Истината за Коледа
От
десетилетия насам ние режем елхи, за да ги превърнем в коледни дръвчета,
декорираме къщите си със светлини и гирлянди, разменяме си подаръци и разказваме приказката
за белобрадия, дебел старец в червен костюм, който лети
със шейна, теглена от елени. Повечето хора по света приемат Дядо Коледа (Санта Клаус), подаръците и всички
останали „традиции”, свързани с Коледа, за даденост. Но би било интригуващо да
се проследи произхода на тази „традиция”, която е била винаги поставяна под
въпрос във всяко едно семейство, и то от най-малките посредством въпроса „Дядо Коледа съществували ли?”.
Всъщност ние никога не сме спирали да се чудим за произхода на тези традиции.
От къде са се появили те? И какво общо имат с раждането на Христос? Чрез
разкриването на истината за произхода на Коледните „традиции”, ние може да
осъзнаем, че всъщност това не е невинно прославяне на раждането на Божия син,
както изглежа на повърхността. Ами точно обратното, може да открием зловещи истини
за някои от Коледни практики, чиито произход е потопен в древното езическо
идолопоклонничество.
„….и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Йоан
8:32)
Много от нашите „съкровени” традиции произлизат от езически празници и
рутуали. Всъщност, когато за първи път Коледа била официално установена като
празник, датата „съвпаднала“ с древните празненства
на възраждането на
Слънцето на зимното слънцестоене.
Църквата не видяла причина да разрушава старите обичаи, и така те приели това
да съвпада с празника по случей раждането на Христа.
Не
се знае точната дата, на която е роден Христос, но се знае, че не е било на
25-ти Декември, или пък някой друг ден през зимния сезон. Дори римокатолиците
са принудени да признаят „Датата на раждането на Христос е неизвестна.” Не е ли
невероятно, че никой не знае датата на най-известното раждане в историята на
човечеството? Ние знаем рождените дати на много известни мъже от древността, от
Цезар до фараоните. В действителност „….в Египет, чествания на рождени дни са
документирани още от 13-ти век Пр.Хр.” Но няма нито едно доказателство във
всичките 66 книги на Библията, и никой не е споменавал дори в ранната църковна
литература, датата на раждането на Христос.
Може да се спори за истинността на Библията, но със сигурност не абсолютно всичко, което е казано там, е измислица. И няма спор, че Коледа не е библейско учение. Един автор попитал „….Какво е Коледа? Христос и неговите апостоли ли са я направили свят празник? Има ли някъде сведения за това, че Христос ни е укуражил да празнуваме неговото раждане? Не!.” Този автор продължава, отговаряйки сам на въпроса: „Коледа е оцеляването на стария езически празник „Сатурналия”.
Интересно още е, че много преди идеята за Коледа да е била родена, 25-ти Декември в древните времена е бил почитан празник сред идолопоклонническите народи. Този ден е бил всеобщо разпознаван и честван като рождеството на бога на Слънцето, Митра, който е известен с други имена в различните части на света. Рождените дни на други богове на Слънцето като Озирис, Хорус, Херкулес, Бакхус, Адонис, Юпитер, Тамуз, Сатурн и други, също са били отбелязвани на тази дата. Тоест какво се оказва? Произхода на Коледа е езически, и няма нищо общо с Християнството, а произлиза от древно езическо поклоение към техните богове, посредством което е било отбелязвано зимното слънцестоене – време за гуляи, веселие и пиянство. И ако погледнем с днешна дата какво се случва по време на Коледните празници, не откриваме ли същите тенденции? Т.е. празнувайки Коледа, ние участваме в античен ритуал за полконение към божество, което както изглежа хич не е сина Божий.
Коледните „традиции“ и символи
Да погледнем някои от символите, с които свързваме Коледата. Например Дядо
Коледа (Санта Клаус), декорацията с вечнозелени дръвчета – елхи, имел; светлини,
размяна на подаръци, веселби и отрупани трапези, всички те са основни елементи
на този празник. Всички те са символи, които имат езически нюанси и
идолопоклонническо значение. Замисляли ли сте се каква е връзката между
размяната на подаръци, коледните дръвчета, орнаментите, светлинките и раждането
на Христос? Очевидно нямат нищо общо с това събитие, както и с Християнството
изобщо. От друга страна, те имат много общо с празника Сатурналия. Например
коледното дръвче, имела, бръшляна, и всички вечнозелени растения, които днес свързваме с Коледа, са
били считани за символи на безсмъртието и плодородието сред древните езически
народи, тъй като тези растения, за разлика от други, никога не претърпяват
листопад и листата им не покафеняват (което пък е символ на смъртта). Ежегодното
отсичане на милиони здрави елхи, поставяйки ги в къщите си и украсявайки ги с
разни играчки и герлядни, и накрая изхвърляйки ги безскрупулно, със сигурност
не произлиза от учението на Христос. Това е обичай, който противоречи на
Християнстака идеология, и същевременно пасва на паганските обичаи.
Милиони млади
дръвчета ежегодно биват умъртвявани, за да задоволят Американския Бог на Коледата
– Тамуз. По
време и след Коледните празници навсякъде е пълнено с мъртвите вечнозелени
дървета, които вече не сияят с предишния си блясък и гирлянди. Както
пламъкът на празничността угасва, така и те са оставени, „съблечени” и
раздърпани, оставени останките им да лежат в купчина боклуци. Но следващата
Коледа хиляди невежи хора с удоволствие ще лишат семействата си от необходимите
неща, за да купят и украсят същата тази коледна елха. За
първи път декорирането на коледното дърво е извършено от езичници, в чест на
своя бог Адонис, който след като е бил убит бе доведен до живот от змията
Ескулап. Изобразяването
на този загинал бог е пън на дърво. Около
този пън е навита змията Ескулап, символ на възкресяването на живота. И
ето, от корените на мъртвото дърво излиза друго и различно дърво – вечнозелено,
символизиращо бог, който не може да умре. В Египет, този бог бил почитан с
палмово дърво като Баал-Тамар. В Рим с дървото ела, този бог бил почитан като
Ваал-Верита, който също бил съживен от същата тази змията, и в негова чест на
25 декември се чества празник, наречен „Рожденият ден на непобедимото
Слънце „.
Ами размяната на подаръци? Всъщност най-ранните последователи на Християнството отказали да следват тази традиция, тъй като знаели за нейния произход.
Какво се оказва на практика?
Коледа е продължение на древния празник Сатурналия. В Рим, този празник е бил най-гнусния и неморален „фестивал”, който се е провеждал някога в града. Бил провеждан в чест на Сатурн, първо на 17-ти Декември, а след това на 23-ти. Честването било съпроводено с принасяне на жертви в храма на Сатурн. Бил даван публичен банкет, след което следвало персонално разменяне на подаръци. Общо взето, била създавана атмосфера, наподобяваща карнавал, където социалните норми губели тежестта си. Дори хазарта бил разрешен по време на фестивала. Това е бил сезон на пиянство и разврат, когато духът на „веселието“ надделява и целия град своеволно се отдава на най-неморалните дейности, които човек може да си представи.
Сега ако попитате който и да е продавач в магазин за алкохол, ще установите, че консумацията на спиртните напитки нараства изключително много по времето, докато трае Коледното „насторение”. Интересно наистина, и сигурно причината е „радостта” от Христовото рождество, нали така?
Няма да се впускам в прекалени подробности относно Сатурн, но е важно да се подчертае, че това е планетата на материализма, властта и светските неща. Всички древни разбирания и вярвания са базирани на най-старата наука – астрологията, т.е. въздействието на планетите. Планетите били богове в Рим и Гърция, в Египет и Вавилон, Индия, Скандинавия, Ю. Америка и др. Светът в който живеем и представите за него, който са ни наложени, идват от същите тези разбирания.
Сатаната, или Дявола, е разпознаван като портрет на масивния Сатурн, който е най-високото измерение на този дух, отвъд личната астрология и хороскопа. Той е описван много пъти като същество, което се храни с деца. В миналото децата са били предлагани като жертви в чест на Сатурн/Молох по време на зимното слънцестоене. Те са били изпичани живи на скута на металния идол.
Той и Санта Клаус много „обича“ децата. А те незнайно защо недоволстват и се плашат от него, когато майките и татковците ги пращат да седнат в скута му.
Кой всъщност е Санта? Някои вярват, че той е Свети Николас, добър и свят старец, който щедро раздавал подаръци на нуждаещите се. В действителност обаче няма валидно доказателство за същестуването на такъв светец, с изключение на Римската Католическа традиция. Обичаите, от които Санта произлиза, водят до Один или Сатурн – бога-слънце. Санта Клаус е наричан с различни имена в различните краища на света, както в България е наричан Дядо Коледа, но обичаите и описанието, които го съпровождат остават същите. Той винаги е бил „стар, стар, много стар, белобрад старец, и така трябва да бъде, тъй като неговата възраст е необхватна“. „Преди е бил Один, но когато Християнството отхвърля идеята за старите богове, той остава и се появява отново като Свети Николас“. Санта е „винаги мистериозен и неразгадаем, отвъд представите на обикновения човешки опит. Неговия дом е далеч на Северния полюс или в някоя далечна, приказна страна, от която той идва с еленския си впряг“. За тези, които не знаят, Один е описван като белобрад и възрастен мъж, владеещ сили извън човешките представи и произхождащ от Скандинавските страни. Имал е бял кон с осем крака, с който се е придвижвал (определено за разбиранията на днешния човек идеята с осемте елена се вписва по-добре отколкото осмокрак кон). „Один се появявал тайно през нощта или през зимните дни, придружен от маскирани демони и странни животински форми. Често е асоцииран с огън, влизащ в къщата през комина и оставящ подаръци до огнището“ (нали помните, че е син на бога на Слънцето), и „както древните богове, от които той произхожда, той може да чете мислите и отгатва скритите желанията, и действия на тези, които посещава“.
Откривате ли приликите с един наш познат герой? По-лесно би било да открием разликите. По същия начин, Санта може да посети всеки дом на Земята за една нощ (вездесъщност). Той знае всичко за поведението на децата (всезнание); награждава добрите и наказва лошите, точно както един истински Бог. Дори християнските родители внушават на децата си, че Санта е бог, като им казват: „По-добре да си послушен/н, защото Санта те наблюдава“. Или „нека да отидем и да кажем на Санта какво си пожелаваш за Коледа“. Както много хора отиват на църква, за да се помолят на Бог за нещо, така и тук принципа е същият.
Така че, ако някой още не е разбрал, Санта Клаус/Дядо Коледа не е нищо повече от пагански бог, който е бил почитан в далечното минало, но с други имена като Один, Молох, Сатурн (Сатана) и др.
Друг интересен факт е, че след Реформацията, легендата за Свети Николас била забравена във всички протестантски страни от Европа, с изключение на Холандия. Там той бил наричан Синтерклаас (Sinterklaas). През 17-ти век холандците, имигрирали в Северна Америка, донесли традицията на Синтерклаас с тях. В новия Англо-говорящ свят името било сменено на Санта Клаус. През 1930 г. дизайнер, който работил за Кока-Кола бил натоварен със задачата да направи атрактивна реклама за тази напитка, която не се продавала добре през зимата. Изискванията били да използва цветовете на компанията (червен и бял) и да създаде представа за уют. Той си спомнил за холандския Санта Клаус с червено-белия костюм, дълга, бяла брада, добросърдечност и благожелание. Неговия осмокрак, бял кон, той заменил с осем летящи, северни елена. Този нов Санта станал голям хит….. И така продължава и до ден днешен.
Бележка на преводача
А по-наблюдателните ще потвърдят как с хитрост и простота, Кока-Кола, в зависимост от сезона, постоянно изкача с нови рекламни кампании, на които се хващат милиони хора. Последната много успешна такава беше кампанията с имената. На бутилките от 500мл. бяха напечатани най-характерните и често срещани имена, взависимост от пазара/държавата в която продукта е доставен.
А тазгодишната идея на компанията е следното лого, представено чрез Дядо Коледа, който казва:
„Аз вярвам в теб. С обич, Санта““Аз вярвам в теб“. Това звучи малко като „и ти трябва да вярваш в мен“. А това ни връща отново в началото, където бе поставен въпроса „Дядо Коледа съществува ли?“. И така въртележката се завърта…. ще се завърти и тази година, и следващата, а така може и да се върти вечно, след като има кой да се вози на нея.
Преводач: Yenislava
