Велемир Пашов: “Едно от най-страшните неща, които могат да се случат на една порода е тя да стане модерна”

1
Добави коментар

– г-н Пашов представете се на нашите читатели

На 37 години съм от гр. Русе. Кучкар съм от 1996 година, когато взех първото си куче дългокосместа немска овчарка от тогава участвам с каквото мога в организирането на изложбите в гр. Русе от 2008г. съм зам. председател на киноложко дружество “Верен приятел” гр. Русе

– Сега какви кучета отглеждате

В момента имам Руски Черен Териер, мъжки на 6 години

– Породата разпространена ли е добре в България

За щастие или не, на този етап има малко черни териери в България. В момента в племенната книга има записани 71 кучета, но някои от първите вече са починали. Така че в момента са малко над 60. Казвам за щастие, защото едно от най-страшните неща, които могат да се случат на една порода е тя да стане модерна.

– Какво трябва да се случи и прави за да се дигне развитието на породата в България.

За сега има два развъдника, които работят повече от добре. Не се развъждат кучета заради самото развъждане, а много внимателно се подбират партньорите за връзките, както и кои кучета се допускат до разплод. Резултатите вече се виждат на международните изложби. Преди две години имаме куче родено в България с титла Млад Европейски Шампион. Основната цел на клуба е да имаме здрави кучета, екстериорно отговарящи на стандарта на породата.

– Какви трудности можем да срещнем по време на отглеждане на породата. Най-важните кои са според вас.

РЧТ (Руски Черен Териер) е лесно за отглеждане куче. Лесно се приспособява към всякакви климатични условия. Прекрасно живее с деца. Най-сериозната трудност е в поддържането на косъма – нуждае се редовно сресване и подстригване, тъй като е от малкото породи, които не линеят, а трябва на ръка да се смъква старата козина.

– На ниво хранене породата държи ли се нормално.

Не са придирчиви, ядат всичко като цяло породата не страда от болести. Основен проблем в наследствените заболявания, както при повечето големи кучета, е тазобедрената дисплазия.

– Обучението им до колко е възможно.

Невероятно лесни са за обучение. Не знам дали има друга порода, която с такава лекота да може научена на всичко, което се поиска. Като клуб ние държим всички стопани да си обучават кучетата, най-малко на общо послушание. За това се говори на всяко събиране. Също така правим и вътрешни демонстрации. За сега единствената открита демонстрация беше в Русе, миналата година по време на кръг от републиканското първенство по конен спорт – в една от почивките направихме кратко представяне на черни териери и бернско пастирско куче.

– Какво ще пожелаете на бъдещият стопанин на РЧТ.

Обикновено казвам на хората – докато не започнеш да го сънуваш, не си готов за куче.

Кучето, независимо от породата на първо място е голяма отговорност, изисква грижи и време. Ако човек не е психически готов за разрушенията в къщи когато е бебе, за всички проблеми и грижи когато остарее и за болката когато си отиде – по-добре да не си взима куче.

– Каква трябва да е културата на всеки стопанин на куче.

За културата може да се говори много тъй като е доста общо понятие. Към днешна дата най-сериозен е проблемът с бездомните кучета. Най-кратко казано моят призив е не си взимайте куче ако не сте убеден, че можете да се грижите за него през следващите 10-15 години. И не размножавайте безразборно. Ако кучето ви не е изявен представител на породата, който може да създаде здраво и по-добро поколение – кастрирайте го. Така ще спестите на него куп здравословни и емоционални проблеми, за себе си пари, а на обществото и държавата грижи по справяне с последствията на вашата “любов” към животните.

– Кои държави в момента държат породата като най-развита в своята си територия.

За популярността на породата – разбира се най-много са в Русия, следват Украина и Полша. От западните държави най-големи традиции в развъждането на черни териери има в Италия, а в последните години се засилва интереса в Германия и Обединеното Кралство.

– Какво мисли един кинолог за липсата на закони и спазването им в България на ниво домашни любимци.

Първо държа да отбележа, че не се смятам за кинолог. Аз съм си обикновен кучкар.

Закони вече има. Това, че в определени отношения са безумни и противоречащи, си е друга тема. Повечето са приети само защото трябва да има такъв закон по искане на ЕС.
Защо не се спазват? Това е народопсихология. От 600 години тези земи се управляват от вън и е естествена реакция на съпротива да се заобикалят наложените правила. Вече е станало навик – вие ми дайте правила, пък аз ще ви покажа как мога да ги заобиколя.

Как може да се оправят нещата? С образование.

Първите стъпки относно киноложкото образование на децата ги прави Антоан Хлебаров от Софийско Киноложко дружество, за което искрено му се възхищавам.