Leonardo Vintini, Epoch Times
08.08.2014
Tweet
Съществува ли човешката душа?
В ранните часове на 28 юли 1976 г. най-смъртоносното земетресение на 20-ти век и третото най-голямо, записано в историята, разтърсва Тангшан (Tangshan), Китай. Приблизително една пета от града е заличен при това бедствие, а хиляди биват изтръгнати от ръцете на смъртта.
Впоследствие се провежда социологическо проучване с хората, върнати от близко до смъртта състояние, с цел да се открие какво са преживели те в най-критичния момент от живота си.
За изненада на учените много хора отговорили, че на прага на смъртта те не чувствали никаква болка или съжаление, а изживели някакво вълнение, сякаш освободени от физическите си тела. Някои казали, че съзрели тунел от светлина, а други – че видели други същества. Вероятно много хора са запознати с подобен род истории, известни на експертите като „преживявания, близки до смъртта” (ПБС).
Съществуването на ПБС предизвиква проблем за съвременното разбиране за съзнанието, тъй като според съвременната наука съзнанието е по-скоро продукт на неврохимични реакции, отколкото нещо реално съществуващо и независимо от мозъка, способно да се отделя от физическото тяло. Явлението ПБС предполага, че човекът има не само тяло, но и душа. Естествено, учените имат разнородни мнения относно отделното съществуване на човешката душа.
Едно изследване, проучващо тази материя, било проведено от д-р Дънкан Макдюгъл в Хаверхил, Масачузетс, през 1907 г. Макдюгъл работил с шест пациента, които били в критично положение. Претеглил ги в момента точно преди смъртта и веднага след нея.
Резултатите, публикувани в съвременни медицински списания, разкрили, че пациентите губели средно по 21 грама в точния момент на смъртта. Д-р Макдюгъл стигнал до заключението, че тази разлика е теглото на човешката душа – любопитен факт, добил известност във филма от 2003 г. „21 грама”.
В наши дни на това изследване се отдава малко значение – то е пренебрегвано просто като анекдот в научните кръгове, тъй като зложелатели твърдят, че е възможно да е имало грешки в измерванията, причинени от няколко фактора. При все това досега никой не е повторил експеримента с цел да го потвърди или отхвърли.
„Редукционистът” е по природа скептичен относно съществуването на възможността за независимо съзнание. Ученият Франсис Крик, поделил Нобелова награда с Джеймс Уотсън през 1962 г. за откриването на двойната спирала на ДНК, е може би най-известният съвременен представител на тази гледна точка.
В изследване, проведено в продължение на няколко години, професор Крик заявява, че „нашите съзнания – поведението на нашите мозъци – може да бъде обяснено с взаимодействието на нервните клетки (и други клетки) и асоциираните с тях молекули.”
Но някои учени спорят, че професор Крик се придържа към една крайна гледна точка. „Все едно да кажем, че катедралата е купчина от камъни и стъкло. Вярно е, но е прекалено опростено и се пропуска същността”, казва Майкъл Рейс, професор от Лондонския университет, който е както учен, така и свещеник.
Най-пълното изследване на ПБС до ден днешен е проведено от Пим ван Ломел и група холандски лекари върху 344 пациенти от 10 болници. Пациентите били съживени след спиране на сърдечната дейност. Според изследването, чиито резултати били оповестени в Лансет през 2001 г., 62-ма пациенти (или 18%) са имали някакъв спомен за близко до смъртта преживяване, докато 41 от тях са описали „дълбоко” или „много дълбоко” преживяване.
Половината от съобщилите за ПБС заявили, че били наясно с това, че са мъртви, докато 56 процента казали, че изпитвали позитивни емоции. Петнадесет души (24%) споделили, че имали преживяване на излизане от тялото, докато 31% изпитали придвижване през тунел. Осемнадесет души казали, че видели „небесни пейзажи”. Една трета съобщили за среща със свои мъртви роднини, а по думите на осем души, пред очите им преминал целия им живот.
„Концепцията, приета досега, но недоказана научно, е, че съзнанието и спомените са локализирани в мозъка”, пише професор ван Ломел в „Относно целостта на нашето съзнание”.
„Как би могло да се преживее състояние на ясно съзнание извън тялото в момент, в който мозъкът не функционира по време на клинична смърт с равна електрокардиограма?” пита Ван Ломел. „Освен това, слепите хора са описвали [възприятия, съответстващи на реалността] по време на преживявания извън тялото”. По думите на Ван Ломел, близките до смъртта преживявания разширяват границите на медицинското разбиране по отношение пределите на човешкото съзнание и връзката между съзнание и мозък.
Докато този въпрос вероятно ще остане спорен в научните среди, понататъшни изследвания могат да дадат основание да се правят проучвания по непреходния въпрос: Има ли живот след смъртта?
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Хората осъзнали злата същност на комунистическата партия, нейната отрицателна и пагубна роля в историята на човечеството, имат възможност да осъдят комунизма и отстранят от себе си комунистическото клеймо – Белегът на звяра [The Mark of the Beast]…
