Господ простичко попита:
„Какво искаш да ти сторя?“
Въпросът още неизрекъл,
тръгнах с Него аз да споря:
„Да сториш искам чудо,
но ти не чуваш моя зов,
не виждаш, че смъртта
е тръгнала на хищен лов.
Не виждаш, че едно дете се бори
за всеки следващ дъх живот,
засегнато от болест страшна,
търси в отчаянието си брод!
На Тебе тихо уповава
и моли се, тъй както може,
но где е твойто чудо,
закъсняваш, Боже!“
Бог отговори ми с въпрос:
„Та нима не виждаш мойто чудо?!
Нима си глух,
не чуваш ли сърцето ти как бие лудо?!
Сърце, туптящо от вълнение,
за чужда орис то трепти,
разкъсано от вяра и съмнение
молитва в нощта шепти.
Това не е ли чудо-
че се молиш ден и нощ
и уповаващ лудо
единствено на Божията мощ.
Това е чудото-
че скръстил си ръце
и искрена молитва
излиза от твоето сърце.
Повярвай,
всяка болест ще отстъпи пред това,
ще бъде победена от най- човечните слова!“
