Един от способите за снижаване на изхвърлените в атмосферата вредни емисии при експлоатацията на автомобилите и допълнителна икономия на гориво са системите „старт-стоп” (Start&Stop). Производителите усилено рекламират тези системи, като се започне със ставки от 6% икономия на гориво и се стигне до някой съвсем нескромни (верятно и неверни) реклами от 31% икономия. Вярно ли е всичко това и какво се крие зад този вид системи? За да навлезем в материята помолихме близък приятел на caralyze за малък експеримент, една седмица да покара колата си с включена „старт-стоп” система и една седмица без включена такава. Действително се получи не малък процент икономия – приблизително 10%. Вярно, за точност и коректност на данните не можем да претендираме поради това че двата периода на експеримента съвпадат само по време, а за измината километри, атмосферни условия, режим на шофиране – градски, извънградски, изобщо не можем да говорим конкретно. Но именно това ни подтикна да направим и по-точен експеримент, но за него след като се запознаем с детайлите на подобни системи в подробности. Първите такива системи монтирани на сериен автомобил датират още от преди 20 години.
Едни от първите разработчици в тази сфера е небезизвестната фирма Bosch. Тяхната разработка така се и нарича Start&Stop. Естествено има и много други разработени подобни системи, за които ще разкажем по-надолу. Та Start&Stop системата на Bosch е възможно най-опростената, тя разчита на усилен стартер (минимум 150 000 работни цикъла) и блок за управление на системата. Преди угасянето на двигателя на светофар или в задръстване блока за управление трябва да получи информация относно положението на скоростния лост (трябва да е в неутрално положение), педала на съединителя, спирачките, газта и заряда на акумулатора. И най-малкото отклонение от зададените норми за минимално необходим заряд на акумулатора, студено време или голямо натоварване на електросистемата и „стоп” цикъл на двигателя по време на престой няма да има, съответно и „старт” след това.
Други разработчици наблягат на това че генератора на автомобила, както и всеки електромотор може да работи на два фронта. Това именно и използват инженерите от „Valeo”, те добавят на генератора на автомобила и функцията на стартер. Тяхната система се нарича STARS (STarter-Alternator Reversible System). Реверсивния генератор два пъти по-бързо запалва двигателя (0.4 сек) в сравнение с класическия стартер, при това почти безшумно. Единствено тук за сметка на увеличеното натоварване се налага подсилване на ремъка и обтегачите към него, съответно и поддръжката им. А инженрите от „Mazda” се отличават с още по-голяма изобретателност при разработката на SISS (Smart Idle Stop System). При отпускане на педала на спирачката когато автомобила е в покой се впръскват малки количества бензин в цилиндрите на които предстои да навлезнат в работен такт и се прекъсва работата на двигателя т.е. настъпва „стоп” цикъл, при настъпване на момента на потегляне лек импусл от стартера и микровзрива в цилиндрите с предварително впръснатия бензин завъртат коляновия вал и запалват двигателя и настъпва „старт” цикъла. За да работи SISS се монтират специални датчици на коляновия вал които отговарят за положението на буталата в цилиндрите, които ще участват в „старт” цикъла, освен това с цел да се избегне неравномерно износване на двигателя, електроника следи всеки път цилиндрите да са различни. Това са основните видове „старт-стоп” системи, и характерното за всички тях е многократното запускане на двигателя всекидневно, работа на електросистемата (аудио-системи, климатични системи и др.) в условията на покой на двигателя, изключително много цикли заряд-разряд на акумулатора, можем да изброяваме още много, но не това е целта. С една дума този вид системи изискват по-специални стартери, генератори, електроника, и акумулатори, но няма да навлизаме в подробности важното е друго оправдано ли е да се плаща допълнително за такава система?
Както по-горе писахме направихме и по-точен експеримент, с които изяснихме (поне за нас) какви са плюсовете и минусите на тези системи. Експеримента бе извършен на полигон с Audi A7 с трилитров бензинов TFSI двигател и автоматична скоростна кутия и система Start&Stop на Bosch. Беше имитиран 27 километров градски маршрут с кръстовища и половин минутен престой на светофари. Маршрута бе преминат три пъти, в първия без включена система „старт-стоп”, във втория случай със система „старт-стоп” без „задръствания” а в третия със система „старт-стоп” и „задръствания” в режим на движение тип „костенурка” (10 сек. автомобила „пълзи” и 10 сек. стой на едно място).
Резултатите
При втория преход (включена система „старт-стоп” без „задръствания”) всичо беше може да се каже идеално – икономията беше 7,8% (в сравнение без използването на „старт-стоп”) съвсем нелош резултат, в третия преход (включена система „старт-стоп” и „задръствания”) икономията в падна на 4,4%. Напълно нормално – след няколко пуска на двигателя в режим „костенурка” (10 сек. движение и 10 сек. престой) системата престава да изключва двигатела заради падане на електрозаряда и електрониката изчаква докато се натрупа достатъчно добър заряд в акумулатора и отново влиза в режим „старт-стоп”. Изводите: за автомобил който се ползва основно в извънградски условия допълнително доплащане за система „старт-стоп” въобще е неосновано, там логично икономията е незначителна поради ненастъпване на „старт-стоп” моменти, за градски условия е подходяща и дава добра икономия, НО при условие че няма задръствания… мда и какво излиза, това е една много добре проектирана система, но не и за съвременните условия в градовете ни.
Погледнато от финансова гледна точка подобни системи се изплащат много бавно имайки предвид малката икономия която дават в реалните ни градски условия, а от екологична гледна точка е още по-зле – тази система има екологичен ефект само когато работи и пак стигаме до условията на градско шофиране. Но все пак не трябва да забравяме че тези системи са ги измислили по-умни от нас глави и само времето ще покаже колко са удачни или не.
