14.03.2013
Хората, които са имали допир с коне, биха се съгласили, че конете не са като кучета, котките или каквото и да е друго животно, което можем да срещнем. Те се държат различно помежду си, с нас – хората, реагират по свой собствен начин на околната среда – начин, за който можем спокойно да кажем, че е типичен само за коня. Но ако искаме да вникнем по – дълбоко в съзнанието на това животно, трябва да го опознаем – с неговите първични инстинкти, но и с онова, което го прави толкова изумително създание – способността да преобърне природата си, за да общува и да служи на човека.
Малкото конче се ражда напълно подготвено да се изправи срещу суровата действителност – то вижда, чува, подушва и се изправя за по – малко от час след като напусне тялото на майката. От своя страна, кобилата има собствен защитен механизъм – тя може да подтисне раждането до момента, в който се чувства сигурна. За животни, които се хранят единствено с растения и са плячка за редица хищници, не би могло да има по – добър начин да се справят с опасностите. Скоро след като излезе на бял свят, кончето научава да се изправя, да стои на краката си, да ходи и да тича. След няколко часа то припка весело около майка си, изучавайки света около себе си. Дългите крака на малкото конче, завършващи с копита, подсказват, че конят е създаден именно за да бяга. Конете препускат, когато си играят, гонят се, лудуват, но не само това. Бягството е основната защита на коня. За разлика от кучето, пред него не стои дилемата „бягство или битка” – конят винаги избира първото. Това ще разбере и всяко новородено конче, грозено от опасност – майка му ще покаже посоката, а то ще вложи всичките си сили да направи онова, за което е родено – да избяга.
Бягството в защитена среда, каквато е конюшнята, рядко се налага. Тук кончето може да научи други важни уроци, които ще му бъдат от ползва в бъдеще – коя е майка му, колко би могло да се отдалечи от нея и да се чувства в безопасност, кои коне могат да бъдат подушени и до кои не бива да се доближава, за да не го наранят. И може би най – важното, онова, което липсва на безкрайния хоризонт на голото поле – оградата. Тя е твърда, студена, не става за ядене и понякога хапе (някои огради са снабдени с електричество, за да обезкуражат конете да ги доближават – електропастир). Поставяйки граници около коня, ние отнемаме от него онзи първичен инстинкт, на който той се осланя за защита – бягството, за да го подчиним на собствените си закони.
Психология на коня – Агресията към човека
д-р Ралица Грънчарова
Още за коне:
„Как да приближим коня“
„Лечителят Кон или терапевтичната езда“
„Наименования на породите на коне на английски и български език“
