Навършиха се 20 години от излъчването в България на „Туин Пийкс“, създаден от авангардния режисьор на интелектуални авторски филми Дейвид Линч с помощта на известния сценарист и продуцент Марк Фрост – син на актьора Уорън Фрост, изпълняващ ролята на бащата на Дона Хейуърд в знаменития сериал.
Идеята за сюжета на „Туин Пийкс” е предложена на двамата съавтори от техния агент Тони Кранц. Дейвид Линч и Марк Фрост решават да разкажат историята за убийството на Лора Палмър, смесвайки два популярни жанра – полицейския трилър и „сапунената тв-опера”. Кранц показва предварителните им наброски на босовете на телевизионната компания Ей Би Си (ABC), които веднага предлагат на Линч и Фрост да напишат сценария за пилотната серия, заснета впоследствие само за 21 дни и излъчена през април 1990 г. заедно с първите 7 серии от поредицата.
Дейвид Линч, който до този момент е познат предимно на интелектуалци и киномани, става изведнъж изключително популярен. Интересът към продължението на сериала е безпрецедентен, провокиран донякъде и от това, че действието прекъсва точно след прострелването на агента от ФБР Дейл Купър (акт. Кайл Маклоклан).
Но на американските зрители се налага да изчакат половин година преди да могат да се запознаят с по-нататъшните действия на агент Купър и със загадъчните, дори мистични обстоятелства около смъртта на красиво момиче от Туин Пийкс (всъщност такъв град не съществува, той е художествена измислица на Дейвид Линч).
По-изкушените зрители още от самото начало се досещат, че детективската конструкция на сериала е примамка, измислена от Линч и Фрост за поддържане на интереса сред масовата аудитория. Но всеки от епизодите на тази необикновена тв-поредица предлага по нещо и за истинските филмови ценители, които рядко гледат сериали. Според собствените думи на Линч, той не само следял много внимателно за развитието на хода на действието, но и определял избора на актьорите и даже присъствал на монтажа и озвучаването на всяка от сериите.
И все пак би било погрешно да се смята, че „Туин Пийкс” е едва ли не авторско произведение на Дейвид Линч, защото всъщност той режисира освен пилотния филм, с който започва поредицата, само третата, деветата и десетата серия. Но също и последната, най-загадъчната от всички, с която пробужда недоумението на онези от зрителите, които очакват недвусмислен отговор на въпроса: „Кой е убиецът на Лора Палмър?” Впрочем, по-внимателните сред тях, дори и без да са познавачи на сюрреалистичния стил на Линч, навярно са доловили от ироничния подтекст на повествованието, основано върху типични модели на „сапунени тв-опери” и криминалета, че в този сериал нищо не е такова, каквото изглежда.
„Туин Пийкс” рязко се откроява на фона на масовата американска тв-продукция и независимо от телевизионната си природа има много дълбоки чисто кинематографични корени. От което следва, че при възприемането на този сериал, посрещнат с огромен интерес в много страни по света, не би трябвало да се акцентира толкова върху психоаналитичните или чисто литературните (словесни) символи и техните значения (безрайно може да се тълкува например знаменитата фраза в него: „Совите не са това, което са”). Преди всичко това е сериал, който прелива от филмови цитати, на първо място от творчеството на самия Дейвид Линч. И без тяхното отбелязване смисълът на цялото се губи. Защото всичко в него, колкото и да е странно, (впрочем, при творци като Линч никога нищо не е случайно) служи като намек за разбирането на неоднозначната и загадъчна същност на разказа за злите сили, които са се вселили в тихото погранично градче – довчерашен рай за туристи и приятно място за живеене на неговите постоянни обитатели. Едва ли е нужно да се напомня, че още в самото заглавие, в превод означаващо „сдвоен планински връх”, се съдържа намек за двойствеността в съществованието на Туин Пийкс. Всичко в него може в даден момент да се преобърне наопаки, оголвайки дълбоко скрити комплекси и мании дори и у най-порядъчните от неговите граждани.
Разбира се, би било пресилено да се смята, че жителите на Туин Пийкс са порочни по природа. Всеки от тях, според замисъла на Линч, е в състояние да се избави от въздействието на дяволската си същност, да прогони и повече да не допуска този мистичен Боб в себе си. На Лора Палмър също е даден шанс след нейната смърт — вече като своята братовчедка Меди (ролята изпълнява също Шерил Ли), но отново се оказва жертва на Боб в лицето на адвоката Лилънд Палмър (акт. Рей Уайз).
Любопитно е, че дори днес – 20 години след първото му излъчване у нас – „Туин Пийкс” продължава да провокира към размисъл върху ролята и мястото на сериалите в нашия живот. Оказва се, че дори и когато ни се струва, че са направени по законите на масовия вкус с единствената цел да забавляват, те могат да се окажат пълноценни творби на седмото изкуство, успяващи покрай удоволствието, което ни доставят, да ни помогнат за опознаване на скритата, тъмна страна на нашата природа. Бедата е там, че в днешно време сериалите като „Туин Пийкс” са все по-рядко изключение в нашия телевизионен ефир.
Източник: моята публикация във в. „ТВ Сага“ от 04.10.2012.
