Тя е всичко онова, от което днес отвръщаме поглед – лошо прекопирана реалност с лице на Дейвид Бауи, налудничав грим и стандартен глас, в който е трудно да повярваш, щом затвориш очи. Екстравагантната й визия е изтъркано клише, музиката й – шантава диско отживелица в духа на късните 90-те, а поведението й на уличница само може да разсмее Мадона. И все пак тя е звезда. Към днешна дата най-голямата.
За мнозина Лейди Гага е хладнокръвно изчислен и лансиран музикален продукт. Добре смазана машина за печелене на милиони, чийто безшумен двигател е глобалната мрежа. И тя отлично знае това. В ерата на копи-пейст общуването поколението на 20-годишните, към което принадлежи и самата Гага, вярва само на показаното във Facebook, споделеното в Twitter и изпятото в You Tube. И съвсем услужливо 26-годишната нюйоркчанка им дава всичко, от което имат нужда: Дейвид Бауи, Мерилин Менсън, Бой Джордж, Мадона, Бьорк и Изабела Блоу в едно. И никой не би я обвинил в откровено копиране за това… което е.
Чудовището идва
На 14 август Лейди Гага, която дори Принс нарече „единствената истинска поп звезда днес”, ще пее в зала „Арена Армеец” в София. Шоуто, промотиращо втория й студиен албум Born this way, трябваше да предизвика истерия сред феновете, но подобен сценарий се оказа труден за разиграване на местна почва. Попкултурният хибрит с руси екстеншъни и псевдоскандален имидж вдигна на крака Австралия, Япония, Нова Зеландия, Сингапур, но не успя да впечатли българската публика. За първия си концерт в Европа на Лейди Гага й се наложи да преглътне горчивината от слаби продажби на билети и прибирането на концерта й от стадион „В. Левски” в направо аскетичната за мегаломанското й шоу „Арена Армеец”. Но това не е първият компромис, който амбициозното до болка момиче от Горен Ийст Сайт трябва да направи. По пътя си към голямата сцена Стефани Джоан Германота преглъща какво ли не – критиките на околните за грозноватия си външен вид, травеститския стил на обличане и дори ироничното подмятане на Синди Лупър, че „…изкуството на Лейди Гага е отражение на времето, в което живеем”, а шоуто й – пост-апокалиптично домашно парти. Но всички те забравят едно: Гага е известна личност, на която й харесва да е такава. И нищо друго няма значение.
Кое е това момиче?
Животът на шоузвездите днес е прочетена книга. Феновете знаят всичко за всеки – детство, проблеми с родителите, дрога, алкохол, първи целувки, любовни афери, насилие, разводи, депресии… Някои от тях удобно изгряват в риалити програми, други лично документират живота си в Twitter. За това е странно как Лейди Гага все още успява така умело да крие миналото си и да подхранва мита за аутсайдера превърнал се постепенно от нюйоркски хипстер в чудовищна поп икона.
Дузина биографи, поели по следите на Стефани Германота, обаче се натъкват на съвсем друго момиче. „Като казва на различни интервюта: „Живея и дишам заради модата”, може би успява да заблуди останалите, но не и мен. Не искам да я злепоставям, но тогава си беше напълно нормална”, споделя Джон Шелдрик пред журналистката от New York Post Морийн Калахан. Той е 24-годишен мъж с кръгло лице, който познава Стеф от Нюйоркския университет и изрича най-унизителните думи, които възпитаник на училището по изкуства „Тиш” може да чуе за себе си. Гага го посещава само година и всички, които я помнят, я описват като общително момиче, в никакъв случай нахално, още по-малко скандално. „Беше си най-обикновена приветлива, общителна купонджийка. „Щуро” означаваше да сложи тиранти на джинсите си…”, споделя и бивш съквартирант на Стефани.
Преди „Тиш”, в девическото католическо училище „Светото сърце”, също никой не си спомня Гага, каквато е днес. За годините в престижното школо, през което са минали Парис и Ники Хилтън, Лейди Гага споделя, че се е чувствала като черната овца, но нейна съученичка развенчава и този мит: „Винаги е участвала в училищните пиеси и мюзикъли. Беше добра ученичка, придържаше се стриктно към дрескода. Харесваше момчетата, но на първо място за нея беше музиката.”
По стъпките на Гага
На 8 години Стефани взима първите си уроци по пиано. На 14 години опитва и от актьорското майсторство. Родителите й са неизменно до нея – уреждат й участия, придружават я в нощните клубове, където пее, носят апаратурата й. Баща й – италиано-американски търговец на безжичен интернет още от средата на 80-те, е най-голямата й опора. От този период в You Tube са оцелели едва няколко видеоклипа. На единия – шоу за таланти, Стефани е в семпла зелена рокля, седи зад пианото боса и пее балада, а гласът й е ослепителен. На друго видео е пухкава тийнейджърка, която обявява участието на „Стефани Германота бенд”. Тогава тежкият й размазан грим напомня на Арвил Лавин, а вокалната й техника – на тази на Кристина Агилера. Логично, след като родителите й са пръснали куп пари, за да пратят дъщеря си при същия вокален педагог.
Всички тези клипове оцеляват въпреки огромните усилия на Лейди Гага да скрие миналото си на примерна девойка. И не случайно. За пресметливата певица те са идеалното доказателство за годините труд пред пианото, десетките изпети вярно ноти и най-звучния шамар за всеки дръзнал да я нарече поредната плейбек кралица, подсигурена студийно с Auto-Tune.
След първата година в университета Стефани захвърля уроците и се мести в Долен Ийст Сайт – индустриалната зона в Ню Йорк, която някога е приютявала персони като Анди Уорхол и обикновени анархисти. Днес кварталът е притегателна зона за артоткачалки и хипстери и идеален за целта на бъдещата Гага – да сбъдне мечтата на живота си. Стаята й в олющена кооперация няма нищо общо с приветливия двуетажен роден дом на 18 пресечки оттук. Прилича на монашеска килия – легло, над което е залепен плакат на Дейвид Бауи, и пиано в средата. Но Стефани не се оплаква. Повече от упорита е в реализацията на плана си – по цял ден пише и композира, сменя джинсите с идиотско трико и вериги, заради които съседите смятат, че наоколо се мотае проститутка и се впуска в търсене на подходящите хора. „В този период от живота ми усилията ми бяха насочени към това да бъда готина, да съм кралицата на една макар и доста малка сцена, снимката ми да се появи в пресата, да излизам с най-яките бармани. Там барманите са като филмови звезди…”, споделя Гага.
От рок към денс
Стефани и Роб Фусари – продуцентът, който й помогна да създаде Лейди Гага
Когато я вижда за първи път, Роб Фусари замлъква. „Приличаше на смесица от три различни епохи. Носеше клин, някаква странна оръфана блуза и шапка, сякаш излязла директно от Purple rain на Принс… Беше леко закръглена, сякаш редовно прекаляваше с макароните”, споделя първият продуцент на Лейди Гага, с когото след време започва любовна връзка, а на финала стигат до съд. Тогава момичето с гъста черна коса и неопределен стил признава, че изобщо не знае коя е. Заради облеклото си събира погледите на околните, често приятелите й я молят да върви на метър пред тях. Но е всичко онова, което Роб търси – момиче, което е „хубаво, но не прекалено”, може и да не е най-талантливата, но задължителното условие е да не можеш да откъснеш поглед от нея.
Певицата и текстописец Уенди Старланд, която е натоварена със задачата да открие такова момиче за Фусари, я вижда на сцената на клуб „Катинг Рум” в Долен Ийст Сайт и светкавично му се обажда. „Намерих я! Ще променим стила й, ще й напишем нови песни и ще я преобразим”, казва му тя, а на момичето, което лее балади в стил Наташа Бедингфийлд от сцената: „Смятам да променя живота ти!”. Роб преглежда набързо профила й в My Space и тряска телефона. „Сигурно се шегува…”, измърморва продуцентът и заспива отново. След няколко седмици отива лично да я слуша в нюйоркски клуб и е поразен от сценичното й присъствие. Проблемът е само един – прекалено трудоемко е да започнеш от нулата.
Гага обаче е упорита и го убеждава, но в замяна е принудена да зареже бунтарския рок на недорасла тийнейджърка и да се ориентира към денс сцената. „Младите днес не си падат по това. Дори Нели Фуртадо направи завой…”, убеждава я Роб. И почти успява – с него Гага създава сладникавите The Fame, Beautiful, dirty, rich, Disco Heaven и Boys, boys, boys, но удря на камък със стила й на обличане. По това време Стефани вече се е сляла с живота в Долен Ийст Сайт и е омагьосана от дижейката и еротична танцьорка Лейди Старлайд. Скоро и бъдещата Гага се завърта около пилона, което, твърди, че й помага да бъде по-освободена на сцената. И да се мотае без свян по бельо на улицата. Роб отказва да я гледа. „Беше си чист стриптийз…”
Пробивът
В края на 2006 г. Стефани вече е гадже с Роб и идеята да я превърнат в звезда е обсебила и двамата. Уенди Старланд и Фусари обсъждат външния вид и вокалните възможности на Гага пред нея без притеснение. „Когато не можеш да впечатлиш с красота или глас… ти трябва нещо друго…”, са думите, които певицата приема хладнокръвно. И полага усилия – чете биографията на Принс, Анди Уорхол, следи модата, музиката, танцовата сцена. Променя се. Особено след онзи концерт, на който е с бяло трико, панталонки и забито в косата цвете, а момиче от публиката подвиква: “Хей, това подобие на Ейми Уайнхаус ли е?”. Гага е бясна. И на следващия ден – неузнаваема.
Резултатът е нещо средно между Бритни Спиърс и хладното звучене и визия на Can’t get you out of my head на Кайли Миноуг. Скоро и контактите на Роб сработват и Стефани, която вече се представя като Лейди Гага, подписва първия си договор с Island def Jam. Те правят няколко ремикса за нея, но без никакво обяснение месеци по-късно я изритват. След време Лейди Гага ще изиграе този „най-труден период в живота” си в клипа към песента Marry the night – музика, дрога, депресия, алкохол и… новото начало. А то започва през 2008 г. когато Роб набира няколко телефона и й урежда прослушване – в лейбъл под шапката на Interscope. Там Стефани започва като текстописец, защото представянето й на сцената в стил шок арт още куца. Междувременно работи по проекта си The Fame, а по-късно подгрява и турнето на The Pussy cat dolls. „Тогава никой не знаеше за Гага… мисля, че имаше само един сингъл Just dance. Първия път когато я видях на парти, бях потресена от облеклото й. На главата й сигурно имаше 20 кг коса, но беше пълна с енергия и много жива, истинска мадама от… откъде беше?”, разсейва се вокалистката на The pussy cat dolls Никол Шерцингер. През 2009 г. The Fame Monster е факт – Just dance е номинирана за „Грами”, през февруари Гага пее на наградите „Брит” заедно с Pet shop boys, а през 2010 г. дебютът й става най-продаваният албум в света.
Култът
С времето певицата хитро печели на своя страна гей обществото, което галено нарича „моите малки чудовища” (а себе си „Чудовището майка”), и подкрепата на влиятелния светски блогър с неопределена сексуалност Перес Хилтън. Той бълва суперлативи по неин адрес всеки ден, а самата Гага не излиза от интернет. Съзнавайки силата на тази медия, певицата и днес поддържа най-стария си профил във Facebook и редовно пуска лични снимки в Twitter. Само че е изтрила онези от гимназията.
Само за три-четири години Гага доказа, че е готова на всичко в името на успеха. И едва ли има по-ярък пример за това от онова нейно участие на конкурса «Мис Вселена» във Виетнам през 2008 г. Там Гага се появи на сцената с огромни подплънки и костюм ала Тина Търнър в «Лудия Макс отвъд гръмотевичния купол», покрай нея дефилираха хубавици по бански, а тя се кълчотеше в ъгъла. Цялото й представяне подобно на нея беше нелепо, но находчиво. Тогава никой още не я познаваше, но в тези 10 минути целият свят беше пред телевизора и гледаше… Лейди Гага.
сп. ТЕМА
(Използвани са материали от „Poker face – Историята на Лейди Гага”, Морийн Калахан, изд. „Егмонт”)
източник: сп. ТЕМА
Елица ЕМИЛОВА
Тагове: Елица Емилова Лейди Гага
