Популярно в миналото растение, което сега почти не се предлага у нас, но тук ще ви го представим в „нова“ роля – като зеленчук, подправка или билка. Навремето, когато в озеленяването бяха много популярни цветните геометрични килимчета (на руски клумба) – като синтез между бароковото и социалистическото парково изкуство, перилата беше отглеждано и често предлагано листно-декоративно растение. Днес почти не можете да я намерите у нас, освен останала и отглеждана тук-там по частните дворове. А има защо да бъде отглеждана, макар и у нас да е едногодишна култура. Освен, че е много атрактивна, тя е много полезна. Ето малко информация за нея и снимки на двата най-популярни вариетета.
Описание и произход: Многогодишно тревисто растение, което в умерения пояс се отглежда като едногодишно, тъй като е топлолюбиво. Произхожда от топлите и тропически райони на Хималаите, Китай, Япония. Стъблата са четириръбести, листата неравни, назъбени, елиптични. Има зелен и тъмночервен вариетет. Листно-декоративно и кулинарно растение, което преди широко се е използвало в озеленяването, сега е малко позабравено. Възроденият интерес към него напоследък се дължи на ценните му хранителни и лечебни свойства. Перилата от векове участва в менюто на народите от Средна и Източна Азия. У нас перилата се отглежда също като едногодишно растение, но дава кълняемоспособни семена, а даже се и самозасява. Това прави отглеждането и лесно и без съмнение полезно както като красиво листно-декоративно растение, така и като лечебно и кулинарно такова. Привлича пеперудите. Перилата достига до височина 1 м. и ширина 50-60 см. Има декоративна листна маса и сравнително невзрачен цъфтеж.
Отглеждане: На слънчево място с добре дренирана почва и умерено поливане. Понася подстригване и е подходящо за направа на геометрични фигури със сезонни цветя. Пензирането е желателно, за да се получи гъсто и добре разклонено растение. Семената узряват есента и трябва да се съберат, за да си отгледате перила и на следващата година, тъй като у нас не се предлагат семена от нея. Посевът може да се направи през април в съдчета. Семената никнат за 10 дни на топло и светло. Добре е върхът да се пензира още във фаза разсад. Когато премине опасността от слани младите растения се разсаждат на открито на разстояние 25 см едно от друго.
Приложение: Като декоративно растение, перилата се използва в цветни композиции с многогодишни или едногодишни градински цветя, където изглежда много ефектно с едрите си наситено зелени или обагрени в цвят бордо листа. Прекрасен фон за цъфтящите летни цветя в ярки цветове. В Русия например, все още се използва доста в озеленяването, но пък и те правят все още барокови градинки в многобройните си дворянски къщи и дворци-музеи. Перилата е не само декоративно, но и кулинарно растение притежаващо висока хранителна стойност, богато на витамини и минерали, с приятен и екзотичен вкус и аромат. Маслото, извлечено от листата и е богато на Омега 3 мастни киселини. Традиционно използвана в салати, супи и други ястия в китайската, индийска и японска кухня, обикновено заедно с джинджифил. Подхожда на ястия с ориз и риба. Листата се варят или пържат. Могат да се консумират и сурови. Маслото от листата и семената се използва за ароматизиране на бонбони и сосове. По отношение на медицинската и употреба, категорично е доказано положителното и въздействие върху хора, страдащи от алергия и бронхиална астма. Екстракт, извлечен от листата на перилата потиска алергичните пристъпи при поленови алергии и алергични дерматити. Запарката от листата също помага при алергични реакции, както и при настинка, белодробни заболявания, повръщане, хранителни отравяния. Подпомага работата на сърцето и мозъка, действа добре на опорно-двигателния апарат, заздравява ноктите, кожата, косата. Предлага се и във вид на хранителна добавка.
