой не очаквал да намери в дупката нещо особено важно.
Прасковените овощи в окръг Сътър край река Федър
Няколко полицаи се захванали да копаят и за тяхна изненада, вместо очакваното, открили тялото на строен млад мъж. Незабавно се свързали с детективите от Отдел Убийства. Жертвата Кенет Уитъкър била намушкана в гърдите, удряна по главата и разрязана няколко път по тила. По ръцете му също имало дълбоки разрези, сякаш се бил защитавал. Той бил напълно облечен, а в джобовете му открили литература, подсказваща че може би е хомосексуалист. По онова време движенията за права на хомосексуалистите точно набирали сила в близкия Сан Франциско. Хората с предразсъдъци към техния начин на живот понякога отвръщали със сила на агитиращите, водени от гнева и страха си. Но, все пак, нямало никакви следи, освен отпечатъците от гуми край самотния гроб, подсказващи кой би могъл да е убил и заровил жертвата там. Със сигурност ставало въпрос за убийство, но изглежда нямало причини за тревога. Поне засега.
Мрачно знамение
Полицията разглежда гроба
Полицията направила отливки на следите от гуми на мястото, но сметнала, че това вероятно е изолиран инцидент – злощастно приключило сбиване, което някой се опитвал да прикрие. Съдебният медик дори не се опитал да открие доказателства за сексуално насилие по тялото. След повърхностна аутопсия, от която станало ясно, че много от раните по главата са били нанесени след смъртта на жертвата, убитият бил предаден на погребалния агент. Инцидентът бил счетен за случаен и неразкриваем – вероятно дело на някои от многото бездомни скитници в района. Имайки предвид силата на нападението, убиецът, или убийците, изглежда бил гневен, но това било всичко, което можели да кажат. Поне до 24 май четири дни по-късно, когато трактористи от съседното ранчо се натъкнали на хлътнало в земята място.
Бригадирът Рей Дюрон проверил мястото и извикал полицията. Откритото ги накарало да действат много внимателно. Този втори гроб съдържал още един мъжки труп, идентифициран след няколко дни като Чарлз Флеминг – поредният скитник. В остатъка от деня детективите претърсили околностите, но не открили нищо подозрително. Тогава един полицай забелязал пътечка сред бурените край прасковена овощна градина. Край брега на реката открили още хлътвания в почвата, подозрително наподобяващи на гробове. Извадили отново лопатите и изкопали няколко квитанции за покупка на месо от пазара в Юба, с дата отпреди четири дни и подписани с името Хуан В. Корона. Разравяйки още по-дълбоко същата дупка, полицаите разкрили поредния труп. Подобно на другите два, този мъж също бил с разбит череп и нарязан с голямо, остро оръжие, вероятно мачете. Жертвата се оказала беден фермерски работник.
Шериф Рой Уитакър обмислил ситуацията. Той вече се бил снабдил с информация за работническия предприемач Хуан Корона (37 г.), която го обезпокоила. Според историята, Корона бил ключов заподозрян в инцидент от другата страна на река Федър в Мерисвил. Един мъж – Хосе Рейа, бил пребит почти до смърт в местно кафене. Той бил открит кървящ в тоалетната със сериозни рани по главата. Причината Корона да стане заподозрян е, че неговият доведен брат – известният като хомосексуалист Нативидад Корона, притежавал кафенето. А Хуан не само бил забелязан там онази вечер, но също се говорело, че хич не обича гейовете и те го докарват направо до лудост. Освен това бил лежал в заведение за душевно болни през 50-те години с диагноза шизофрения. Още по-интересни за шерифа били показанията на очевидци за появата на синьобял пикап в района на разкопките, който приличал на този на Хуан Корона.
Но все още нямало време да се направи нещо по въпроса. Разкопките същата вечер донесли още трупове.
Мъртвешко гнездо
Изнасянето на чувалите с трупове
Нарекли мястото „Гробищна алея“. Докато изкопавали още трупове в района, окръжният прокурор Г. Дейв Тейджа дошъл да хвърли едно око. Той винаги бил искал да попадне на случай с тежко убийство и сега му се отдала тази възможност. Обсъдил заповедта за арест на Хуан Корона с шериф Уитакър, но последният се колебаел. Той искал по-добри доказателства от двете разписки и няколкото мъгляви истории за агресивния нрав на човека. Пожарната служба монтирала прожектори, за да може копаенето да продължи, с надеждата да се сдобият с още нещо уличаващо. Щом извършителят е бил толкова небрежен да допусне разписките да паднат от джоба му, много вероятно било да е оставил и други улики след себе си. Доброволци се присъединили към разкопките, не само за да помогнат, но и да зърнат с очите си тази чудата и зловеща находка. Хората в района били свикнали със случайното насилие, но не и с нещо такова. Някои от тях проронили сълзи, а други се почувствали зле от гледката и всепоглъщащата миризма.
С изваждането на всяко тяло копачите се обзалагали колко още ще намерят. Никой от тях не познал. Сякаш били попаднали на нечие частно гробище. Признаците за очевидно сексуално насилие ставали все по-явни. Жертвите били със смъкнати до глезените панталони, с открити гениталии или голи от кръста надолу. Това не били просто убийства за пари. Престъпленията имали определено сексуален привкус.
Понякога копачите отрязвали без да искат някоя част от трупа с острото на лопатата и колкото по-дълбоко копаели, толкова по-непоносима ставала миризмата на разложение. Няколко от телата били стояли в земята толкова дълго без ковчег и балсамация, че се разпадали на части при изваждането им. Екипът отделил, доколкото може, всяка жертва в отделен чувал. В този район били открити общо осем трупа. До този момент известните жертви били девет.
В моргата телата били положени едно до друго, за да се улесни разпознаването им, както и да се създаде времева линия на убийствата според степента на разлагане. Всички жертви изглежда били пътуващи работници и всеки от тях бил убит по сходен начин – удари с тъп предмет и намушкване. Няколко били простреляни, а според автора Дейвид Фрейзър в „Случаи на убийство през 20-и век“, по други имало следи от анално сношение (макар по време на процеса да не е споменато за това).
Шериф Уитакър
Шериф Уитакър продължил да търси още доказателства, предупреждавайки копачите да бъдат внимателни. Месарските квитанции били добри, но трябвало да открият нещо, което категорично да свърже Хуан Корона с една или повече жертви. Ако не го откриели в гробовете или в извадените от тях трупове, трябвало да го търсят при познатите на жертвите. А това щяло да бъде далеч по-трудна задача.
Следи
Хора успели да разпознаят някои от жертвите, които бързо били свързани с Хуан Корона. Това били косвени доказателства, разбира се, но достатъчно косвени доказателства често биха могли да изградят даден случай – особено в дните преди ДНК анализите и високотехнологичното криминално оборудване. По думите на прокурора, те биха могли да сглобят толкова убедителна „мозайка“, че липсата на веществени доказателства да не бъде проблем. Например, една от жертвите говорела с друг работодател, когато край тях с колата си минал Хуан Корона. В крайна сметка жертвата тръгнала с Корона.
Други жертви също били виждани с Корона или били работили за него. В някои случаи жертвата била виждана за последно именно в неговата компания. Така, само за ден в препъване из гробището, шерифът и прокурорът решили, че разполагат със солидни следи в подкрепа на заповедта за обиск на дома, колата и офиса на Корона. Така подготвени, те се запътили към него.
Хуан Корона арестуван
Хуан Корона е арестуван в късния следобед на 26 май в собствения му дом. Неговата съпруга и четири дъщери били шокирани, но шерифът наредил на екипа си да започне претърсването. В дома на Корона полицията се натъква на голям брой потенциално важни предмети:
лопата;
брадвичка;
сатър за месо;
още месарски квитанции;
тефтер с имената на 34 мъже;
дървена тояга с петна;
паркиран отвън микробус, вътре в който изглежда имало кървави петна, лопата, торба с куршуми, вързопи с дрехи и 40-сантиметрово мачете;
Шевролетът Импала на Корона, вътре в който имало очевидни кървави петна.
Корона имал офис в ранчото на Съливан, където било открито второто тяло, така че властите влезли да го претърсят. Там открили зареден пистолет и дълъг нож, с отпечатана на него фразата „Клечка за зъби Тенеси“ (Tennessee Toothpick). Намерили също още квитанции за месо и по-малък нож. Всичко това било прибрано за оценка и тестове.
При идентифицирането на жертвите бил използван тефтерът, чрез който успели да свържат някои от мъжете с Хуан Корона. През цялото това време разкопките продължавали, за да е сигурно, че нищо няма да бъде пропуснато. Направили инфрачервени снимки от самолет, чрез които открили още няколко подозрителни места. Убиецът бил избрал усамотен район за своето масово погребение, но това не означавало, че не е правил същото нещо и на друго място. Ходът се оказал правилен. В действителност имало повече от едно потайно гробище.
Още тела
Край една сливова овощна градина, дълбоко в горите, търсачите се натъкнали на друга местност с хлътвания в почвата, останали след наводняването и последвалото отводняване на фермата. Изглеждало че евентуалните гробове са доста, затова повикали подкрепления и започнали да копаят. Този път открили още повече тела – почти два пъти повече. В един от гробовете жертвата имала документи и успели да я разпознаят и да я свържат с Корона. Главата била почти отделена от тялото му от силата на смъртоносния удар. Портфейлът му, лежащ върху него, бил претърсен, вероятно за пари, но личната карта била непокътната.
Щом пресата надушила разгръщащата се драма, журналисти заприиждали да пишат за жертвите и заподозряния. Неговото тефтерче станало известно като „дневник на смъртта“, защото се смятало, че в него е записвал имената на жертвите си. Щом историята излязла във вестниците, хората, страхуващи се, че близките им може да са сред жертвите, заизпращали писма или се обаждали в шерифското управление за повече информация. Органите на реда се затруднявали да отговорят на всички. Пристигнали над 1500 запитвания. Оказало се, че много хора не са чували роднините си от дълго време. Много семейства потеглили на път към фермата на Съливан, за да проверят сами. Освен това, туристи с нездраво любопитство прииждали да да позират за снимка с лопати край колата, използвана от Корона за транспорт на работниците му. Шерифът заградил гробовете, за да избегне замърсяване на местопрестъплението, и в крайна сметка отцепил всички входове към ранчото.
Властите работили неуморно през уикенда, за да се уверят, че не са пропуснали някоя жертва. Поне една била погребана на отделно място, така че било възможно да има и други. Макар прокуратурата да разполагала с повече от достатъчно жертви за разследване и процес, детективите знаели, че трябва да продължат да работят и за семействата – хората имали нужда да разберат какво се е случило с изчезналите им близки. С всеки изминал ден бройката на труповете се вдигала – от десет, на шестнайсет, на двайсет, а разкопките продължавали.
Търсенето на жертви приключило официално на 4 юни. До този момент бройката на телата стигнала 25, като всички жертви били пътуващи работници. Мнозина вярвали, че има още неоткрити тела, но било невъзможно да се разкопава всяко място с хлътнала почва. Според слуховете, всички жертви били заровени северно от дърво, с ръце над главите им, сякаш ставало въпрос за някакъв ритуал или суеверие. Сред тях нямало мексиканци и всички, без трима, били англосаксонци. Другите трима били черни или индианци. Най-младата жертва била на 40 години, а най-старата – на 68. Заради скитническия им начин на живот разпознаването им се оказало трудно, но в крайна сметка идентифицирали 21 и уведомили близките им. Някои от жертвите били стояли в земята почти цял месец. Четирима никога не са разпознати.
А имало и още доказателства. В един от гробовете копачите намерили бележки за банков депозит на името на Хуан Корона. Това дало допълнителен тласък на случая. Твърде преждевременно, шериф Уитакър свиква пресконференция, съобщавайки че вече са задържали човека, смятан за отговорен. Той назовал Корона и направил грешката да го осъди право пред пресата, преди изследването на доказателствата и провеждането на процес. Корона е обвинен в убийство, добавил Уитакър, и търсенето ще продължи, за да бъде открито мястото, където е убивал тези мъже. Междувременно, щели да се подготвят за процеса с онова, с което разполагали.
Портрет на един убиец
Хуан Корона
Корона първоначално се сдобива с обществен защитник. Той наема няколко психиатри, които да преценят умственото му състояние. Скоро се очертала по-ясна картина на миналото му. Като трудов посредник изкарвал 20 000 долара годишно и бил считан за солиден семеен мъж с четири дъщери. Никога не пропускал посещенията в църквата. Никой не могъл да се докопа за истории, свързани с тормоз над работниците му. Появили се само няколко оплаквания, че не плащал достатъчно за свършената работа. Фермерите, които ползвали услугите му за работна ръка, като цяло го харесвали и уважавали. И докато жертвите били почти изцяло бели мъже, екипите на Корона се състояли главно от мексикански работници.
В затворническата си килия Корона изглеждал тъжен и уморен, но смирен. Когато бил в лудницата през 50-те години, тъй като страдал от халюцинации и твърдял, че вижда призраци, той бил подложен на почти две дузини електрошови терапии. В онези времена се вярвало, че подобно лечение е ефикасно за възстановяване на ума. После го обявили за излекуван и го пуснали. Психиатърът на защитата вярвал, че той е наясно с действията си и не страда от умствено заболяване. Но психиатърът на обвинението решил, че подсъдимият е умопобъркан (обикновено се случва точно обратното). В затвора му предписали Торазин за облекчаване на безпокойството. Макар да имал коефициент на интелигентност 130, Корона не четял много и говорел развален английски. За да убива времето се записал на курсове по рисуване и се надявал да кандидатства за американско гражданство. Като цяло, изглеждал депресиран.
Около месец след ареста на Корона в град Юба пристига адвокат на име Ричард Хоук и поема случая. Той уволнява психиатрите, отхвърля заключенията им и завежда тлъсто дело срещу окръжните власти, на основание неуместно боравене с доказателства, нарушаване на правата на Корона, клевета и причиняване на емоционални страдания. С това целял да покаже, че няма да играе на дребно. Според него доказателствата не били никак впечатляващи. Тефтерът съдържал имената на половин дузина от жертвите, но експертът графолог на обвинението не можел да каже със сигурност, че са написани от самия Корона. А дори да можел, това не означавало непременно, че той ги е убил. До имената имало записани дати.
Колкото до лабораторните тестове, някои от „кръвните доказателства“ се оказали боя или животинска кръв, а по мачетето не била открита кръв. Кръвта в една от колите на Корона била обяснена с това, че той бил превозвал някакъв наранен работник. Прегледът на единствената не толкова разложена жертва, която позволявала да се сравни дали мачетето съвпада с раните й, не донесъл категорична връзка. Следите от гуми също не съвпадали с никоя от колите на Корона, нито куршумът, изваден от една от жертвите, съвпадал с неговото оръжие. Не бил направен анализ на квитанциите, за да се докаже, че само Корона ги е пипал, нито да се свържат датите от тях със степента на разлагане на жертвите, в чиито гробове били намерени.
Освен това Корона имал алиби. По време на нападенията на много от жертвите, той бил на патерици. Адвокат Хоук дори възнамерявал да накара Корона да свидетелства от свое име, вярвайки че от него ще стане прекрасен свидетел. Но, ако Корона не е извършителят, тогава кой е? Обикновено хората предпочитат случай като този да бъде разрешен бързо. Понякога дори съмнителни доказателства сработват за съдебните заседателите, защото те искат просто да приключат колкото се може по-бързо. Адвокатите от защитата осъзнават това. Хоук го осъзнавал. Също и прокуратурата.
Процесът
Хуан Корона
Минава повече от година след откриването на телата, докато случаят отиде в съда. Хоук успял да премести процеса от окръг Сътър. Освен това създал връзки в пресата, с чиято помощ нарисувал по-благоприятен образ на своя клиент (и себе си), намеквайки че истинският убиец е натопил Корона като е хвърлил в гробовете уличаващи го неща. Освен това разпространил информацията, че братът на Корона, Нативидад, е бил обвинен в нападение в Мерисвил през 1970-а, а жертвата Хосе Рейа бил спечелил обезщетение. Макар Рейа да променя историята си няколко пъти, в крайна сметка той разпознава Нативидад като своя нападател.
Тази стратегия се отплаща. Пред сградата на съда се събират демонстранти, обвиняващи прокуратурата и полицията и изискващи правосъдие за Корона.
Процесът започва на 11 септември 1972 година в окръг Солано, град Феърфийлд, Калифорния. Подборът на съдебни заседатели отнема няколко седмици, а самият процес още три месеца. Адвокат Ричард Хоук вярвал, че може да покаже, че доведеният брат на Хуан е същинският убиец. Тъй като Върховният съд в Калифорния бил отменил смъртното наказание в щата, смекчавайки всички смъртни присъди на доживотни, случаят нямало да бъде на живот и смърт.
Това бил първият сблъсък на прокурор Тейджа с разглеждане на толкова сериозни убийства и макар да следвал всяка стъпка от разследването, той не си направил труда да уреди сравняването на кръвта, открита по двата ножа в офиса на Корона, с тази на жертвите. Пропускът му бил огромен и сега трябвало да бърза, за да извади резултатите на време за процеса. Това ядосало съдията. Освен това Тейджа намерил нови експерти графолози, които да сравнят записките в тефтера с почерка на Корона, и поискал проби от космите на подсъдимия за изследване. Угарка от цигара, намерена в гроба с месарските квитанции, показала при тестването, че не съвпада с кръвната група нито на Корона, нито на жертвата.
Помощник-окръжен прокурор Барт Уилямс, който съвсем скоро щял да признае в съда, че изпитва съмнения по случая, изложил встъпителната си реч, отнемайки два дни от времето на съда. Обвинението възнамерявало да призове дълга редица свидетели в подкрепа на теорията си и да представи доказателствата в лъскава изложба – електронна карта с 25 светлинки, включващи се в съзвучие с описанието на разкопаването на всеки един гроб. Но обвинението пропуска да предаде толкова много доклади на защитата, че съдията накрая наредил документите да бъдат донесени в съда и да бъдат предоставени изцяло на адвокат Хоук.
Сетне се оказало, че отливката на отпечатъка от гума, който бил сравнен с гумите на колите на Корона, не е направена при първия гроб. Някой бил объркал доказателството със съвсем различен случай. Накрая открили правилната отливка и я изпратили за анализ. Лабораторията на ФБР във Вашингтон, окръг Колумбия, посочила, че е „изключително вероятно“ гумите, оставили отпечатъка край гроба, да са тези от колата на Корона, (макар по-късно да променили мнението си на „възможно“ съвпадение). Този доклад очевидно дава увереност на помощник-прокурора и той споделя съдържанието му в съда. Но Хоук споделил с един репортер, че тъй като микробусът на Корона е все още в полицията, те спокойно биха могли да са изфабрикували доказателството. Той поискал пускане под гаранция за клиента си за седми или осми път от началото на случая и отново получил отказ. Все пак, съдия Ричард Патън смъмрил обвинението, че не му дава основателна причина за отхвърляне на гаранцията, което било тяхна работа.
В първите си седмици процесът щял да продължи да показва негодността на прокуратурата, когато те поискали повече време, за да довършат криминалните експертизи, които трябвало да са готови преди месеци. Това не изглежда добре в очите на съдебните заседатели и един от членовете на журито споделя мнението си с адвокат Хоук. Така адвокатът остава с грешно впечатление за посоката, в която се развива процесът.
Правна игра
Стратегията на защитата била да накара журито да се замисли над възможността, че някой се е опитал да натопи Корона, подхвърляйки квитанциите в гроба. Жертвата била мъртва от много по-дълго от четири дни, както показвала датата на бележките, и Хоук обвинил полицията, че са разменили самоличността на телата, в опит да свържат един от по-пресните трупове с квитанциите.
Хуан Корона на път към съда
Полицейски свидетел заявил, че изкопаното тяло е било толкова свежо, че даже не миришело на разложение, но погребалните агенти признали, че по време на прибирането на телата е настъпило объркване. Те номерирали труповете по различна система от тази на полицията и в резултат на това някои от телата получили повече от един номер. Според обвинението, ставало въпрос наистина за неволна грешка, а не за преднамерена манипулация на доказателства. Адвокат Хоук настоявал, че обвинението е могло да манипулира номерацията, за да извърти случая в своя полза. Никоя от страните не могла да докаже позицията си.
Други доказателства, като парче свещ и части от свещник, наподобяващи този от офиса на Корона, накарали обвинението да твърди, че те са част от някакъв суеверен религиозен ритуал. Хоук отново настоял, че предметите биха могли да бъдат подхвърлени – защо иначе един гроб би съдържал толкова много „доказателства“, и то последният отворен?
Той атакувал отново и отново, посочвайки грешка след грешка на почти всички замесени длъжностни лица. Нямало съмнение, че разследването и прибирането на телата е протекло доста зле, а докладите са непълни и неточни. До някаква степен това било разбираемо, имайки предвид дългото и неприятно копаене. Освен това, никой в този окръг не се бил сблъсквал досега с подобен случай и затова боравенето с доказателства било толкова непрофесионално. Полицаите даже били оставили собствените си отпечатъци по предмети, все още непроверени за следи от пръсти (всъщност те така и не били проверени). Отпечатъци всъщност не били снети от нито едно доказателство. Случаят бил надупчен като швейцарско сирене.
Самият Корона остава стоически мълчалив по време на заседанията, показвайки учтиво уважение към своя адвокат и радвайки се на пълна подкрепа от страна на своето гневно и нещастно семейство. Една от сестрите му пристига от Мексико, за да присъства на всяко заседание, а четирите му деца също идвали всеки ден. Понякога той отвръщал на погледите им. Никой в историята на американския съд до онзи момент не е бил съден по толкова много обвинения за убийство – цели 25. Дори съдията се поинтересувал защо обвинението е решило да включи всички тях, което значително удължавало делото и изстисквало ресурсите на окръга, но стратегията на прокуратурата била да замае журито с очевидната бруталност на един човек, който можел да убие и погребе толкова много мъже за толкова кратко време.
Все пак те не успели да докажат, че Корона е хомосексуалист, а първоначално случаят почивал на идеята, че престъпленията са били вдъхновени от някакъв вид хомосексуална връзка. Хоук преекспонирал всичко това, обяснявайки че жертвите са били изложени по такъв начин, за да покажат, че те са играли „мъжката“ роля, което означавало, че убиецът е бил покорната фигура, мазохистът. А мазохистите, когато са мексиканци, често се изпълват със срам заради тайните си копнежи. След сексуален акт подобен човек би изпаднал в смъртоносна ярост и би бил в състояние да убие партньора си.
Хоук възнамерявал да включи Нативидад в картината чрез тази информация. Той вече бил известен като гей, така че лесно би могъл да бъде нарочен за засрамения партньор, способен на многократни убийства. Но полицията, в тяхната некомпетентност, никога не били разследвали възможността за друг заподозрян. Хоук не получил разрешение да назове Нативидад във встъпителната си пледоария без ясни доказателства, но обвиненията увиснали във въздуха въпреки всичко, подсилени от честите намеци на адвоката. Хоук дал ясно да се разбере, че убиецът е посегнал на жертвите, вбесен от факта, че бил пипнал сифилис по време на безразборен секс.
С развитието на случая репортерите и съдебните заседатели ставали все по-отегчени и объркани. Изходът на процеса като че ли не бил в полза на прокурор Тейджа и неговия екип, защото изглеждало че те са построили сламена къща в центъра на ураган. Но предстояли още изненади, особено от страна на защитата.
Тежестта на случая
Един от свидетелите, Байрън Шанън, бил казал, че е видял Корона да качва няколко от жертвите в камиона си. Той предложил показанията си на обвинението. Но неговата достоверност като свидетел се оказала под прицела на защитата и накрая той толкова се объркал, че изглежда сам не бил сигурен какво точно е видял.
След него дошли няколко криминални експерти. Мачетето било ключово доказателство, макар по него да нямало кръв и да не съвпадало с раните на първата открита жертва. Експертът на обвинението описал видовете нарези, които подобно оръжие би могло да остави, и казал, че другите жертви са били твърде разложени, за да може да се направи анализ на раните им. Все пак той не отхвърлил възможността раните да се дължат на подобно острие.
Корона напуска съда (1978 г.)
Балистичният експерт казал, че куршумът, изваден от единствената застреляна жертва, Уилям Кемп, макар да не съвпадал с оръжието на Корона, бил от същия калибър и марка като използваните от него боеприпаси. Но кръвта по дулото на пистолета на Корона не съвпадала с кръвта на Кемп. Според Тейджа оръжието е било използвано за нанасяне на удари по някоя от другите жертви. Хоук изтъкнал, че нито един кръвен анализ не доказва това.
Патологът свидетелствал, че ножовете, открити в офиса на Корона, биха могли да са оставили гръдните рани по някои от жертвите, но не могъл да го заяви със сигурност.
Петната, открити по вещите на Корона и в неговите коли, се оказали от кръв, но твърде малко, така че Хоук настоял, че ако клиентът му е убиец, то трябвало да има много повече кръв в дома му. Кървавите петна не доказвали нищо, още повече че нито едно от тях не можело да бъде свързано с определена жертва.
Тейджа бил открил и няколко експерти по почерците, които заявили, че пробите от почерка на Корона съвпадат с някои от буквите в имената, написани в неговия тефтер. Но този анализ не бил особено убедителен.
Трети прокурор, Роналд Фейхи, се присъединява към случая през ноември. Той имал доста богат опит и го използвал, за да надвие Хоук. Това изравнило силите до известна степен, но често се налагало съдията да разтървава дребнавите им спорове.
След 113 свидетели и месеци на показания, обвинението се оттегля. Тогава Хоук се изправя и шокира съдебната зала. Той поискал оправдателна присъда на база на факта, че няма никакви доказателства в подкрепа на обвиненията. Когато не получил исканото, казал на съдията, че той също се оттегля без да призове нито един свидетел.
И двете страни обобщават фактите в заключителните си речи и решението остава в ръцете на съдебните заседатели. През януари 1973 година, след многократна промяна във вота, те решават, че Хуан Корона е виновен по 25 обвинения в убийство – повече от всеки друг в САЩ дотогава. Скоро след това Дийн Корл щял да бъде обвинен в 27 убийства в Тексас, но тъй като бил убит от един от своите съучастници, той никога не е съден. Корона получава 25 доживотни присъди без право на помилване. Членовете на съдебното жури казват впоследствие, че Хоук бил направил грешка, когато се оттеглил без да призове нито един свидетел.
Обратно в съда
В края на първата си година в калифорнийското медицинско заведение във Векъвил, Корона бил нападнат от четирима други затворници. Те го срязали и намушкали толкова много пъти (32), че за малко не умрял. Скоро след това, според слуховете, признал за убийствата на един свещеник. Корона загубва едното си око в инцидента, но все пак се съвзема.
Пет години след края на първия процес, апелативният съд преразглежда записките от делото на Корона и решава, че адвокат Ричард Хоук не е представлявал компетентно своя клиент. Той бил атакувал полицията, вместо да изследва други възможности, като защита на база умствена невменяемост. Също така не бил призовал никакви свидетели, дори самият Корона.
През февруари 1982 година Корона се явява отново в съда за нов процес. Делото се разглежда в Хейуърд, Калифорния, и продължава два пъти по-дълго от първото. Ричард Фейхи отново се заема с обвинението, но този път Корона разполага с по-добър адвокатски екип. Макар няколко ключови свидетели да били мъртви, процесът продължава. В период от 7 месеца са представени 1300 доказателства и са призовани 175 свидетели. Разходите за данъкоплатците възлизат на почти 5 милиона долара. Но и този път защитата не прибегнала до умствената невменяемост, както очаквал съдът. Доведеният брат на Хуан, Нативидад, отново бил представен на журито като обещаващ заподозрян, а полицейското разследване било старателно разкритикувано. Самият Корона свидетелствал от свое име. С помощта на преводач, той отрекъл всякаква замесеност в престъпленията.
Хуан Корона на 77 години
Съдебните заседатели се бавили още повече с решението си този път – две седмици – преди да се върнат с присъдата „виновен“. Впоследствие те споделят с пресата, че най-уличаващото доказателство срещу Корона е бил така наречения „дневник на смъртта“. Двайсет и петте доживотни присъди на Корона били възстановени, но с възможност за помилване на всеки четири години. Комисията по помилванията отхвърля последната му молба на 5 декември 2011-а, а следващото му изслушване е насрочено за 2016 година.
Мнозина вярват, че Хуан Корона е бил натопен, но други са убедени, че той е виновен и отговорен дори за още повече убийства. Така, заслужено или не, той заема мястото си в пантеона на американските чудовища.
———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на avangard
Източници: trutv.com, wikipedia.org, crime.about.com, dailymail.co.uk
