“Ние сме войници без оръжия. Нашите оръжия са между ушите ни. Възможностите ни се базират на способността ни да бъдем невидими. В това отношение жените не само не отстъпват на мъжете, но дори има преимущества пред тях“, казва директорът на разузнавателната служба Тамир Прадо.
По думите му, представителките на нежния пол са надарени с таланта да вършат няколко неща едновременно и да работят в няколко направления. Качество, което не е толкова добре развито при мъжете. „За нас е по-трудно – така сме родени и няма какво да направим“.
На въпроса защо в настоящия момент няма жени д висши длъжности в службата, Прадо отговаря, че това е техен избор, а не на Мосад.
Той разкрива, че жените постъпват в разузнавателната агенция в ранна възраст, на 20-23 години, защото съзряват по-рано. „Не бих си и помислил да викна дори за интервю някой мъж на 23 години. Той просто няма шансове да премине предварителното обучение. Мъжете съзряват много по-бавно“.
Едно от сериозните предимства на жените над силния пол е развитото им възприятие и способността за правилно ориентиране в средата. Това ги прави и отлични командири.
Освен това, една жена може много по-лесно да загърби егото си, а в критични моменти това понякога е решаващо за успеха на мисията.
„Не виждам причина защо жена да не оглави Мосад. Факт е, че директорът на британското разузнаване е жена. Представителки на нежния пол са на високи позиции в много разузнавателни служби по света“, категоричен е Тамир Прадо.
***
Присъствието на жени в Мосад не е случайност или екстравагантна приумица на началниците. Щабквартирата на службата има многоброен персонал, но остриетата, агентите „на терен“, са малко. И голяма част от тях са от „слабия“ пол.
Има екипи, в които половината агенти са жени. Има и такива, съставени изцяло от мъже, но командвани от жена.
Да се добереш до някоя от тези дами и да чуеш разказа й е практически невъзможно. А и опасно. След дълги и сложни преговори обаче, израелското списание „Lady Globes” успява да получи разрешение от най-високото възможно място и да интервюира пет от висшите агенти жени в израелските секретни служби. Всички те са с командирски рангове, еквивалентни на армейските полковник и бригаден генерал. За пръв път в историята на службата, жени на активна служба в нея проговарят.
Изненадата идва още в първия момент на срещата. Те са по-различни от всичко, което бихме си представили или сме гледали по филмите. Всичките са майки и в същото време командват екипи от агенти, специализирани в конкретни области: проследяване, разузнаване, връзки с вражески елементи, осигуряване на достъп до целта. Псевдонимите, зад които са скрити, са: Ефрат, Яел, Шира, Ела и Нирит.
Агентите, които работят във вражески държави, са изложени на много по-голям риск от тези в неутралните или приятелски страни, нали?
Ефрат: „Ако съм във вражеска държава и ме заловят, с живота ми е свършено. Това обаче не е много по-различно отколкото да те хванат в приятелска държава и да прекараш остатъка от дните си зад решетките. Готовността за саможертва в името на сигурността на държавата е нещо, което всички ние споделяме“.
Ефрат е зам.-командир на отдел и е жената на най-високопоставена длъжност в Мосад. Засега. Под нейно командване са елитни армейски командоси и дори бойни пилоти. Среща съпруга си по време на операция. Двамата все още са на активна служба и имат три деца.
Яел: „Жените агенти в Мосад, които изпълняват служебните си задължения извън Израел, дори ако вкъщи имат болно дете, знаят, че работата им застрашава живота и свободата на семействата им“.
Яел е легенда в Мосад. „Това момиче е било на всяко място на земята, изпълнява задачите си с огромен кураж, независимо дали е сама или с екип. Има блестящи постижения в разузнаването“, разказват нейни колеги. „Положих огромни усилия да продължа работата си, след като родих“, спомня си тя. „Когато започнах в агенцията, в момента, в който станеш майка те слагаха зад някое бюро и край. Отне ми няколко години докато ги убедя да ме изпратят на мисия в чужбина. Командирът ми каза: „Не съм готов да поема отговорността за една незавърнала се майка“.
Шира: „За жените не е лесно да влязат в Мосад. Когато се омъжат, потенциалът за опозиция и недоволство вкъщи става много голям. Давайки съгласието си, партньорите им не знаят в какво се забъркват. Или пък им налагат непосилни ограничения“.
През последните години жените достигат много високи позиции в Мосад. Най-вишестоящата сред тях е зам.-директор на службата по времето на Шабтай Шавит, който е генерален директор от 1989 до 1996 г. Опитът е научил агенцията, че нежният пол има специални умения и затова тя се стреми да увеличи неговото представителство в редиците си.
Има ли разлика в заплащането?
Ела: „Няма разлика. Мъжете и жените получават еднакви заплати, до стотинка“.
Ефрат: „Аз бих го правила и без пари. Повечето от хората, които идват в Мосад получават по-малко от това, което са взимали преди“.
Ела: „В службата няма дискриминация. Трябва да разберете, че един от най-важните елементи на тази работа е пълното себеотдаване. Тя е много поглъщаща и е кариера до края на живота. Трябва да покажете изключителна твърдост, за да постигнете целите си“.
Как ви промени работата ви?
Ела: „С времето станахме по-силни, по-твърди и това всъщност ме притеснява. Стандартите тук са високи. Навън те възприемат като много решителна, защото си се научила да вземат решенията бързо. Ако се колебаеш, ще бъдеш разкъсана“.
Тя е на 38 г., майка на три деца.„Оставям всички удоволствия и топлия дом, и тръгвам, застрашавайки живота си и свободата си, напускайки моя съпруг и трите ни малки деца, които спят в леглата си, а сълзите напират в очите ми. На Лаг ба-Омер (еврейски празник бел. ред.) оставих работата, за да бъда с децата си за няколко часа. Бях единствената жена около огъня с токчета и костюм, но си помислех, че от друга страна съм и единствената, която работи в Мосад. За мен, това е много голяма привилегия. Оказана ни е огромна чест, но носим и тежка отговорност“.
Шира: „Това е като да живееш във филм, през цялото време на високи обороти. Пълна лудост. Понякога си казвам: „Не е за вярване, че правиш това“. Винаги съм смятала, че само Супермен може да прави такива неща, само много, много специални хора. И внезапно попадам на място, правейки неща, които могат д се видят само по шпионските филми. Това е най-невероятното нещо на света. Смятам, че всеки, който има способностите и шанса, трябва да го направи“.
Ела: „Вземете който и да е шпионски филм с много екшън. За нас това е реалност, но е доста по-сложна. Била съм във филми, които още не са се сетили да направят в киното. Участвам в операции, които са далеч по-опасни от филмите. Във филма дадено действие трае пет минути. При нас то продължава месеци. Това е предизвикателство, физическо, интелектуално и емоционално. В представите си, ти си във война с врага през цялото време. Мислиш как да преодолееш препятствията и да направиш невъзможното“.
Ефрат: „Учат ни, че няма невъзможни неща. Има само ситуации, в които все още не сме открили решение. Желанието е да надхвърлиш собствените си граници, да станеш още по-добра и да постигнеш онова, което наричат „невъзможно“. Но ако не се забавляваш, не можеш да го постигнеш“.
Ела: „Когато приключиш операцията успешно и си тръгнеш, възбудата е огромна“.
Нирит: „Семейството ми и до днес не може да разбере защо, тъкмо когато получих докторската си степен, реших да прекъсна и да постъпя в Мосад“.
Яел: „Когато ме наеха, ми казаха: „Има работа, която нито един парашутист или боен пилот не може да свърши и която ти можеш“. Каква е тя, попитах аз, а те ми отговориха: „Ти ще бъдеш очите на държавата във вражеските страни“. Това ме развълнува. Видях в него огромни възможности“.
Поставяте живота си в опасност, правите големи саможертви, плащате огромна цена, но почти никой не знае какво правите. Как ви кара да се чувствате по този повод?
Яел: „Трудно е. Живеем в такова общество, в което всеки се хвали с постиженията си, а ние не можем“.
Нирит: „Работата дава много силно усещане за значимост и няма нужда от външно потвърждение. Така че, можеш да живееш и без блясъка“.
Шира: „Обратно на онова, което казахте, от моя гледна точка това е много еготистична работа. Чувството у мен е, че съм на възможно най-доброто място. Това повишава увереността ми. Преди да дойда самочувствието ми беше ниско. Когато се окажех в помещение, пълно с хора, стисках здраво ръката на съпруга ми. След като преминах процеса на подбор, увереността ми нарасна“.
„Тази работа промени личността ми радикално. Тя развива уменията ти във всяка област до екстремния максимум. Днес знам какво искам и не съм тревожна. По-лесно ми е да взимам решения и да усещам нещата“.
Как преодолявате страха в критични ситуации?
Ефрат: „Учат ни, че няма невъзможни неща. По време на операцията не се фокусираш върху страна, а мислиш как да извлечеш полза от него. В противен случай, той те парализира“.
Нирит: „Страхът е защитна реакция. Ако знаеш, че си в опасност, с която трябва да се справиш, страхът те предпазва да не направиш нещо глупаво. Увереността ти се гради на това, че си обучена да се справяш с опасностите“.
Но, нещата винаги могат да се объркат, което предизвиква паника, провал и дори загуба на живот?
Нирит: „На терен, нещата никога не вървят както е планирано. Постоянно попадаш в ситуации, когато, въпреки, че си прекарал дни и нощи в изграждане на сценарии, се случва нещо друго“.
Яел: „Невинността, която излъчваш в опасни ситуации, спокойствието, липсата на напрежение, това е твоето оръжие. Врагът не търси точно теб. Той търси противник, който е само в неговите представи. Тук жените имат голямо предимство“.
Защото те не са непосредствените заподозрени?
Яел: „Точно така. Една жена може да стигне много по-далеч, там, където един мъж би бил спрян точно след три минути. Шансовете на мъжа да получи достъп до дадено място, на което не би трябвало да ходи, са много по-малки. Жената, която се приближава спокойна и усмихната, има много по-големи шансове за успех. Например, ако видят мъж стоящ на улицата в 2.00 часа през нощта, веднага биха го заподозрели. Ако видят жена, обаче, ще я попитат дали има нужда от помощ“.
Ела: „Ако не необходимо провеждането на разузнаване през нощта, мъжът сам по себе си предизвиква подозрение. Ако с него има и жена, нещата се променят. Тя смекчава картината“.
Нирит: „Факт е, че наши хора загиват и в приятелски държави. Някой е повикан на среща с информатор и получава куршум в главата. В неприятелските държави, ще те убият, ако те чуят, че произнесеш и една фраза на еврейски“.
Опитвали ли сте да напуснете?
Нирит: „Това е наркотик, пристрастяваш се към него. Този начин на живот, в движение през цялото време, адреналинът, е нещо, от което за мен е много, много трудно да се лиша. Периодът, в който трябваше да изпълнявам административни дейности в Мосад, за мен бе изключително труден. Казвах си: „Какъв е смисълът?“.
Прекарвате голяма част от живота си под фалшива самоличност. Това не ви ли тормози?
Ела: „Живееш в два свята едновременно: в реалния и в паралелния, който е създаде от ситуацията. Научаваш се да се движиш между двата. Всеки около теб е актьор в твоята операция. Когато седиш в кафе в друга държава, келнерът, който споделя някаква информация, също става част от нея, без дори да го разбере“.
Яел: „Влизаш в ролята на героя си. В началото, работих като съпруга на друг агент в неприятелска държава. Налагаше се непрекъснато да разчитам социалните ситуации, за да съм сигурна, че те няма да заподозрат измамата. Когато живееш във вражеска държава заедно с партньор в една къща и с вас има местна прислуга, е ясно, че те докладват на властите. Трябва постоянно да си нащрек дали поведението ти съвпада с онова, което те са видели при другите, нормалните, семейства“.
И ако не знаеш как да лъжеш, нямаш шанс?
Шира: „Това е съществено условие. Трябва да си способен да разказваш фалшивата история спокойно и уверено. Всички тук сме сертифицирани като стопроцентови лъжци. Трябва да сме много добри в това умение, но в същото време да съобщаваме пълната истина на колегите и началниците си. Това е абсолютен принцип. В 99% от случаите, в които съм се подхлъзвала, само аз знаех, но степента на честност изискваше да отида и да докладвам. Всеки, който не докладва истината, моментално бива изхвърлен“.
Кои са най-кризисните ви моменти?
Ефрат: „По време на една операция възникна проблем, защото подозирахме, че може би са ни разкрили и трябваше да решим дали да се измъкваме. Успяхме да избягаме, но пътят, който избрах аз, постави екипа в опасност. Трудна дилема, която все още е с мен. До ден-днешен живея с нея“.
Ела: „Моят момент дойде след края на една операция, която продължи известно време. Прибрахме се у дома и аз попитах командващите каква е следващата мисия. Те ми отговориха: „Няма следваща. Ти бе част от тази операция и не бихме искали да застрашаваме живота ти с още една. Това е всичко по въпроса. Имаш възможност за работа тук в щаба“.
Как се почувствахте?
Ела: „Много огорчена. Преживях пълно фиаско. Станах първата жена инструктор и трябваше да работя с много шовинистични мъже“.
Как живеете с убийствата?
Ела: „Армията излиза и стреля, нали? Ние сме армия. Може би армия в сенките, но сме армия. Достигаме места, които армията не може. Ние сме първата линия на отбраната“.
Как точно се случи масовото навлизане на жени в Мосад?
Ела: „Първоначално, жените са били просто декорация. Наричали са ги „момичета за ескорт“. Днес е много по-различно“.
Яел: „От няколко години имаме жени командири. Когато започнах в Мосад, дори не сме си мечтали за такова нещо“.
Как жените агенти от Мосад са придобили славата на „медени капани“ (сексуална примамка с разузнавателна цел – бел ред.)?
Яел: „Дори Синди не е била „меден капан“. По Вануну е работил цял екип. Той е бил привлечен от Синди и сам я е заговорил. Оттам-нататък цялата операция е била адаптирана към новата ситуация“. (През 1987 г. агент „Синди“ успява да съблазни избягалия израелски атомен инженер Мордехай Вануну в Италия. Благодарение на това той е отвлечен от Мосад и изпратен в Израел, където е осъден на 16 години затвор през март 1988 г. – бел.ред.)
Ефрат: „Ние използваме женствеността си, защото всички средства са позволени. Но дори ако решим, че най-сигурния начин да се доближим до нашата цел е да преспим с началника на кабинета на Ахмадинеджад (президентът на Иран – бел.ред.), никой в Мосад няма да ни позволи да го направим. Дори да сме готови да се жертваме. Жените агенти не се използват за сексуални цели. Има игри на изкушаване, на използване на сексуален чар, опити за съблазняване на другата страна, но червената линия е самият секс“.
Възможно ли е да се научим да бъдем дръзки? Можем ли да усвоим това умение?
Ела: „Най-голямата и невероятна способност, която придобих, е именно тази“.
Яел: „Аз се научих да получавам неща от хора, които изглеждат непробиваеми. На 20-годишна възраст, като част от моето обучение, ме изпратиха да взема рецепта за чийзкейк от една много високопоставена жена във WIZO (Международната женска ционистка организация). След като успях да го направя, при това по един ненатрапчив и естествен начин, ми казаха: „Успя да измъкнеш нещо от г-жа WIZO, утре може да е г-жа Садад“ (съпругата на бившия египетски президент Ануар Садат).
Интервю с агент „Нирит“, която има докторска степен по хуманитарни науки:
В многогодишната ми кариера ме е било страх само веднъж
Кое е най-силното умение, което си развила?
Нирит: “За да придобия нещо, до което не мога да стигна сама, използвам някой друг, който да го направи вместо мен. Превръщам го в продължение на самата мен. Това е умението. Научих се как д накарам някой друг да работи за мен. Той смята, че те познава, доверява се на преценката ти, а ти си непознат. Невероятно е, че подобно нещо въобще е възможно“.
Но как се прави?
Нирит: “Като винаги минавате по дългия път – изграждате взаимоотношенията в продължение на години и едва накрая казвате какво искате, но не и защо точно го искате. Те стават наши източници, без въобще да го разберат. В миналото смятаха, че жените не могат да правят това с мъже в неприятелските държави. В последно време обаче стана ясно, че ние сме по-шовинистични от противниковата страна, където винаги са се отнасяли към мен като с личност“.
Коя от способностите си би определила като най-невероятна?
Нирит: “Научих, че мога да създавам паралелни реалности и да накарам хората да повярват в тях. Жените са добри в това, защото по-добре разчитат околните. Те са по-уязвимите, затова са по-внимателни и схващат бързо“.
Не те ли е страх, че може да те хванат?
Нирит: “В многогодишната ми кариера ме е било страх само веднъж. Винаги съм се учила да се доверявам на интуицията си. Веднъж влязох на едно място, когато вътрешният ми глас се обади: „Внимавай, има нещо опасно около теб“. Имах смътното усещане, че не съм сама, че те са около мен – колеги от други секретни служби. Напуснах мястото. От друга страна, попадала съм в ситуации, когато всички други са напускали, а аз съм оставала, без въобще да се страхувам“.
Способностите, които си развила, дават ли ти чувство на превъзходство?
Нирит: „В известна степен. Но това не бива да се случва. Част от хората тук са доста арогантни, защото знаят, че са достигнали място, до което не всеки успява. Чувстваш се силен и способен, но това е опасно и по тази причина е добре от време на време да се проваляш“.
Кой е личният връх в кариерата ти?
Нирит: „Една вечер седях с четирима от най-лютите ни врагове. Имахме невероятен разговор, личен, професионален и тогава разбрах, че нашите най-страшни врагове са интелигентни, очарователни, невероятни. Те ме подозираха, и ме изпробваха. В продължение на половин час ми задаваха въпроси и аз отговарях точно обратното, на онова, което диктува логиката. Така преминах теста“.
Какво научихте тогава?
Нирит: „Че дори хората, които смятаме за кръвни врагове, могат да бъдат сред най-големите ни приятели, ако имат други лидери“.
По материали от GLOBES.com
източник: Temadaily
Владимир Савов
Тагове: агенти шпиони Мосад Израел тайни служби разузнаване
