Темата за прабългари е колкото необятна, толкова и обвита в тайнственост. Всеки знае по малко или по не чак толкова малко за религията на българите. Всеки е чувал за Тангра. Сигурна съм, че всеки иска да знае малко повече за тях, или по-точно за нас.
Прабългарите вярват в свръхестествена сила, която живее у всяко живо същество. Тя може да преминава от човек в човек, от човек в животно, и дори от човек в предмет и не се асоциира с определено божество. Тази представа за необяснимата сила се нарича оренда. Орендата се съдържа в кръвта на живите и ги напуска с нейното изтичане. Друга интерпретация за оренда е, че се намира в човешката глава, като най-популярният пример е отрязаната през 811 г. императорска глава на Никофор I Геник от хан Крум, което е не само символично, а чисто религиозно отнемане на властта на Византия. Още мечът и конската опашка. Българите са носели и амулети (муски, талисмани), те са имали колобри, които са осъществявали връзката им с върховното божество Тангра (Тенгри).
Приема се, че тяхната религия е била монотеистична. Тангра е почитан и от други народи. Името му носи вторият по големина връх на планината Тян Шан (планинска верига, която се простира на границата между Китай, Киргистан и Казахстан), висок 6995 м.
Най-важният религиозен атрибут на българите е тъпанът, символизиращ вселената. Клетвата и днес има сакрално значение за българите и пренебрегването й се смята за голямо падение.
Със свръхестествени сили са изпълнени времето, отделните дни и часове. Ето защо прабългарите съблюдавали определени дни и часове, в които да предприемат важни военни начинания, извършват гадания и жертвоприношения. Пример за майсторството в астрономическо и военно-тактическо отношение е една легенда, която гласи, че прабългарите нападнали Великата китайска империя в специален ден. Те предвидили, кога ще има пълно слънчево затъмнение. Изчакали изравняването на Земята, Луната и Слънцето и нападнали зараждащата се Китайска империя. Колко е вярно това, никой не знае! Но факта, че избирали кога да воюват според календара си остава със същата сила.
Наред с тази вездесъща сила прабългарите почитали едно върховно божество – Тангра (на тюркски „небе“). Създател на земята и небето. За да го омилостивят и получат подкрепата му, принасяли жертви най-често това били различни домашни животни, но в изключителен случай, като война или природно бедствие, били извършвани и човешки жертвоприношения.
Освен това у прабългарите бил силно развит и тотемизмът. Те вярвали, че отделни родове в номадското племе и някой животински видове са произлезли от общ прародител. Поради това почитали като свещени животни кучето, вълка, заека и др., които считали за тотеми на рода. В тясна връзка с тотемизма бил и прабългарския календар.
В основата му стоял 12-годишният лунен цикъл, всяка година от който отговаряла на названието на почитано от тях животно: І – сомор (мишка), ІІ – шегор (вол), ІІІ – вер, бер (тигър), ІV – дванш (заек), V – неизвестно (вероятно дракон), VІ – дилом (змия), VІІ – мор [им] (кон), VІІІ – текуч (овен), ІХ – неизвестно (вероятно маймуна), Х – тох (кокошка), ХІ – етх (куче), ХІІ – дохс (свиня).
Всичко това е много хубаво, учили сме го в училище, но ако задълбаем нещата, следва да се запитаме следното: Откъде сме толкова сигурни, че така се казва този бог, и че въобще го има в религията на прабългарите? Името Тангра се споменава само в един надпис. Дори това споменаване е крайно относително. Надписа е на колона, но липсва извивката със средната част на надписа, а са запазени само двете страни. Дефекта засяга и „Тангра“. И вместо популярния прочит, че Омуртаг направил жертвоприношение на Тангра, някои предлагат и друг вариант, като например, че бащата на Омуртаг го направил таркан.
„Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел… беше… и направи жертвоприношение на (Бог)а Таггра… ичиргу (колобърът)…“ Понятието Бог е добавено от В. Бешевлиев
Въобще изворите за религията на древните българи са оскъдни и на тях могат да се правят различни тълкувания, които в крайна сметка си остават просто тълкувания. Освен българските каменни надписи има и византийски и западни хроники описващи български езически ритуали и обичаи, а и някои останали следи във фолклора ни също говорят за това. Тангризмът по принцип е съществувал от древни времена в Централна Азия и има данни за него в легендите и митологиите на средно азиатските народи, но и те са оскъдни. При съпоставка се намират аналогии със средноазиатските тангристки вярвания, обичаи и ритуали.
Ето например един византийски извор, който описва ритуалите правени от Крум край Влахерните врата пред Константинопол:
„И Крум според обичая си принесъл в жертва вън от Влахернската врата много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали. Всички от стената на града гледали това и никой не посмял да окаже съпротива или да прати стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищявки, той обсадил града и го заобиколил с вал.“ По-възможна истина:
Има голям брой убедителни доказателства, че известният ирански пантеон от богове-небесни светила (Слънцето и Месеца заедно с петте видими с просто око планети) играе главна роля и в религията на прабългарите. Византийските хронисти Теофан и Скилица, както и Теофилакт Охридски и Йоан Екзарх пишат, че в дохристиянски времена българите са почитали Слънцето, Месеца и другите звезди и са имали религия подобна на тази на иранските скити. Смята се, че жертвените животни в името на Тангра се подбирали по цвят и този цвят бил белият.
С риск да засегна някого, може да се каже, че те са били носители на политеистична религия.
11.12.2008/Блага Димитрова
