Утопия | Отпечатъците на живота

Новите ориентири в моят град

Живея в един наш град, средно голям, известен и доста колоритен. Между старите панелки сега се издигат нови сгради и хипермаркети. Един ден слизайки от влака един човек ме заговори:

– Извинете, къде се намира улица „Рила“?

Погледнах към града.

– Как да ви обясня – зачудих се аз.

– Виждате ли тази улица? Вървете право по нея и когато стигнете до един обърнат контейнер и разпръснат по тротоара боклук, завийте наляво.

После…

– Хубаво де, но ако боклука е събран и улицата е чиста? – прекъсна ме той.

– Не се безпокойте – отвърнах аз.

– Вече месеци никой не го е събирал.

Сигурно още е там. Та като стигнете дотам, завийте, както вече ви казах, наляво и вървете, докато наближите една полусрутена сграда с разградена ограда.

– Това ли е тя?

– Не! Свийте по разкопаната улица надясно.Преди няколко години сменяха канализационни тръби и така и не заровиха изкопа.

– Вероятно това е улицата, която търся?

– Не е. Трябва да продължите по нататък. Като видите един стар „джуган“, преминете на другата страна, в уличката…

Отново ме прекъсна:

– Може „джугана“ да го няма вече?

– Там си е. Изглежда, онзи който го е докарал, е забравили да си го прибере и сега се превърнал в дом за глутница бездомни кучета, така че се понапазвайте, минавайки от там!

– И това вече е улицата, която търся!

– Не, не е – отвърнах му.

– От тази уличка ще излезете на друга по малка улица. От дясната ви страна преди време имаше горичка, от която сега само дънерите напомнят за нея. Просто някой много умен власт имащ реши, че на градът с най – мръсния въздух в България не са му нужни гори. А пък други предприемчиви съграждани изкорениха фиданките, които бяха посадени миналата година. Няма как да не ви направи впечатление.

Накрая на улицата свийте в дясно покрай изоставеното и рушащо се бивше поделение на строителни войски. Имайте едно наум минавайки от там, че от години мястото се е превърнало в свърталище на наркомани и клошари. Също така внимавайте и да не паднете в някоя откритата шахта. Отдавна откраднаха капаците, и сега там е като минно поле. Ако все пак успеете да заобиколите шахтите, завийте наляво. Това е улица „Рила“! Там живея аз.

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали

в RSS четец!!!
Ето линк. към нашия RSS фийд.

Ликовете на Ботев, Левски и Вазов гордо посрещат туристите на Приморско.

52 годишният Пловдивчанин Стойко Гагъмов, който преди време нарисува портретите на едни от най-великите българи на Сахат тепе в Пловдив сега твори край брега на Приморско, където преди време е бил спасител.

Местните жители на драго сърце даряват пари за бои и така в момента камъните в самото начало на крайбрежната алея в Приморско събират ликовете на , Ботев, Левски, и други велики личности, които гордо посрещат туристите.

Стойко Гагъмов има четири големи изложби извън България, като най-големият му проект се намира под операта на Санта Круз на остров Тенерифе. Рисунките които прави там, близо година и половина, обхващат 2400 кв. м вълнолом. Там художникът прави общо 340 портрета на знаменити личности, сред които са и българите Теодосий Спасов, Борис Христов, Георги Минчев, Гена Димитрова и Николай Гяуров.

Снимка: Евгени Копчев 

Снимка: Евгени Копчев 

Снимка: Евгени Копчев 

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Снимка: Евгени Копчев

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали

в RSS четец!!!
Ето линк. към нашия RSS фийд.

Едни от най-празничните и радостни дни от календара са именно по това време – от Нова година до Заговезни. Едва ли има човек, който би останал бездушен към неповторимата приказка от багри и звуци. А удоволствието от това да добавиш нещо от себе си в тази съкровищница е неописуемо? Детските усмивки и ентусиазма по приготовленията за тези празници, са надеждата че ще останат истински потомци на старите майстори, че традицията ще бъде съхранена и ще има кой достойно да поеме щафетата на дедите ни. . .

Поклади. Така се нарича този ден, отбелязан в календара като Сирни Заговезни. Един празник от народния календар, дошъл да ни покаже мъдрото обичайно право на българина. Да ни посочи как умно е намерил колая, за да прочисти съвестта си и да му олекне на душата за дълго време. Защото този живот заедно с радостите и празничната суетня, крие и отровните стрели на обидите, трупа ядовете, запалва завистливи пламъци в очите.

От ранна утрин на тоя ден и малки, и големи се готвят за празника. Децата събират сухи съчки, слама, царевични кочани, на голяма клада в махалите, на мегдана. Седмици преди това са майсторили стрели за чилкане   (чавги),  оратници,  с катранена слама, уруглици с черешови обелки …  Хоро се вие на мегдана за здраве и берекет. Неженените играят, за да не ги залибват змейове и самодиви, а старите — белким раздвижат малко жилите, дето са се стегнали, та мира им не дават.

Хорото на мегдана се вие, докато пламъците от огньовете не приканят всички при себе си с игривите си шарки. Когато един след друг лумнат огньовете и се понесат протяжните припеви на момчетата, тогава всички потеглят към кладите. Един, два, три — десетина огньове. Стрелкат се стрелите на момците в различни посоки, правят огнени дъги и търсят своето направление — двора на любимата. Преплитат се огнени кръгове с летящи стрели в нестинарски екстаз, а на душата ти става топло-топло! За кой ли път огънят — този вековечен живец на живота — върши своето чудо. Домът и огнището са разнозначни. Щом има огън, ще има и радост. Щом има топлина, ще има и щастие. Угасналото огнище е мъртвило в къщата. Може би и затова във всеки народен обичай огънят е на почит: него обредно заклаждат на Нова година; огъня прескачат през пролетта; по огън играят нестинари, пред огън стават седенките, стрелите, излезли от сърцето, отправени към избраницата, пак са огнени. Те се преплитат с момчешките викове.

Ората — копата, дай ми, чичо, момата, дай ми чичо момата да ти не запалим брадата . . .

Момите няма да ги срещнем край огньовете. Те се крият някъде наблизо и очакват припевките. Ехото ги разнася в мрака като повеля. И на другия ден цялото село знае в чии момин двор са полетели най-много стрели и коя мома е най-харесвана. На нея ще и думат после лична мома – изгора. Пролетта подпалва кръвта във вените на младите и я превръща в буйни веселби и остроумни закачки …

Когато огньовете догорят и секнат шеговитите припевки и заклинания на момчетата, веселите искри припламват в домовете. Една по една светват къщите. На богатата трапеза се изпълнява последният обичай за този ден — прощаването. Цялата челяд се е събрала в бащиния дом. Младите ще искат прошка от старите — та да им е олекне на душата. „Да ти е простено“ – тежко ще благославят старите и умиление ще размекне сърцето им. Старецът ще потупа младите по рамото – „есен да подхванат, а то празник без песен празник ли е?

След това е ред за „хамкането“. На дълъг червен конец от гредата на тавана се спуска вързано яйце, парче сирене или бяла халва и въглен.  Децата първи се впускат в гонитбата на  лакомствата, като не трябва да използват ръцете си. След като  се наиграят децата, а старите им се нарадват – се запалва конеца. Ако в къщата има млади за задомяване, и конецът бързо припламне — сватба ще има тази година. Ако гори бързо – жито ще избуи и ще бъде пълен класът, ако ли тлее — не ще е добро . . .
И в този уникален момент, когато на трапезата греят толкова усмивки, когато се раждат хиляди надежди, селянинът мисли за земята и за хляба. Той благословя труда който носи истинската радост.

Щом е здрав и може да се труди, всичко ще е наред. На Ръцете се пада тая благодат …

Докога ще се сещаме за децата в нужда само по коледа? 
Кога най – накрая България ще спре да харчи пари за глупости?  Държавата може да си позволи  50 000  хил. лв. от европейските фондове тази година и 100 000 хил. лв.  от миналата за да се сдобие земеделското министерство с профил в БЕЗПЛАТНИТЕ социални мрежи фейсбук и туитър,  но не може да отдели и две стотинки за децата в нужда.  Да вярно, че коледа мина и медиите приключиха с рекламните си кампании, но само по коледа ли стават чудеса?

Ако е така и това е Българската действителност аз не искам да съм част от нея. Още колко време трябва да чакаме нещо да се промени? Кога  ще осъзнаем, че промяната е вътре в нас? Сещам се за една древна басня. Един ученик попитал учителя си:

–    Още много ли ще чакаме промяната към по-доброто учителю?Замислен учителят му отвърнал:-    Ако чакате, наистина ще е дълго!

Стига сме чакали.  Нека ви разкажа за една иновативна идея. Методика за обучение и терапевтиране на деца аутисти, разработвана в продължение на четири години от група Български  практикуващи педагози, логопеди и психолози, занимаващи се с деца с увреждания.

Методическата система EASYTALK THERAPIST е разработена с идеята да подобри комуникацията и терапевтирането на децата с аутизъм, генерализирани разстройства в развитието и различните комуникативни и говорни проблеми,  давайки сериозен инструмент в ръцете на родителите и терапевтите (сурдопедагози, логопеди, психолози, специални педагози) и учителите на деца с увреждания. Това е един съвременен начин да се  подобри образованието и терапевтирането на деца със специални образователни потребности, като така процеса на работа  с децата и педагога лесно би продължил и у дома с родителите.

Най добрият начин да бъдат обучавани и терапевтирани децата е в игрова ситуация. Дидактичните материали, с които се работи при децата със специални потребности са сходни  с тези и при децата в норма, но в единият случай се използват за обучение, а в другият се цели развитието на процеси (терапевтиране).

Днешните деца се ориентират изключително бързо с новите технологии в сравнение с нас, това е и едно от нещата вдъхновили създаването на методиката: „EASYTALK THERAPIST”, така че детето детето ви да може да се самоубочава, да играе или терапевтира.

Това е задължителен момент за ефективността в логопедичната и психологична терапия. Всъщност не съществува реално истинска, професионална  терапия, без активното участие на родителите. А какво означава активни участници? Отговорът е ко-терапевти.
Крайно време беше да се погледне прагматично и отговорно  на проблема. В крайна сметка сме част от един високотехнологичен свят.

Задачата, която сега стои пред екипа е да създаде софтуер, на базата на вече създадената методика, който да е съвместим с платформите – Android, iPhone, iPad, Windows 8, както и сериозна реклама за налагането му. Проекта наистина е доста голям, но както често се случва  основният проблем е недостигът на пари.

 И пакар многобройните трудности и неразбирането от страна на държавата, (която в последно време съвсем я няма) както и различните  институции и неправителствени организации, работещи в сектора да отказват помощ, тази група Български иноватори не се е отказала и продължава да кандидатства пред всички възможни инстанции.

Кампанията по набиране на средства се извършва чрез този сайт: indiegogo.com
Сега не е Коледа, и не исках да пиша неща от рода : „Помогнете на невидимите деца в българия“, или подобни. Но бих искал да помоля всеки да помогнете на тези деца, кой с каквото може и желае. Важно е да се спомене, че след създаването на този софтуер децата с аутизъм в България ще могат да го използват  напълно безплатно, което е и основната идея на проекта.

Не ми се иска да се сещаме за тези деца само по Коледа. Всичко е въпрос на желание, няма непостижими неща.

За да види бял свят този проект са необходими смешните 20.000 EUR. Сигурен съм, че ако всеки един от пушачите в България, дари парите от една кутия цигари за тази кауза, необходимата сума ще бъде събрана адски бързо.

Ако желаете да покрепите тази кауза споделяйки публикацията, или пък дарите малка сума може да го направите от тук.: EASYTALK THERAPIST

Някаква скапана идея!

Понякога, само в много редки случаи, на човек му се иска да избяга някъде далече. Далече от целия този градски шум, от мизерията и бедността, от преклонението пред успеха, от грозната употреба на богатсвата, от показността, от организирания хаос и потискащата претрупаност на ежедневието. Ще ти се поне за малко да изоставиш сивата мръсна бъркотия, посмукалата се във въздуха миризма на кебапчета и изгорели газове, да забравиш за всички задължения, обещания и ненужни усилия и за един кратък миг да останеш сам със себе си. Сам – това звучи гордо. Всъщност не, звучи извратено, защото съвременния човек под „сам“ разбира самотен, а самотен означава, че не си успял да се реализираш, да се приспособиш да се внедриш в обществото, а това си е чист провал. В крайна сметка ние сме преди всичко общество – човешко, национално, мъжко, женско, гей, информационно, висше и всякакво друго. След това сме малки групи – приятели, колеги, роднини, футболни фенове. И най-накрая… може би… сме хора… личности. И това не е някаква скапана идея. Тук става въпрос за еволюция.

Първоначално в зората на цивилизацията е съществувала разнородна сбирщина от хора. Някакви диваци с различни вярвания, езици традиции и начин на живот, обединени единствено от закона на един предводител с доста неясни функции. Те представлявали някаква неустойчива и трудно контрулируема тълпа, временно обединена от общ интерес, емоция или влечение. Нещо като феновете на ЦСКА след гол на Гонзо(преди време). По-късно, в резултат на съвместния живот, тази тълпа се превръща в раса. Хората придобиват общи черти, започват да се чувстват по един и същ начин. След това тази раса започва да следва един идеал. Този идеал измъква масата от хаоса на случайните епидермални взаимодействия и примитивизма на индивидуалните въжделения и поражда цивилизованото общество.

И така ние сме общество – модерно, объркано, многоценностно. Живеем в епохата на информацията и комуникацията. Свързваме се чрез джиесеми, информираме се чрез лаптопи, пътуваме свободно и общуваме непринудено. Всичко това трябва да прави по-близки и по-пълноценни отношенията между хората. Но не съвсем! Излиза, че цивилизования напредък ни отучи да общуваме. В смисъл качествено, а не количествено. Защото ние си общуваме със символи. Познаваме се по дрехите, по прическите, по колите, по обноските, по и-мейлите. Ние сме символни същества. Имаме си заглавия и отличителни белези, по които ни разпознават. Но не знаем нищо един за друг, защото общуваме повърхностно. Може би затова понякога хора, които си виждал сравнително радяко на фона на останалите ти отношения, ти се струват по-близки от мнозина други, които виждаш всекидневно. Просто сте общували качествено. До толкова, че понякога ти липсват безсмислените разговори за цици, повръщане и пръдни. Но както и да е, за това можеш да си говориш със всеки.

Съвременния човек е самотен по един модерен начин. Той не прилича на някакъв меланхоличен безделник, държащ в едната си ръка череп и чудещ се дали да го бъде или да не го бъде, дали да утрепа мъжа на майка си или да изчука гаджето си. Съвременния самотник въобще не е някой самовглъбен и хленчещ лигльо потиснат и недоволен от себе си. Той е работяга. Бачка сериозно, за да напредне в кариерата, което ограничава максимално личните му контакти. Живее в някой голям град, където хората се запознават, но никога не се опознават, а идеята за голямото весело семейство не му допада особено много. Но също така е възможно да има всичко, от което по принцип човек се нуждае – семейство, работа, приятели и пак да чувства в сърцето си някаква празнота. Защото всъщност днешният самотник е незабележим. Живее си някакъв свои консервиран живот. Той е напълно обикновен – общителен, зает, целенасочен. Неразделна част от социалната матрица и въпреки това е напълно неудовлетворен.

Парадокса е в това, че целият този сюрреализъм на модерния живот ни харесва. Хора. Реклами. Автобуси. Оживление, което не можеш да назовеш, но в което е приятно да се изгубиш. Просто така сме свикнали. Истината е, че ще бъдем безкрайно самотни, ако престанем да бъдем ангажирани. Затова цялата наситеност на всекидневието ни прави по-безчувствен към самотата. Остане ли само, съзнанието ни става неспокойно и търси начин да избяга. Иска да запълни тази голяма празнина с различни знания, отношения и вещи. Но знанията са само
товар, вещите носят кратка утеха (дори да си си купил последния модел джиесем с микровълнова печка, да речем), а отношенията… всички търсят пълноценност в отношенията. Но и приятелството и любовта могат да бъдат страшно обвързващи. И при двете може да се изпитва ревност, чувство на притежание, страх че може да изгубиш другия и поради този страх – толкова много мъка и толкова много борба. Хората всъщност непрестанно се борят с тези, които обичат – странно, наистина странно… невероятно странно. В този смисъл на съвременния човек му трябва нещо повече от обикновени отношения, за да запълни тази празнина в себе си.

Този човек  Юнг  не го харесвам особено много. Но пича е измислил една супер яка дума – синхроничност. Тя е многоизмерна дума. Може да означава някакво ритмично чувство, може да означава това което хората винаги са наричали любов, може да означава някое дълбоко и трайно приятелство, или че просто няколко сърца туптят заедно без видима причина… мистерия някаква – или поне аз го разбирам така. Това е когато аз нямам нужда от теб, ти нямаш нужда от мен и въпреки това сме си безкрайно полезни един на друг. Синхроничност е, когато двама души могат да живеят и разделени и въпреки това съзнателно са избрали да бъдат заедно. Това е онази връзка между човека и природата, която е хармонична и цялостна. Тя не те прави по зависим, а напротив дава ти свобода.

То е като да отидеш в Копривщица с приятели и да прекараш два страхотни дни изпълнени с алкохол, откровения и среднощни пижамени партита; или като да влезеш с приятели в пещера; или пък да чукаш най-страхотното момиче, което някога си виждал в колата на една автомивка. То е като да пътуваш на автостоп към някое неизвестно място или да лежиш върху тревата на най-прекрасната планинска поляна, а очите ти да потънат в безмълвната, стремглава, синя безбрежност на небето… За какво въобще става дума, ебаси. Кв’а самота кв’и пет лева. Това, което ни се случва, е просто провал в общуването. Не можем да бъдем откровени дори със себе си, как очакваме да бъдем такива със всички останали. Общуването ни е само външно, залъгалка за ума.

По определение, хората са организми, социални единици, които по отделно са слаби и уязвими, и съществуват само благодарение на взаимовръзката по между си. В тази относително малка група, те не се различават особено и все пак са изолирани един от друг чрез своите индивидуални граници. Зад тези граници цари самотата. Да го духат всички, които са измислили определенията! Човек е самотен не по определение, а по призвание. Той е самотен, защото не признава своята самота. И как да я признае сред вселената от вещи, хаоса от отношения и безспирния поток от информация, която го залива. Може би, за да надскочи самотата човек трябва да я открие, да я осъзнае, да я приеме и… да я изживее. След като си изживял най-празното във себе си, от тук нататък ти остава само да изживяваш своята пълнота. Тогава и приятелството ще бъде по значимо и любовта ще бъде по ценна и радостта ще бъде по-цялостна. Абе, въобще самотата в класическия си вариант е хубаво нещо. Някой беше казал: „в нейната тишина човек наистина израства“. Мисля, че е вярно ако говорим за самотата като уединение. Но в съвременния си вариант тя доста се е изродила.

Истинският проблем на днешното общество е не самотата, а алиенацията. Ние сме отчуждени един от друг. Разделени сме от хиляди стени, в които безспирно се блъскаме до пълно умопобъркване. Класифицирани сме по професии, социален статус, власт, националност. Зад всичките тези определения просто се изгубваме. Както се-пееше: „…Губя те бавно, малко по малко“. Социалните роли, които заемаме все повече се превръщат в наша същност и започваме да забравяме кои сме в действителност и от какво имаме наистина нужда… А и тези огромни, претъпкани градове. Приличат на някакви мравуняци, където бездушието на бетона и асфалта просто те поглъщат. Когато един приятел се върна от Ню Йорк ми каза: „Никъде другаде не съм се чувствал толкова сам. Ако искаш да останеш сам отиди в Ню Йорк.“. Вярвам му! Животът вече е доста сложен, хем трябва да работиш яко, хем да не прекаляваш. Необходимо е да създаваш много контакти, но е нужно и да търсиш такива хора, с които можеш да имаш по-дълбоки и трайни отношения. Трябва да живееш с ритъма на времето – забързан, модерен, шарен, нащрек, но също така…понякога/само в много редки случаи/на човек му се иска да избяга някъде далече. Далече от целият този градски шум, от мизерията и бедността, от преклонението пред успеха, от грозната употреба на богатствата, от показността, от организирания хаос и потискащата претрупаност на ежедневието.

Живота вече е доста сложен… Не ми пука. Нека заетите хора се борят със самотата. Аз ще довърша тази статия, ще взема едно готино момиче и ще отидем да хапнем фалафели. А после ще отидем в някоя кръчма и ще пийнем с приятели.

Генното инженерство ( Реалната заплаха за човечеството)

Няма не искам, няма недей- ще кпонираме! Каквото и да казваме щъркелите вече са безработни и отговора на невинния детски въпрос -„Мамо как се появяват бебетата“, придобива съвсем нови измерения. Нещо от рода на: „Ами копира се ДНК-то и се инжектира в яйцеклетката.“ Това е ! Вече и от задника ти могат да направят човек. Така поне майката с пълно право ще може да каже на детето си: „Баща ти е задник“. Това разбира се може да породи някой проблеми у детето. Особено от фройдиска гледна точка. Най-вероятно е то да остане фиксирано в аналния стадий до края на живота си. Но нека погледнем малко по-сериозно на нещата. Истината е, че общественото мнение се раздвоява между конкретната полза от клонирането и философските съмнения относно намесата е човешката същност и достатъчно интелигентен ли е човекът за да не злоупотреби с това знание.

Разбира се това няма как да се разбере, освен ако не се експериментира. Безспорно е, че клонирането ще доведе след себе си много проблеми. Мисля, че на първо място стои въпроса с това кой ще държи контрола върху тази технология. Преди известно време скандалната компания Cloneid. която няколко години набираше платени заявки за клониране обяви, че ще започне да ги изпълнява. Muy bien! Отново се потвърждава старата истина, че това което не се купува с пари се купува с много пари. Моля, заповядайте на генетичния пазар. Няма невъзможни неща. Люспа пърхот от Бил Гейтс, ушен секрет от Майкъл Джордан и си имаме двуметров чернокож милиардер който разбира от компютри. Просто цялата тази работа започва опасно да наподобява някакво своеобразно биологично занаятчйство.

Всеки шашкънин с пари ще може да се клонира, а това не е никак приятна перспектива. От сега си обещавам, че ако Азис се клонира ще емигрирам. Икономическата криза не можа да ме подтикне към подобни действия, но всичко си има граници. Може би най-необосновано ми се струва притеснението, че на някой може да му хрумне да клонира Хитлер или някоя друга откачалка с успехи в масовите убийства.

Първо. В света има задоволително много индивиди прегърнали фикс идеята да го управляват, така че едва ли някой ще се стреми да увеличи конкуренцията в тази област. И второ – поради различните условия в средата клонингът ще се превърне в съвсем различна личност. Така че в край на сметка „Хитлер“ може да се окаже талантлив хип-хоп изпълнител, пеещ за тежкия живот в гетото или пък срамежлив застрахователен агент със склонност към прекомерна мастурбация. Всичко е възможно. Все пак напълно вероятно е някой диктатор, като вече покойният Садам Хюсеин например, да реши да се клонира. Тогава нещата стават наистина сложни и значително по-тревожни. Но дори подобна опасност не би трябвало да е причина да се забрани клонирането. Ако всяка нова технология трябваше да се забранява за да не злоупотреби с нея някой диктатор… По-разумно би било да се забранят дикаторие в световен мащаб, но това едва ли ще стане. Всъщост е много трудно да се определи каква ще е ползата и каква вредата от това откритие.

Някъде четох, че клонирането съвсем не е противоестесвено. Много организми в природата се размножават по този начин. „Висшите“ видове бактерии, дрожди, някои охльови и скаридите се размножават чрез клониране. Сега разбирам какъв път на еволюция следва човечеството. От маймуна към листна въшка! Това не звучи особено обнадеждаващо, но вината не е моя. В интерес на истината клонирането в комбинация с генното инженерство може съществено да подпомогне усъваршенстването на човека.

До скоро генното инжинерство можеше да експериментира само с животни, като се инжектира ДНК в яйцеклетката. Клонирането на практика позволява цялата тази процедура да се осъществява само чрез клетки. Това значително улеснява нещата. Просо по-лесно е да се отгледат 10 000 клетки от колкото същия брой овце. В крайна сметка учените не са овчари.

В действителност, какво е общественото мнение по отношение на клонирането няма никакво значение. Непосредствената полза или вреда не могат да бъдат мотиви в научните изследвания. Учените по един „франкенщайнски“ начин се радват на възможността да бръничкат в човешката генетика. Те обаче едва ли са способни да поемат отговорност за последиците от тези опити. А да се експериментира по подобен зловещ начин, едва ли е белег на висока интелигентност. Защото проблема не е в това какво е постигнала науката, а как ще го използва. Темповете с които тя днес изкачва различни върхове напомня бързината, с която Тайсън сваляше противниците си след,като излезе от затвора. Така че няма как въпроса за мярката на нещата да не баде постоянен спътник на човечеството.

Накрая без да изразявам отношение ще завърша с думите на американския биохимик Ъруин Чаргъф: Два пъти през този век науката прекрачи граници, които не трябваше да нарушава. И в звата случая става дума за злоупотреба с ядрото – атомното и на клетката.

Изглежда основното не е как и какво може да постигне човекът, а какво да прави, когато то вече е факт.

Харесва ти това, което намираш тук, обичаш да четеш материали

в RSS четец!!!
Ето линк. към нашия RSS фийд.

За трети пореден път фестивалът “ВИЖ!Фест” ще посрещне
младите таланти на България!

Основният модул на фестивала ще бъде „Талантът говори”, в
който младите български умове и таланти ще изложат своите идеи, изобретения и
проекти.

Тази година летвата за учениците е вдигната изключително
високо с участието на Валерия Станева която и в момента работи по световни
научни проеки и си сътрудничи с нобелови лауреати. Младият ни талант освен
всичко останало бе и един от лекторите на световноизвестния формат TEDx в
Тунис. На тазгодишното издание на конкурса тя ще представи иновативната наука –
биоинформатика.

Темата за образованието също ще бъде един от водещите
фактори на събитието. Михаил Коцев ще ни запознае с идея за изграждането на
кооперативноста в образователната ни система изцяло базирана на
състезателността.

Чрез модулът
„Талантът говори”  организаторите са
приготвили безброй предизвикателства към аудиторията в областа на литературата,
чуждоезиковите проекти и подобряването на градската среда.

Очаква се обстановката да се разгорещи още повече с изявата
на първите в България импро – треньори, които ще проведат клас по импровизация.

За пръв път на тазгодишното издание на фестивала „ВИЖ!Фест” ще бъдат
представени и инициативи на други организации, а именно „Международната наградаза млади хора в България” и “BookShare”.

Като фон на всичко изредено до момента за аудиторията и
участниците са подготвени и куп други изненади, включително концерт, три
тематични уъркшопа, изложба, химически опити и… Още нещо!

                        ПРОГРАМА

                                 ВИЖ!Фест 2013

                     „Есенс център”, ул. „6-и септември“
№37, 10 февруари 2013 г., неделя

8:45 – 9:30
РЕГИСТРАЦИЯ

13:00 –
13:30 ОБЕДНА ПОЧИВКА

                                   ЗАЛА „ТАЛАНТАЛАЗИ“

9:30 –
9:45      ОТКРИВАНЕ

9:45 – 12:00    ТАЛАНТЪТ ГОВОРИ

    След всеки участник е предвидено
време за въпроси от публиката

 Участници

9:45     Валерия
Станева   – тема: Биоинформатиката:
как един информатик учи

езика на
биологията

10:10   Михаил
Коцев – тема: Клуб по наука и техника или как да градим

кооперативност
в образователната система, базирана на състезателността

10:30   Надежда
Димитрова -Лара Фабиан„Mama moya““ – музикално изпълнение

10:35   Ива
Бърдарска – тема: Озеленяване на покривни пространства и фасади

10:55   Кристиян
Григоров – Любимите книги за деца и юноши. Художествената

проза за
деца, писана от български и световни писатели през 19. и 20. век

11:20   Борислава
Чотрева – тема: Как да се научим да четем между редовете

11:40   Ива
Гумнишка – тема: Експедиция „Пътя на кецала“

14:00 – 16:00 КОНЦЕРТ

Изпълнители

14:00   Богдана
Бурин – цигулка:   Фр. Крайслер
„Прелюд“ ‘ и „Алегро“

14:10  Дарена-Светослава и Мария-Десислава
Димитрови – акордеон: П.

Фросини
„Рапсодия № 2″; А. Пиацола „Милонга на ангела““ и „Смъртта на
ангела“; П. Маркина„Испански празник““

14:25   Велина
Кузманова – цигулка: Й. Сук„Апасионато“

14:30   Росица
Паунова – пиано:    Ф.
Шопен„Полонеза““, Оп. 40-1

14:40   Пенка
Петкова – виолончело:   Д.
Попер„Концертен полонез““

14:50   Александрина
Попова – пиано: К. Филч„Адио“; Л. ван Бетовен, Соната №1

Опус 10; Р.
Шчедрин „В подражание на Албенис““

15:00   Илина
Илиева – виола: М. Регер, Сюита за соло I-ва част в сол минор

15:10   Лора
Маринова – пиано:   С. Рахманинов,
„Музикален момент №4″“; В.

Казанджиев „
Токата““

15:20   Йоанна
Русева – цигулка:  К. Сен-Санс
„Интродукция и Рондо Капричиозо“

15:30   Изабел
Маркова – виола:   К. М. фон Вебер
„Анданте““ и „Унгарско рондо““

15:40   Христина
Стоянова – оперно пеене: Ария от Мария Десислава от оп.

„Мария
Десислава““ на П. Хаджиев;„Съмнение на Михаил““

15:50   Снежина
Василева – пиано: С. Рахманинов, Прелюдия №2 оп. 3

15:55   Елица
Янчева – цигулка: В. А. Моцарт „Соната за цигулка и пиано в си

бемол
мажор“

17:00 – 18:00       ИГРА „УМИДУМИ“

18:05 – 19:00       Представяне на произведенията от
„ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО“

19:00
ЗАКРИВАНЕ

                                  ЗАЛА „КиноА“

11:00 – 13:00      ХаХаХа Импро клас

Водещи:
Ивайло Рогозинов и Тони Карабашев

13:30 Костадина Златунова – представяне на авторски късометражен филм

13:40 – 15:30 Уъркшоп
НЕГОВОРЕНАТА НЕИСТОРИЯ

Лектор:
Мирослав Коев

15:30 – 16:30 Уъркшоп КАК ДА
ПРЕСЛЕДВАМЕ ЦЕЛИТЕ СИ

Лектор:
Теодор Василев

16:30 – 16:45 Демо на документален филм „ПО
ОГЪН И МЕД“

                                              ЗАЛА „ВОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“

12:00 – 13:00 ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕМАТИКАТА В ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ

Уъркшоп. Лектор: Йордан
Табов/частпърва/

13:45   Десислава
Григорова – „Търсенията ми в изкуството и техниките, които

използвам“,
представяне на приложна експозиция

13:55   Елена
Маринова – „Реалност или просто мечта… Художник… с магическата

четка на
бъдещето…“, представяне на картини

14:05   Димитър
Луканов – представяне на стихосбирка и картини

16:30 – 17:00       ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕМАТИКАТА В
ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ

Уъркшоп. Лектор: Йордан Табов /част
втора – резултати и въпроси/

                                              ЗАЛА „ЕВРОПЕЙСКО ГРАЖДАНСТВО“

Философската
стая – през цялото време

                               ЗАЛА „ЧЕРТОЗИТЕ
НА КНИГАТА“

14:30   Любослава
Христова – представяне на авторски роман „Земята на мечтите“

BookShare
– през цялото време

                               ЗАЛА
„СТАТИСТИКА“

16:30 – 17:00 Ива Гумнишка –
сугестопедичният подход в изучаването на чужди езици – нещо ново – испански
език

                                               ЗАЛА „DEEP BLUE“

                                      
 
Работилница – през цялото време

13:00 –
13:30 Михаил Коцев – „цветен“ химически опит

Едно от най-важните неща за пълноценен и здравословен живот са почивката и релаксацията. Всеки човек ги намира на различно място – за едни това е четенето на книга, за други – разходката, за трети – гледането на филми и т.н. Някои хора пък намират утеха и спокойствие в хазартните игри. Нека видим какви са причините за толкова лесното пристрастяване към хазарта.

Известно е, че казината са един от най-печелившите бизнеси в света. И въпреки че се осъществява строг контрол върху тях, за да се избегнат измами, хората непрекъснато се поддават на изкушенията, на които ги подлагат казината. Най-често срещаният случай е, когато играчът изгуби даден залог започва да залага отново и отново, защото е сигурен, че ще успее да си възстанови загубите. Не бива да забравяме, че шансовете за печалба винаги са в полза на казиното, така че, ако ни излезе късметът добре, но ако нещата не потръгнат, не бива да се насилваме.

Нещата, които ни задържат в казиното, са много. Може би трябва да започнем от там, че парите се превръщат в кредити, което ни кара да загубим представа каква точно сума сме изгубили. Звуците, светлините, шумоленето на монетите и т.н. създават едно приятно усещане у човека и приковават вниманието му върху игрите. Други отличителни неща на казината са, че те приличат на лабиринти, в които човек трудно може да се ориентира, т.е. налага му се да остане по-дълго време, имат столове само пред игрите, предлагат се безплатни алкохолни напитки на клиентите и още куп други неща, които ни карат да харчим парите си там.

Животът  като цяло е една игра, но за да можете да и се насладите истински, не бива да прекалявате. И когато следващия път се запътите към казиното, предварително решете колко пари и време можете да отделите, какво можете да спечелите или загубите, и въобще струва ли си да го правите.

 Не е нужно да поменаваме, че прекаляването с хазарта е разрушило не един живот.

1000 стипендии

На 10 февруари 2013 г. заедно  с третото поред издание на националното изложение на таланта „ВИЖ!Фест” ще бъде дадено и  началото на седмият  поред национален социално-образователен конкурс „1000 стипендии”.

Фестивалът ще събере таланти от всички области в сферата на науката и изкуството, като ще даде възможност на кандидатите да се изявят в  15 различни области от науката и изкуството.

Проектът цели  да стимулира ученици от основното и средно образователно ниво в България, проявяващи интерес към учението. Специално внимание ще бъде обърнато на децата в неравностойно положение, с малък семеен доход, растящи под институционална грижа или без родител(и), с инвалидност и други подобни обстоятелства.

Ще бъдат раздадени два вида стипендии – основна стипендиия и такава за изключителни умения. Основната ще бъде в размер на 500лв. за цялата година + 200 лв. под формата на кредит за учебници, а тази за изключителни умения ще бъде 1000 лв. + 400лв. кредит за книги.

Всички получили стипендии ще имат възможноста да получат писмени консултации с видни наши учени и специалисти както и членство в в обществото на „1000 стипендии”, където ще могат да работят по проекти заедно с други стипендианти, както и да получат съвети относно своето развитие от хора вече минали по този път. Част от това общество е и националното изложение на таланта „ВИЖ!Фест”.  Програмата поощрява не само потенциала, уменията и дарбите на децата, но и на креативността и аналитичността им.

Крайният срок за приемане на документи е  15 април 2013 г. Документите необходими за кандидатсване може да изтеглите от тук:

Проектът се провежда със съдействието на Министерството на образованието, младежта и науката.

Закон за изместване на ценностната система

– Бодливия трън от любовника е по-ценен, от орхидеята от съпруга.

– В рамките на  месец винаги има поне три събития, които непременно трябва да посетиш и съвсем закономерно всички те са по едно и също време.

– Тридесет дневната гаранция е гарант, за това че продукта ще се развали на 31-я ден след като сте го закупили.

– В подкрепа на икономиката и на услугите никога няма да ви смажат скърцащото колело, а ще ви го заменят с ново.

Съвет за отпускари

– Когато стягате куфарите си, вземете по-малко дрехи за сметка на парите.

Закони за научния напредък

– Изключенията винаги са по-повече от правилата.

– Винаги възникват изключения от наложилите се изключения.

– Когато най-накрая усвоите всички изключения, вече никой не си спомня правила, за които се отнасят изключенията.

Закон за времето и положения труд

– Ако имате много време за дадена задача, първоначалните усилия са маловажни.

– С изтичане на времето за дадена задача, полаганите усилия нарастват обратно пропорционално.

– Нищо на този свят нямаше да бъде завършено, ако го нямаше последния момент.

– Закон за протакането.

– Колко по-съвършен е човек в умението си да отлага работа или решение, толко по-малко съвършен е във всичко друго.

Закон за набиране на служители

– Идеалният кандидат служител винаги се появява малко след, като мястото е било окончателно заето.

Основен закон за търговията

– Никога не канете бизнес партньори на преговори преди 10  сутринта и след 16 часа след обяд, защото преди десет часа остава впечатлението че сте нетърпеливи, а след четири , че това е последната ви надежда.

Закон  за издънките в работата

– Работейки по-бавно , грешите по-малко.

Мърфолозите относно журналстиката

– Ако хората се вслушваха в себе си, вероятно щяха да приказват по-малко.

– Онова, което заслужава да му се обърне най-голямо внимание, винаги е това,  за което е най-добре да се замълчи.

Закон за великото откритие

– Уникалното ви хрумване за решаване на даден проблем винаги идва, непосредствено след, като някой друг вече го е решил проблема.

– Напред във времето проблемите могат и да изчезнат, но тези, които работят над решаването им, си остават.

– Много по лесно е да се усложни нещо, но е доста сложно да се опрости.

Закон за събранията

– По график най-интересният отчет винаги съвпада по време с втория най-интересен отчет.

Мърфология в математиката и физиката

– Щом тялото се натопи във ваната, мобилният телефон започва да звъни.

– Усилието да хванеш падащ предмет винаги носи повече щети отколкото ако просто го оставиш  да падне.

– В математическия израз 1+1=2 символът „=“ означава рядко, а 

в повечето пъти и никога.

– Ако математическите теореми са близки до реалността, те не са сигурни, а ако са сигурни, значи не са близки с реалността.

Мърфологичната гледна точка за науката

– Откраднатите мисли от един човек са плагиатство, а откраднатите мисли от много хора са изледване.

Поука

– Хората винаги специализират това, в което са най-слаби.

– Без значение, колко пъти е разкрита една лъжа, винаги има хора, които да и вярват.

Основен закон на живота

– Когато започнете да вършите онова, за което сте мечтали цял живот, веднага ви се прищява да го смените с нещо друго.

– Хората почват да следват здравия разум чак, когато изпробват всички други възможности.

Мърфологията в производствения цех

– Обикновените чертежи на практика се нуждаят от повече от две ръце.

– Когато си свършиш работата без дори и веднъж да си изпсувал, задължително ще те накарат да я свършиш пак.

– Без значение колко работа си свършил, тя никога не е достатъчна.

– Онова, което си свършил никога не е толкова важно, като това което не си успял да свършиш.

Закон за земното притегляне

– Когато изпуснете портфейла си и парите ви се разпилеят, дребните монети винаги падат наблизо, а по-едрите се търкулват на недостъпно място.

– Няма на къде да паднеш повече от пода.

– Историята е наука за онова, което никога не се случва два пъти, но една от лошите и страни е , че винаги се повтаря.

Мърфолозите за администрацията и контрола

– Всяка административна машина, която е преустроена с цел да се увеличи ефективноста и, веднага след промяната се оказва същата като предишната.

  Това е историята. Ако искате вярвайте – чух я със собствените си уши. Две карикатури седяха зад мен в кафето и неволно подслушах разговора им. Но първо да ви опиша вида им. Огледалото беше моя тълковен речник. Единият висок сух, с благороднически вид – редуваше паузи изпълнени с мълчание и дълги монолози. Другият дебел, як, осезаемо миришещ на странна смесица от чесън и от отдавна ферментирал алкохол, за което свидетелстваше и злобната винарка, която настойчиво се опитваше да влезе в устата му. Докато топеше мустака в кафето си и сърбаше шумно червендалестият чичко рече:

–    Ape утре да одиме, че сега нещо ме боли главата. Па и що му е на шкембето ми – под голем камик, голема риба се крие.

Отсреща не последва отговор. Вместо това се чу звучна уригня съпроводена от всичките и красоти (винарката падна мъртва в краката ми).

–    Па и да не говориме, че ако Влезнем у фитнесо, че изтепам сите културисти! Не видиш ли, че мускулите им са напомпани с инджекции – каза човека, който все повече ми заприличваше на Бай Ганьо. Той продължи да изброява хиляди причини и факти, които да докажат на събеседника му вредата от спорта. Зачудих се защо тънкият мустак помръдва и тогава разбрах, че високия се опитва да прекъсне шумните крясъци.

– … не трябва да отричаме нещо, което не познаваме. И не ме прекъсвай драги ми приятелю, не съм на мнение, че това е спорт за тъпаци и малоумници. Нима човек, който се интересува от собственото си тяло добро самочувствие и здраве ти наричаш малоумник? И аз не твърдя, че децата ще спрат да взимат наркотици, да правят безразборен секс, но ще имат алтернатива и начин да е заето съзнанието им с нещо по-добро. Ти може би, приятелю, мислиш, че има време, че ти си най-добрия, че изглеждаш добре, но… убеден ли си в това? Подкрепено ли е самочувствието ти с доказателства и факти, познаваш ли себе си? Нима този корем, червените нишки в очите
ти, световъртеж и отпадналост са признак за добро здраве?

– А бе и ти с твоите глупости. Не видиш ли, че нема пари, нема децата що да ядат, а ти глупости ми говориш. Добре, че съм аз, та миналата седмица им разреших да издадат бутилките, иначе хлеб немаше с какво да си купат. Защото аз бачкам по цел ден, на строежо и
време не остава за такива глупости.

– Мога, приятелю, само едно нещо да ти кажа… имаш ли желание, има и  начин. Помисли за себе си. Не чакай живота ти да се оправи от само себе си. Ако се движиш по-течението, можеш единствено да се удавиш.

Не можах да чуя повече защото бармана в кафето реши, че не можем да дооценим докрай красотата на песента „Пцуйем те животе“ и увеличи радиото докрай. Тръгвайки си от кафето се замислих за двамата чудаци. Нима може да са толкова различни двама души. Кой от тях беше песимист, кой реалист, кой оптимист, кой идеалист? Приличам ли и аз на тях? 

Гостуващ автор:  Stoineff