Една топла вода

1
Добави коментар
ivaylonetsov
ivaylonetsov

Илюстрация

Увеличаване

Смаляванеа>

Още по темата

От извора

Лековити извори в България – кои как и какво лекуват

27 фев 2015

Второ четене

Какво всъщност казват етикетите на най-разпространените бутилирани води на българския пазар

30 ное 2012

Мокра поръчка

Компаниите за бутилиране на минерални води изровиха томахавката. Държавата мълчи.

19 авг 2008

Ст. н. с. инж. д-р Лилия Владева се потапя в професионалните дълбини на минералната вода през 60-те години на миналия век. Преди да заслужи всичките си титли и признанието на международен експерт, тя завършва Химико-технологичния институт в София. С колектив от специалисти изследва водата в химическата лаборатория на Националния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация, проучва изворите по време на многобройни командировки из страната и усъвършенства анализите си чрез международни специализации – многократно в Москва и Познан. През 1972 г. фондация „Александър фон Хумболт“ след конкурс я финансира за едногодишно научно сътрудничество в Института по химия на водите и балнеохимия в Мюнхен. Защитава и дисертация за находищата с лечебна кал в страната. Има многобройни публикации и редица написани книги. През 1992 г. отново чрез фондацията специализира в Институт „Фрезениус“ в Германия. Отношенията й с германските учени продължават и до днес, когато посвещава времето си основно на внуците, на блога си за минерални води и лечебна кал (http://mineralnivodi.wordpress.com) и, както сега, на просветителски разговори по темата.

Лилия Владева казва, че чешмяната вода може да бъде пречистена чрез преваряване и/или филтри, но предпочита да пие минерална и изворна. В момента – „Горна баня“, но харесва също „Банкя“ и „Княжево“, препоръчва минералните „Михалково“ и „Девин“ за по-краткотрайно пиене. Иначе в района на София има около 140 водоизточника, разнообразни по състав и качества, с температура до 83°С. Обяснението за изобилието на минералните води в страната е просто, макар и неофициално – хората често са правили сондажи в земята с надежда да открият находища на газ или нефт, но вместо тях излиза вода – главно минерална, понякога и изворна. Най-явните разлики между двете са в температурата и в наличието на разтворени минерални вещества – разнообразни соли. Минералната вода е с температура над 20°С, съдържа полезни за здравето съставки и е с дълбок произход, а изворната идва на земната повърхност от малка дълбочина и е с по-ниска температура. Изворната е и с много по-ниска минерализация – около 60, 70 до 100 милиграма соли на литър, които не се натрупват в човешкия организъм и следователно са с незначително действие. Третият вид питейна вода, която достига до нас бутилирана, е трапезната. Тя преминава през различна обработка за пречистване (най-често с озон или чрез химичния процес обратна осмоза), така че веществата й са пренебрежимо малко и може да се консумира на трапезата и извън нея в неограничени количества, но в нея няма нищо лечебно като соли.

Известно е, че човешкият организъм е изграден от около 70 – 80% вода. При бебетата това количество е още повече и то трябва да се поддържа. Намаляването на водата с повече от 20% води до сериозни увреждания в организма, затова непрекъснатото пиене, дори когато не изпитваме особена жажда, е наложително. Освен за пиене минералната вода е подходяща и за външно приложение – балнеотерапия.

При избора на питейна вода и особено на минерална е препоръчително да се съобразим със състава й. По-голямата част от минералните води в България са с ниска минерализация – до 500 милиграма на литър. Това означава, че са подходящи за пиене и са полезни за здравето. Повечето от тях дори са много полезни, защото съдържат богата палитра от минерални вещества – натриеви йони (Na), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), хидрокарбонати (НСО3), метасилициева киселина (H2SiO3), която забавя процесите на страеене.

Между всички елементи от Менделеевата таблица в състава на минералните води трябва да внимаваме най-много с флуорида (Fl), тъй като количествата на полезния прием са много близки до тези на вредния. Нормата е различна за различните възрасти – децата имат нужда от по-малки, но редовни дози (около 0.5 мг/л дневно) за здрави и бели зъби. По-големите количества обаче водят до покафеняване на зъбите и историята още помни как при проблем с водопроводната мрежа в Бургас, към нея била пусната минерална вода (с флуорид 11 мг/л), в резултат на което много бургазлии получили характерни усмивки.

Флуоридът не оказва влияние върху вкусовите качества на водата и практически не може да бъде разпознат чрез пиене, затова четем етикетите. Количествата за възрастни не трябва да надвишават 1.5 – 2 мг на литър дневно и, внимание, това съдържание не е подходящо за деца и подобна вода може да се пие в ограничени количества или след разреждане с изворна вода, за да се намали първоначалната висока доза.

Инфографика

Увеличаване

Смаляванеа>

Водата с най-високо съдържание на флуорид не само на Балканския полуостров, а и в Европа, извира в Овощник с 23-25 мг/литър и има възможност да се използва във фармацията. Най-горещият български извор е в Сапарева баня с температура, подходяща за варене на яйца – 103°С и с високи концентрации на сероводород (11 мг/л) и метасилициева киселина (96 мг/л). Единствената минерална вода в страната с високо естествено съдържание на въглероден диоксид (1995 мг/л СО2), т.е. газирана, е тази в Михалково. Много и интересни води има по Черноморието, но за жалост те почти не се използват и се изливат в морето. По принцип минералните води биха намерили широко приложение в СПА комплекси, за външно балнеолечение и спортни цели, в козметичната индустрия, като енергиен източник…

Единственият елемент, чийто мирис се усеща в минералната вода, е сероводородът (Н2S). Той е полезен за външно балнеолечение, но пиенето е неприятно, защото миризмата напомня на развалени яйца. Заради сероводорода фирмите, бутилиращи вода, я озонират и така премахват миризмата. Aко наливаме сами, например от чешмите до Централна баня в София, препоръката е да оставим разстояние между гърлото на съда и чучура. По този начин струята преминава през въздуха, сероводородът се окислява от кислорода и водата не мирише. Слуховете, че във водата от София-център има радон (радиоактивен газ) са верни, но количествата са ниски, радонът се разлага в значителни количества (50%) за около седмица и в случая не оказва негативно влияние на общото състояние на организма.

Най-подходящите съдове за съхранение на вода са стъклените, но и съвременните пластмасови вършат работа, тъй като вече се произвеждат от полиетилен терефталат, а не от поливинилхлорид, който влияе недобре върху качествата на натуралната вода. По-добре е, когато водата е защитена и от пряка слънчева светлина.

Срокът на годност обикновено превишава една година и означава, че промяната в състава на водата не се отклонява с повече от 20% от първоначалните нива. Обикновено тя запазва свойствата си за много по-дълго време и са известни случаи с Хисарска вода, която след анализ доказа устойчивостта си и след 10 години отлежаване в зелени стъклени шишета.

Когато избираме произхода на водата, която ще пием, е необходимо да се съобразим най-вече с вкусовите си предпочитания и с това от какво се нуждае организма, препоръчително след консултация с лекар-балнеолог. Специалистите съветват да опитаме няколко различни вида и да изберем тази, която ни е най-вкусна. Повечето хора обичат по-мека, алкална вода, с повече калий, който е известен като минерала на сърцето. Твърдите води съдържат повече калций и магнезий, които са полезни за костите и за обмяната на веществата.

Показателят за наличието на киселини и основи, от който личи дали водата е твърда или мека (със сладък привкус), е pH. Неутралното рН е 7, а оптималната норма, за меките минерални води е около 9- 9.5. Когато водата е с по-високо pH, това обикновено е индикация за наличието на повече натриеви и калиеви йони.

Другият важен показател е електропроводимостта – количеството на разтворени минерални соли – колкото по-висока електропроводимост, толкова повече соли има във водата.

Осоляването, подслаждането, варенето и въобще готвенето с минерална вода е възможно, вкусно и препоръчително. Смяната на изворите – също, за да се разнообрази приемът на минерали и да получим достатъчно от всички, а консултацията със специалист, както винаги – безусловно необходима.