Агенция Фокус
Касиел Ноа Ашер. Снимка: Иван Бакалов
Касиел Ноа Ашер е родена през 1971 г. в София. Майка й е актрисата Рут Рафаилова, а баща й е режисьорът Красимир Спасов, професор и театрален педагог. През 90-те години актрисата стана известна с нестандартните си и провокативни роли. Тя е играла в постановките „Доброто тяло” (режисьорският дебют), “Амок”, “Дон Жуан в ада”, “Любовникът”, “Сън в лятна нощ”, “Спомен за една революция”, “Джойс” и “Фауст” и др. В киното е снимала във “Всичко от нулата”, “Сватба”, базирания на приказките на Хофман “Цахес”, предстоящите да излязат „Малка хроника” и „Джулай” на режисьора Кирил Станков (селектиран за състезателната програма на Московския кинофестивал през юни), а в момента можем да я видим в главна роля във филма за социализма на Светослав Овчаров “Зад кадър”.
– Вие сте една от първите български актриси, които се събличат на театралната сцена? Какво целеше този артистичен жест тогава и какви бяха реакциите?
– Това е част от работата. Както скалпелът за хирурга, така тялото на актьора е част от инструментариума му. По време на снимките в киното, гол или облечен, разкъсваш си душата, целуваш се на 30 сантиметра от 20 души, които са насочили към теб камери, осветление, микрофони.
Знаете ли какво означава да се снимаш в киното? Представете си, че се къпете в банята и водят там екскурзианти… налудничаво е. Но аз обожавам тази лудост. След като съм актриса, мога да правя всичко: да обръсна главата си, да се съблека чисто гола, да надебелея с 20 килограма, да играя в хомосексуални сцени. В този смисъл реакциите на публиката ме интересуват, ако образът ми е успял да се всели в тази публика. Да предизвика въпроси, желание за промяна в битието на човека. Жълтите коментари никога не са ме занимавали.
– Сега злоупотребява ли се с разкрепостеността в театъра и изкуството въобще?
– Аз имам тяло на жена и чувства на дете. Това за мен е важно като концепция за актьорството. Всяко друго случайно, пиарно, маниерно разголване превръща изкуството в пародия.
– Само средства ли липсват на българския театър?
– Липсват хора, които да имат свободата, дързостта, размах да продуцират, да режисират, да пишат. А също – да играят главната роля в живота си и на сцената. Така както го правеше Чаплин например. Тук ни липсва мащаб в мечтите и идеите. Липсва неистовото желание да разкажеш истинска история каквото и да ти струва това.
– Вие сте носител на Европейска награда за камерен театър. Какво е бъдещето на това разклонение на театъра у нас?
Касиел Ноа Ашер в постановката “Ане, мъртви градове”. Снимка: Лубри
– Бъдещето е единствено в това: има хубаво представление, независимо дали моноспектакъл или опера със 100 души. И то се играе….Правиш реклама, бориш се за оцеляването и финансирането му и играеш до последен дъх.
– Какво е да израсне човек сред семейство, пълно с актьори и режисьори?
– Актьорството е най-чудесният занаят на земята. Когато снимам филм, ме возят, обличат, гримират, хранят и ме връщат обратно вкъщи. Междувременно се работи адски здраво. Освен това съм едновременно терапевт и пациент, за което обикновените хора плащат луди пари. Така че съм благодарна на мама и татко за това доживотно влюбване, за тази професия-забавление.
– С какво се различава бунтарски настроената Касиел Ноа Ашер от 90-те години от днешната Касиел?
Касиел Ноа Ашер в “Зад кадър”
– Сега също не обичам да спазвам правила – тогава се губи удоволствието. Все пак тренирам спокойствие и смиреност всяка сутрин. Разбрах например, че когато лежа сама на зелената трева в полето се чувствам превъзходно. Научих и че въображението на сина ми Зуи Ицхак крие несметни богатства. Великото предизвикателство на живота е да прецениш кое е важно и да се абстрахираш от всичко останало. Важно е да се движа, да се вдъхновявам, важни са домът, семейството. Също – раждането и болката, и радостта, а после и смъртта. Така че избрах да не се интересувам от резултати, а само от играта.
– Ваш преподавател в НАТФИЗ е бил Крикор Азарян. Кое е най-важното, научено от него?
– Той ме научи да емигрирам от неважните, посредствените, плоски ситуации извън професията. Песоа казва: „Обикалям целия свят от прозореца на моята кантора”.Така правя и аз.От години съм „емигрирала” в къщата ми в Бояна. Всеки Божи ден утрото се издига с надпис: „Желая ти приятен ден!”. Планината в пек и сняг свети като самата госпожа Щастливо лице. Съседите се разхождат по разбитите улици. Към 11.00 часа сутринта с кафето и цигарката сядам да пиша сценарии за кино. На два от тях хартията още е топла. „Рокля Луна” е историята на три жени от моето семейство, медиуми, които оцеляват по ръба на острието, докато светът се тресе от войни. Другият сценарий е „Естетика на ревността” – любовен трилър. Вероятно никога няма да ги видя на кино. Поне не и сега. След това със сина ми говорим за двойки по математика и за секс. А над нас цели ята катерички прелитат от клон на клон. Понякога се налага да сляза в града за представление. Това също се превръща в тайна среща на „емигранти”: на моя милост и публиката. Разбирам парадоксално емиграцията като едно ненарушено от нищо неподвижно стоене, в което оставям светът да се движи. Тогава най-ясно виждам нещата.
– Каква съдба най-често очаква талантливите млади хора, които искат да правят театър у нас?
– Ние сами градим съдбата си. Младите допускат да ги сплашат дотолкова, че да замълчат от страх. Допускат да се превръщат в жертва заради неща като „криза”, „малък пазар”,дебелашка незаинтересованост на изреждащите се правителства. Допускат всеки да дава определения за собствения им живот, а всъщност единствено ние самите определяме какви трябва да бъдем. Актьорът не може да твори от позицията на уплашено малко човече – така никого няма да заплени с магията си.
– Бяхте ментор в актьорско риалити предаване „Стар Машин”, след края, на което започнахте силно да подкрепяте творчески двама от участниците. Защо избрахте тях?
– Иво Желев и Силвия Станоева – така наречените по време на предаването „Ангели на Касиел”, са щастливите ми открития. Великолепни актьори с изумителни гласове, в комбинация с дух на афганистански камикадзета. Те са рядко срещана мешавица между чар, взривна емоция, талант, решимост за борба. Заедно създадохме „TOXIC”- проект с мириса на барут, включващ 21 световни звездни песни, на които направихме неочаквани трактовки. И слава Богу серията концерти набират скорост и предизвикват възторг у публиката. Следващото ни представяне ще е в Студио 5 на 6 юни. А дай Боже есента да сбъднем една мечта – да имаме съвместен спектакъл с Нов симфоничен оркестър и с гост звездите Александър Сано–Среброто и Филип Аврамов.
От Агенция Фокус
Етикет: кино, театър, шоу
