Със сигурност това е въпросът, който ни занимава след като вече сме наясно как да си направим митинга. Тук, обаче, няма регламент, няма първо, второ, трето. Народите си я карат по различному, кой както може. Има и още един проблем – няма и кого да попитате. Ако позвъните на Желю Желев , той най-вероятно ще ви каже, че системата е сменена. И вие, разбира се, няма да му повярвате. Така че не ви остава нищо друго освен като в приказката да повикате неволята.
Какво трябвате да знаете най-напред ? Не е сложно. Чух го на 14 януари на Орлов мост: 16-17-годишен юноша, но с открито лице викаше на приятелите, хванали се един зад друг срещу настъпващите полицаи: „Няма да се плашиш, копе‘уе! Ние сме по-силни от тях!” И това наистина е така. У всеки у нас независимо от възрастта има здрав разум и яснота, че сме далеч повече, отколкото тези, които пращат полицаите срещу нас.
И така след като сте си повторили по-горе цитираното, трябва да си изясните що е то система. Няма нужда да търсите Евгени Дайнов, Огнян Минчев или Иван Кръстев. Чуйте какво казват хората на площада: „Пременил се Илия, все в тия!”. Вникнете ли дълбоко в народната мъдрост, най-вероятно ще досетите, че системата не е нещо, което се сменя през четири години, т.е. не са депутатите, не е правителството, а най-малко пък съдиите, преминали на нощен режим на работа покрай 14 януари. С други думи системата е изначалната власт, част от своите права, които гражданите са се сговорили да отстъпят, за да има ред, сигурност и спокойствие за всеки.
Тук, разбира се, трябва да направя една уговорка. И тя е, че нито аз, нито вие, нито вашите приятели, нито вашите близки, сме се договаряли как ще се управляваме и съответно колко власт ще отстъпим, на тези, които упълнощаваме. По тази причина, мнозина от онези, които бяха по площадите в началото на 90-те се питат горчиво: „А защо, ручахме жабетата?” Ето защо, трябва да знаете, че България е единствената източноевропейска страна, в която комунистите фалшифицираха изборите, за да ги спечелят. Тяхното мнозинство във Великото народно събрание прие Конституцията и установи днешната политическа система у нас с 313 гласа. А, съгласете, ние, българските граждани сме доста повече.
И така, откъде да я подхванете системата най-напред ?
Няма да сбъркате, ако започнете с разделението властите. Тук принципа разделяй и владей е напълно оправдан от времето на Монтескьо. Хитрите народи в Западна Европа и Северна Америка са разединили веднъж за винаги властниците и съответно управлението. След като са ги разединили веднъж за винаги, въобще на са се притеснили да дадат достатъчно власт на всяка една от тях. Толкова власт, колкото е необходима на един прокурор, така че без въобще да му мигне окото да повдигне обвинение срещу член на правителството, дори и срещу самия премиер. Толкова власт, че правителството да трепери от парламента, независимо, че има мнозинство. Толкова власт, че каквито и корпоративни интереси да тресат депутатите, два пъти повече да ги притеснява евентуалната оставка на правителството. На цялото това многовластие в тези страни му викат управление, Разединените по този категоричен управници понякога са доста изтормозени. И дори хвърлят оставки за щяло и нещяло. През това време гражданите се радват на жинвота, правят деца, правят бизнес, кариера и разни други хубави неща.
