С падането на нощта идиличното фермерско селце започва да бръмчи от необичайна активност. От маслиновите горички изплуват тъмни фигури, стиснали малки куфари и чанти. Автомобили сноват по прашния път, качвайки и сваляйки пътници. Фермери се показват на верандите си, готови да предложат постеля за през нощта на сирийците, прекосили на автостоп един от многобройните контролно-пропускателни пунктове по протежение на 550-километровата граница.
В сряда, Турция затвори всичките ГКПП от своята страна на браздата, след като бунтовниците превзеха няколко пункта от сирийска страна. Решението на Анкара бе предизвикано отчасти заради опасенията, че най-малко един от сирийските пунктове може да е попаднал в ръцете на ислямски екстремисти, след като в интернет се появи клип, сниман край пункта Баб ал-Хава, на който джихадистки бойци обявяват създаването на „ислямска държава“.
Турските власти побързаха да успокоят, че мярката ще засегне само турците, пътуващи към Сирия, а сирийските бежанци и занапред ще бъдат допускани в страната.
Но бежанците не използват официалните пунктове за преминаване на границата. Нито бунтовниците, контрабандистите на оръжие, дезертьорите, които нахлуха в Южна Турция през последните месеци, превръщайки един от най-заспалите региони на страната в нервен център на сирийската революция.
Другите граници на Сирия – с Ирак, Ливан и Йордания – изглеждат по същия начин, но в по-малък мащаб. Но точно в Турция, чието правителство отдавна призовава за оттеглянето на президента Башар Асад, сирийските бунтовници намериха най-топло посрещане.
„Ние трябва да се погрижим за тях, защото те са наши братя и сестри“, казва Суфи Атан, говорител на турското външно министерство, визирайки 43 000 сирийски бежанци, които са подслонени в лагери, разположени по протежение на граничната линия.
По-дълбока роля
„Ролята на Турция в революцията, обаче, отива много по-надълбоко от подслоняването на бежанци, въпреки че не е ясно точно до каква степен страната оказва активна помощ на опозицията в тази война. Изглежда турците се опитват да изградят някаква стратегия, за справяне с разгръщащия се хаос пред прага им“, казва Хю Поуп от Международната кризисна група в Истанбул.
„Турция иска да има думата по отношение на това, което се случва в Сирия“, смята той. „Но не съм сигурен, че има лесни отговори на ставащото там. Всичко това е ново и неочаквано за Анкара“.
Това, което е ясно, е, че сирийският конфликт вече стигна дълбоко в Турция. Старинният град Антакия, предпочитаната дестинация за повечето сирийци, пресекли границата, се тресе от интриги и клюки за войната отвъд границата. Бойци от Сирийската свободна армия се разхождат по тесните му улици, почернели от слънцето и потни от битките, надявайки се да намерят спонсори, които да им помогнат с пари и оръжие. Мюсюлмани салафити, дошли да предложат такава от страните в региона на Персийския персийския залив, се суетят около дюнерджийниците, а техните дълги бради и роби изглеждат някак странно в тази светска държава. Мъже, които се идентифицират като представители на бунтовнически батальони, наемат евтини стаи в хотелите из древния град, някога част от Сирия, където много хора все още говорят арабски като свой роден език.
По-голямата част от разговорите са за оръжие и пари – и двете са в недостатъчно количество през последните месеци, оплакват се бойци и активисти. Оръжията достигат до опозиционните сили в малки количества, закупени от местни търговци с пари от Саудитска Арабия и Катар. Но доставките са нередовни, а малокалибрените оръжия и амуниции не могат да победят добре оборудваната сирийска армия, казват бунтовниците.
Някои обвиняват Турция, че не прави достатъчно, въпреки че премиерът Реджеп Ердоган излезе с остри обръщения, осъждащи Асад, бивш приятел и съюзник и предричащи скорошното му сваляне.
„С Турция всичко е говорене“, казва Абу Ала, един от ветераните на революцията и бивш фермер, дошъл от Сирия да търси припаси и амуниции. Батальонът му е получил 4000 гранати от турски търговец миналия месец, но свършили бързо.
Анкара, обаче е дълбоко въвлечена в усилията за организиране на сирийската опозиция. Офисите на Сирийския национален съвет се намират в Истанбул, а импровизираната щабквартира на Сирийската свободна армия в ограден с бетонни стени и бодлива тел палатков лагер край Апайдин, село на няколко километра от границата, под охраната на турската армия.
Там турски войници следят постоянния поток от бунтовнически командири, арабски благодетели и бедстващи сирийци, които идват пред входа на лагера, за да предложат пари и оръжия на командирите вътре или да потърсят такава от тях. Журналисти не се допускат, а служителите трябва да искат разрешение, за да напуснат.
Друг индикатор за това колко силно е ангажирана Турция в усилията, да помогне и в същото време да контролира потока от сирийци, може да се види върху малка височина в края на селото, върху която е разположен военен пост, укрепен допълнително, след като Сирия свали турски изтребител миналия месец.
Тук един от нелегалните входни пунктове е формализиран във вид на метална рамка от врата, поставена в дупка в бодливата тел. Турски офицер седи на кухненска маса и записва в тефтер имената на всички влизащи и излизащи от страната. Край него има таблица с йерархичните символи на Сирийската армия, за да може по-лесно да идентифицира ранга на дезертьорите, които идват.
Спирка на границата
В една от вечерите наблизо може да се види линейка, чакаща ранени хора и камион, разтоварващ медицинско оборудване за транспортиране към Сирия.
Микробуси от турската страна на оградата товарят жени и деца, а от сирийската – млади мъже, най-вероятно бойци от ССА, дошли за малко да видят семействата си.
Турските войници наоколо не позволяват даването на интервюта, но бунтовници на други места разказват, че често преминават граничната бразда оттук, единственият нелегален пункт, който може да бъде пресечен с автомобил.
Това е и мястото, през което в Сирия се изпращат оръжия, докарани от турски военни камиони и прибирани от бойците от другата страна на раницата в най-тъмните доби на нощта, според двама очевидци – фермери, живеещи наблизо.
Турция упорито отхвърля твърденията, че снабдява бунтовниците с оръжие и настоява, че помощта й е чисто хуманитарна.
„Най-малкото си затварят очите или гледат в страни“, казва по този повод Поуп. „Със сигурност пред турското общество не е обявявано решение за снабдяване на ССА с оръжие, но не мисля, че някой се опитва да спре бунтовниците да си набавят оръжия на турска територия“.
Друг въпрос е дали Турция изобщо може да го направи.
източник: The Washington Post
Владимир Савов
Тагове: Сирия Турция бежанци бунтовници революция граница
