Смятате, че не ви върви? Ние знаем къде да намерите съюзниците, които няма да ви разочароват. Те са в ръцете ви!
Страхотна жена съм, нали…
Мария е убедена, че просто няма късмет. Макар да е завършила университета с оттличен успех, мисли, че е некадърна. В работата й се случва все така, че не успява да угоди на всички, а по празниците всеки път е дежурна. Дори приятелят й не я глези. Предпочита да я води на мач, не си харчи парите за цветя и с цялото си поведение й показва, че трябва да му е благодарна, че такъв великолепен мъж изобщо я е забелязал. И, което е най-странното, тя наистина е доволна.„Та с тая фигура и тоя нос какво мога да очаквам – Брад Пит да ми падне в краката ли?“ По същия начин разсъждава и за трудностите в службата: „Другите момичета са по-хитри и оправни, затова винаги постигат своето. А аз май почивам само на Коледа. Какво, да си намеря по-хубава работа? А ако не успея?“
Може би си мислите, че тези трагични героини и доброволни „жертви“ се срещат само в литературата. Грешите! Мария работи във вестинк в столицата, но нейни посестрими по неувереност и ниско самочувствие има навсякъде. Хубавите дрешки и тракащите токчета са само (на повърхността)мимикрия. Чиновничката, която отказва да изпълни молбата ви, може би просто се бои, че не си е на мястото, и затова стриктно се придържа към всички често пъти безсмислени предписания.
А какво да кажем за всички онези подложени на душевен и физически тормоз жени? Сред тях има и много образовани дами – как тогава да повярваме, че са глупави, некадърни и противни, както им се втълпява ежедневно?
Самоувереност – най-добрият подарък от родителите.Самоуважението лежи в основата на вашата личност и започва да се формира още от раждането. Дъщерите, чиято майка-перфекционистка никога и за нищо не хвали, и синовете, които не могат да угодят на бащите, са типичните жертви на бъдещите проблеми със самочувствието. И когато по-късно се разбунтуват и си извоюват самостоятелност, независимо какво положение в обществото заемат, в подсъзнанието им остава да звучи онова тънко гласче: „Не си достатъчно добър/хубава, за да те обича някой. Не заслужаваш успех и пари.“
За щастие, някои неща са поправими и след години, макар да не е лесно. Родителите ни също са имали причини да са толкова строги и взискателни към нас и да не изричат често думи на похвала. „Това, което родителите не са ви предложили, вероятно е същото, което е липсвало и на тях – пише американският психотерапевт Марк Гулстън.- Много е трудно да дадеш нещо, което никога не си имал, затова и те започват да подражават на начина, по който са ги възпитавали, или пък ви лишават от нещо по друг начин. Ключът към разкъсването на омагьосания кръг може да бъде следният: дръжте се с родителите си така, все едно вие сте родителите. Давайте им онова, което никога не са имали. Ако се докоснете до скритите им болки, ще им помогнете да се освободят от тях. Тогава те ще ви предложат онова, от което са ви лишавали. И може да чуете думите, които никога не сте чували: „Гордея се с теб, момичето ми!“
Внимавайте какво внушавате. Сигурно имате такава приятелка или колежка. Когато й направите комплимент за прическата, ще отговори: „Стига, знам, че изглеждам ужасно, но просто нямам време за фризьор…“ Ако похвалите работата й, ще започне да ви убеждава, че заслугата е на колегите й. Смятате ли такъв човек за способен, но извънредно скромен? Не, нали? Постоянно демонстрираното ниско самочувствие има за последица само едно – околните просто приемат това мнение за свое. И защо не – кой ви познава по-добре от вас самите? Ако някой заяви, че английският му е кошмарен, защо да не му повярвате? Ако човек сам не вярва на себе си , съзнанието за собствената му незначителност и некадърност става направо заразително. И омагьосаният кръг отново се затваря – околните се държат точно така, както е „пожелал“ той, и отново и отново го убеждават, че с право не си вярва. След време става наистина трудно да се разкъса тази причинно-следствена връзка и за промяната е нужен наистина силен импулс, какъвто може да бъде например смяната на средата.
Обичайте тялото си.Точно така, с всичките му истински и въображаеми недостатъци. За повечето от тях знаете само вие и никой друг няма да ги забележи, освен ако не ги натяквате на околните по три пъти на ден. Приятното меко осветление в банята ще ви помогне да се любувате сами на себе си. Не пазарувайте от магазини, в които изпадате в шок от крушките в пробната. Изхвърлете размъкнатите и скъсани дрехи, купете си красиво и качествено бельо и го носете всеки ден, а не само когато отивате на лекар или на среща. А ако все пак ви налегне някакъв безсмислен копнеж по съвършенство, вземете енциклопедията и се загледайте в изображението на някоя барокова красавица, Венера или Саломе. Ще видите как ще ви олекне!
Не хленчете. Това не означава, разбира се, че не можете от време на време да се оплачете на приятелката си, но жалбите и недоволството не бива да се превръщат в основната ви тема. Хората, които излъчват негативно настроение, тровят и своя живот, и този на другите. Онова, което повтаряме често, става истина – съзнанието ни го приема като наше убеждение. На тази основа са разработени някои техники на самовнушение, чрез които пациентите се опитват да се избавят от вредни навици или натрапчиви мисли. Терапевтите препоръчват позитивно формулирана простичка мисъл (не „няма да се подценявам!“, а „харесвам се“ или „каквото си поискам, ще го направя“) да се повтаря на глас, например всяка сутрин пред огледалото. Вярно, отначало може да изглежда малко смешно, но това е много пъти изпробван и доказан метод.
Вземете живота си в свои ръце. Преди да ни се разсърдите за изтърканата мъдрост, по-добре се замислете – кой на първо място носи отговорността за вашата неудовлетвореност? Шефът не ме обича, затова ми дава най-неприятната работа. Партньорът ми не се държи така, както съм си представяла, и не съм щастлива с него. Много хора живеят с грешната представа, че за всичките им неудачи е виновен някой друг (колегите, правителството, съпругът, докторът, съдбата…) Няма нищо по-далеч от истината – докато сами не започнете да действате, нищо няма да се промени. Напишете на един лист основните си „оплаквания“. Какво можете да направите, за да ги решите? Да си запазите час при брачен консултант? Да се запишете на курс за преквалификация? Да промените прическата? Да помолите роднините да ви върнат парите, които сте им дали назаем? Да пратите автобиографията си в някоя компания, за която винаги тайничко сте си мечтала?
13.10.2012/Розали
