анима незнайна

анима незнайна

Объркана душа се скиташе сама в нощта и срещнахме се в пустинята от отчаяние. По пътя труден да поемем подадох и ръка и тя я прие без капка колебание.

Огря ни мека лунна светлина и заедно прогледнахме във мрака. Въздишка тиха отлепи се от гръдта, съпроводена от тежко самопризнание...

След дълго лутане в безвремието открили истина всезнайната и стара, че тук на този свят е всъщност Ада, когато сам наказваш се със самотата.

анима-2012-03-14 13:37:49


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност