Ретинопатията е хронично заболяване на очите ,което се среща както при бебета и малки деца, така и при възрастни. Ретинопатията е общо невъзпалително нарушение, при което са увредени кръвоносните съдове, които доставят кислород до ретината на очите. Ретинопатията при новородените се получава при недоносени бебета, отглеждани в кувиози. Ролята на кислорода в лечението на недоносените бебета е много голяма, тъй като тези бебета се раждат с непълноценен бял дроб на сърфактант. Кислородът обаче има и увреждащо действие върху целия растящ организъм, подаден в големи концентрации, повишава риска от увреждане на ретината, белия дроб и мозъка на детето.
Рискови фактори за детска ретинопатия:
– ниско тегло при раждането (под 1500 гр.) – малка гестационна възраст при раждането (под 32 гестационна седмица. Рискът е от до 37 гестационна седмица) – флуктуация на кръвното налягане – резки покачвания и спадания на кръвното налягане – рискова бременност (деца ин витро, деца, родени след изкуствено осеменяване, близнаци) – деца със сърдечни заболявания, инфекции, жълтеница, некротичен ентероколит – при късно захранване на недоносените деца – дефицит на витамин Е при недоносеното дете – чести кръвопреливания при недоносеното дете За да се установи дали има увреждане след се извършват периодични прегледи, като първия преглед на недоносеното се осъществява през четвъртата седмица след раждането. Тогава децата имат определена вазкуларизация на ретината и офталмологът следи дали тя става патологична или не.
Диабетната ретинопатия се развива при 90% от пациентите със захарен диабет първи или втори тип. Тя е причина за 12% от новооткритите случаи на слепота годишно. Диабетната ретинопатия и хипертоничната ретинопатия обикновено се развиват бавно, в продължение на период от няколко месеца. В ранна форма на заболяването се нарича непролиферативна /фонова/ диабетна ретинопатия. В този начален стадий на болестта стените на артериолите на ретината отслабват и започват да пропускат формените елементи на кръвта на вън и се стига до образуване на малки, точковидни кръвоизливи по ретината. Освен това по ретината могат да се оформят участъци с оток, които да доведат до понижение на зрението. В късните стадии на болестта може да се стигне до отлепване на ретината и вторично повишаване на вътреочното налягане / Глаукома/. Контролът на нивото на кръвната захар и диабета е най-добрата превенция срещу ретинопатията.
