Проектът АБВ би минал изборната бариера, но вероятността да бъде възроден е малка
Николай Малинов е роден през 1968 г. в София. Висшето си образование завършва в Киевския държавен университет, специалност „История”. Издател на в. „Дума“, на българското издание на вестник „Монд дипломатик“ (приложение на в. „Дума“) и на теоретическото политическо списание „Ново време“, основано през 1897 г. от Димитър Благоев. Член е на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. Председател на Национално движение „Русофили“. Представител в България на руските телевизионни програми: „Первый канал. Всемирная сеть“, ТВ „Центр“, „Охота и рыбалка“. През 2011 г. за активната му роля в съхраняването и опазването на стотиците паметници и паметни знаци на руско-българската дружба в България президентът на Русия Д. Медведев му връчва медал „Пушкин”. През 2009 г. за кратко е народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България в 40-тото Народно събрание.
…………………..
– Г-н Малинов, вече ясно ли е кой ще спечели лидерския пост в БСП на предстоящия конгрес, след като се знае броят на номинациите, дошли от местните структури? – Общинските номинации определено са в полза на Станишев. На проведените досега 262 конференции председателят на БСП е получил 160 номинации, а Георги Първанов – 69. Номинациите са индикатор, но от тях нищо не следва автоматично. Сигурен съм, че една сериозна част от делегатите биха подкрепили всеки от тях и как ще гласуват зависи от поведението на кандидатите на самия конгрес, от атмосферата на конгреса. Аз ясно съм заявил своето предпочитание, то е в полза на Сергей Станишев. Личната ми прогноза съвпада с това предпочитание.
– Как тълкувате стратегията на Георги Първанов веднага след напускането на „Дондуков“ 2 да влезе в битка за председател на партията? – В европейските социалистически партии съревнованието за лидерския пост е нещо нормално. Никой не прави драми от това. Загубилият не е дамгосан, не е изхвърлен, той остава част от съзвездието, ако мога така да се изразя, на силни личности на съответната партия. Във Франция например Оланд загуби партийната битка с Обри. Сега е президент на страната. Моето лично мнение обаче е, че в конкретния роден случай Първанов трябваше да изчака избора на президент на ПЕС. В конкретната обстановка неговото кандидатиране създава проблем на БСП и на нейното утвърждаване като фактор в европейското социалистическо семейство.
– Ако Първанов загуби двубоя със Станишев на 19 май, какво предвиждате да е неговото бъдеще в партията? – Първанов не губи шансовете си за бъдещ председател на БСП. Всичко или поне почти всичко зависи от неговото поведение. Теоретично е възможно да възроди идеята си за АБВ като политически проект.
– „Теоретично“ означава, че вероятно няма да се случи. Защо смятате така? – „Теоретично“ означава „възможно, но слабо вероятно“. Изкусително е, защото такава партия може да прескочи прага от 4% и да мисли за участие в управлението. Г. Първанов обаче е опитен и умен политик и едва ли ще поиска да последва съдбата на „Евролевицата“ например.
– Виждате ли вътрешнопартийна атака срещу Станишев във връзка с разразилия се скандал с австрийския лобист Хохегер? Какъв очаквате да е изходът от проверката на парламентарната комисия? – Не следя внимателно този скандал. Според мен той е твърде манипулативен, измислен, преднамерен, част от пиара на управляващите. Не съм привърженик на теорията за вътрешнопартийната конспирация. Лобизмът в зрелите демокрации е нещо нормално и за това се плаща. България има нужда от лобисти. Дали този лобист обаче е най-подходящият, дали сумата е адекватна на очакваните резултати, не мога да знам. Въпрос на твърде професионална преценка. Що се отнася до изхода от работата на парламентарната комисия, не вярвам в нейната обективност. Резултатът ще зависи от инструкциите, които ще получи.
– Кандидат сте за председател на софийската организация на БСП. Това може ли да се тълкува като готовност да се кандидатирате и за кмет на столицата? Защо решихте точно сега да влезете активно в политиката? – Защо, рано ли е? Може би трябва да почакам да стана на 50 години, да направя един хубав юбилей и да кажа, че вече съм зрял за политиката. Имам идеи, имам житейски опит, имам енергия, имам желание. Друго не е необходимо. Кандидатирането ми за председател на софийската организация на БСП може да се тълкува коректно по един начин – искам да подобря кондицията на тази организация, да увелича нейната сила. Не я разглеждам непременно като трамплин към изпълнителната власт. Но тя дава добра позиция за развитие в политиката.
– Вие сте председател на движението „Русофили“. Как обаче гледате на политическата ситуация в Русия? За кого бихте гласувал, ако живеехте там? – Движение „Русофили“ преди всичко е българофилска организация. С името й ние подчертаваме, че националните интереси на България силно ще бъдат ощетени, ако не залагаме на славянството, на православието, на вековните традиционни връзки с Русия. В Русия бих гласувал за Путин, във Франция бих гласувал за Оланд… За Гърция стискам палци на ПАСОК. Руската опозиция не ме впечатли нито с идеи, нито със загриженост, нито с енергия. Отнасям се резервирано към организации и личности, които получават пари от чужбина, за да правят национална политика. Вчера ми стана известно например, че само за миналата година Англия е дала 2 милиона евро за „развитието на демокрацията в Русия“. Зад такава филантропия ясно прозират сметки. А бих гласувал за Путин, защото той възстановява авторитета, силата и функциите на държавата. Има ясни идеи за развитието на страната си и демонстрира силата, която е необходима за тяхната реализация.
– Преди дни обаче излезе подредбата на „Фрийдъм хаус“ за степента на свобода на пресата за 2012 г. и в нея Русия е на 172-ро място от 197 държави. Тя е поставена в най-ниската категория – на несвободните държави. Как гледате на този факт все пак и като издател на вестник? – Вероятно Русия има проблем със свободата на словото. Така както и Сингапур го има според „Фрийдъм хаус“. В класацията Сингапур е доста след нас. Затова пък такива държави като Бенин и Намибия ни изпреварват. Позволете ми обаче леко да се усъмня в обективността на цитираното изследване. Не знам как без политическа тенденциозност, в Грузия и Косово например ще се отбележи чувствително подобрение.
– Каква е вероятността и в България да се наложи политически модел, подобен на руския? Какъв би бил ефектът от това за държавата? – Вероятността в България да се наложи президентска република е само теоретична. Не вярвам конституцията да бъде променена в тази насока. Не е и нужно. Проблемите на България не са в конституцията, а в нейното следване, в борбата за утвърждаване в живота на нейния дух.
– Въпросът ми обаче не касае конституционния модел, а тенденцията българският електорат вече да залага на силните личности, а не на традиционните партии. Това добре ли е за нас? – Наивно е постоянно да се търси спасител и от него да се очакват чудеса. Не знам за друга държава, в която извънпарламентарни партии два пъти в рамките на по малко от десет години да печелят абсолютно или близко до него мнозинство. Имам предвид НДСВ и ГЕРБ. От друга страна, е логично да бъдат търсени силни политически личности. Тук ключов момент обаче е какво се разбира под това понятие. Как може да бъде преценена една личност дали е силна политически, ако няма никаква политическа биография? По мускулите? По ефектното говорене? По благородното й потекло? Скокове от „политическо небитие“ до министър-председател позволяват народи с твърде малък опит с демокрацията. „Политическата сила“ се изгражда и доказва с години. Преди няколко дни чух анализ по „Дойче веле“, който се опитваше да посочи приликите между Путин и Бойко Борисов. Много забавен анализ. Путин постоянно говори за ключовите, стратегическите проблеми пред страната и посочва своето виждане за тяхното решаване. На тази база може да се сравнява политическото говорене. След това идва сравнението между постигнатите неща. Това, че Путин е бил шампион по джудо, а Борисов имал 7-и дан по карате е съвършено друга съпоставка.
– Можеше ли БСП да направи проекта „Белене“ необратим? Това е един от козовете, с който се опитва да ви бие премиерът Борисов. – Този проект трябваше да бъде необратим, за да бъде завършен? Така ли? За да бъде завършен, е трябвало нищо да не зависи от сега управляващите? Интересна логика. От гледна точка на държавните интереси той е абсолютно необходим. Необходим е за нашата енергийна по-малка зависимост. Необходим е за икономиката ни, за приемливата цена за потребителя и прочие. От тази гледна точка той е необратим и сега, ако има държавническо мислене. Ние обаче сме шампиони в рушенето.
– БСП продължава да се състарява. Възможно ли е червената партия някога отново да се завърне начело на родната политическа сцена, докато на партийните конгреси всички продължават да ползват обръщението „другари“? Според анализатори БСП все още не е станала истинска модерна европейска партия. – В сравнение с другите партии, в БСП има най-много млади организирани членове. Състаряването е факт, но БСП не е изолиран случай. Просто младите днес не обичат да се обвързват организационно. Въпреки това аз съм свидетел на прием на немалко млади хора. Ако погледнете например структурата на гласувалите на президентските избори през 2011 г., ще констатирате, че процентът на младите, гласували за Калфин на втория тур, не се различава съществено от националния процент. Хората на възраст от 18 до 35 г. бяха 20%, националният процент беше 26. Хората на възраст от 36 до 50 г. – бяха 24% при национален процент 27. На 44% под 50 години, гласували за нашия кандидат, застаряване ли му се казва? И какво значи „някога“? Мнозинството от медиите винаги отписват БСП, а след това се надпреварват да обясняват какво се е случило. Така беше през 1994 г. Така беше на президентските избори през 2001 г., за които на Първанов даваха 3-то, а някои и 4-то място. Така беше през 2005 г. на парламентарните избори. Не бързайте да отписвате БСП от „челото“. Що се отнася до обръщението. Такова обръщение е практика в много леви партии и няма никакво отношение към изборните резултати. А ако някои анализатори смятат, че за да бъде една партия модерна, трябва да пита американския посланик какво да прави – да, БСП не е модерна. Самият избор обаче на Сергей Станишев за ръководител на ПЕС показва какво е отношението към БСП на европейската социалдемокрация.
Още по темата
Източник: Класа
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
