„Handsfree под наем – за преписване на кандидатстудентски изпит”. С такива листовки са облепени част от подлезите в Пловдив. Към основния текст, който е кратък и повече от ясен, има лепенки с телефоните на наемодателя.
Не е тайна, че изобретателните българчета намират все нови и нови начини да излъжат квесторите и да си осигурят преписвачески комфорт. Верни на пазарния принцип за търсенето и предлагането, и търгуващите с помощни джаджи не закъсняха да доставят търсената и допреди няколко години – сравнително рядко срещана стока. Но защо да влагаш пари в нещо, което ще ти трябва един, най-много два пъти? Ето, че находчиви умници са развили и тази ниша: средства за преписване под наем!
С ръка на сърце можем да кажем, че ако един университет е решил по някакви причини да залага все още на приемните изпити, а не на оценките от матури, неговите екипи са наясно с шмекерлъците на кандидат-студентите и в повечето случаи успяват да ги засекат. Дългогодишни екзаминатори могат да напишат и научни трудове по темата, като започнат почти от Адам и Ева!
Първо бяха, както се полага, царските пищови. Всякакви приспособления за укриване на тайните бележчици са описвани не веднъж и дваж: в токове на обувки, маншети, в диплите на плисирани поли и т.н. Модерните времена направиха писаните пищови съвършени: очи да имаш, за да разчетеш дребничките знаци! Майсторите на тези „помагала” намериха начин да смаляват до краен предел написаното, а сетне да го тиражират – всичко, естествено, в почти индустриални количества и с помощта на компютри и ксерокси. Едва ли е нужно да казваме, че изработването на подобни тайни оръжия за „конструкторите” им значеше и придобиване на знания, и подобряване на техническите умения. Експертите от учебния отдел на ПУ „Паисий Хилендарски” например имат истинска безценна колекция от подобни образци, с които могат да направят богат Музей на преписвача. В същия университет се носеха легенди за начините, които ти позволяват да си внесеш незабелязано пособия за преписване. В един от горещите юлски дни, години назад например последна проверка в тоалетните на ректората извади от дамското WC десет учебника по география, подредени върху казанчетата в кабинките. Читанките били внесени в късния следобед преди съответния изпит с надеждата, че никой няма да се досети да провери и там.
Пак в Пловдивския университет бяха залавяни”двойници” – хора, които се явяват срещу неголям хонорар на приемен изпит вместо някой друг.
Когато настъпи ерата на модерните технологии, в ПУ дадоха старт на акцията „Чисти уши”. На всички момичета и момчета с дълги коси бе препоръчано да си вържат опашки, за да видят квесторите, че младите хора влизат за проверка на знанията без „бръмбари”.
Ето какво се случи в отговор на тази акция, която бързо стана популярна във всички висши училища на града под тепетата. В Аграрния университет засякоха кандидат-студент с превръзка на ухото, който се явил с бледо и изкривено от болка лице на изпит и вероятно очаквал съчувствие за страданията си. Вместо това квесторът в залата го следял с подозрение и в един момент засякъл тихо бръмчене около „болния”. В превързаното му ухо имало миниатюрна слушалка.
Борбата на Медицинския университет с преписвачите е истински епос. Квесторите на МУ са почти инженери с познанията си на преписваческите техники – приемните изпити по биология и химия там са сред най-тежките в цялата образователна мрежа. Висшето училище стигна дори дотам – да си осигури нещо като защитна завеса, която заглушава всякакви сигнали в периметъра на корпусите с изпитни зали. За лош късмет аудиториите на МУ са разположени в гъсто населени зони и въпросните техники заглушават и мобилните телефони на нищо неподозиращи граждани. Заради оплаквания от тяхна страна висшето училище се е отказало от защитата, но квесторите обещават да следят не с четири, а с шест очи кой как се държи на изпита и милост няма да има за никого.
Практиките на други университети показват, че напъните на всяка цена да се представиш добре, възползвайки се от помощни средства, могат да бъдат неутрализирани и по друг начин. В Университета по хранителни технологии например от години изпитът е във формата на тест, а кандидатите имат право да си внесат някои таблици и справочници. Проверката на знанията не ткрае половин ден, а много по-кратко. Всичко е оптимизирано, включително проверката на отговорите, а резултатите стават известни на мига.
В цялата тази сага има смешни и тъжни неща, които общоприетата логика не иска и не може да приеме. Защо е цялото това усилие, когато да влезеш в университет в днешно време е толкова лесно? Близко е до ума, че най-желаните специалности не са полето на преписвачите, но може би точно за това изкушението там е най-голямо. В живота на младите българи ценност, и то условна, не е доброто образованието, знанието – а документът; дипломата. Шмекерски начини да се добереш до нея – колкото щеш. И всичко започва от прословутото handsfree: вариантът да освободиш главата си от мисленето и да имаш две свободни ръце – с които здраво да сграбчиш живота!
