– Много е разказвано и писано за икономиста, за държавника, за министъра Белчо Белчев. Но във вашия живот, а сега – във вашите спомени, той е човекът, съпругът Белчо Белчев. И за много хора може би ще е интересно да го представите в по-“одомашнена” светлина – като баща, като глава на семейство.
– Ние бяхме заедно 55 години. Страшно много обичах моя съпруг. Бях готова да дам живота си за неговото издигане. Защото така бяхме решили – не може и двамата да се издигат. Единият трябва да поеме семейството, а другият – държавническите задължения.
Още преди да се задомя, аз много помагах на Белчо. Той беше стипендиант и ако си отличник, ще получиш 5 лева допълнително към стипендията. Пишех всички лекции, посещавах ги, защото през това време той трябваше да ходи да работи, още не беше получил стипендия. Но и когато я получи, нощно време пак ходеше на работа.
Целият му живот беше един… много тежък работен ден.
С голям труд направихме една малка къща в Трявна, за да може свекърва ми да се премести от безлюдното селце там. Построихме я с помощта на моите братя. От Пазарджик сме карали материали до Трявна, за да се изгради това малко помещение от две стаи и една миниатюрна кухня.
С Белчо сме градили тоалетната
комините…
– Тогава той още не е бил министър?
– Не, Белчо стана министър на финансите през 1976 г. Целия си трудов стаж той прекара в Министерството на финансите. Пенсионира се, след като напусна Великото народно събрание и дойде новото правителство на демокрацията.
– Във вашия семеен албум, който сега е пред мен, виждам ваши снимки и с Тодор Живков. Говорейки за най-дългогодишния финансов министър на България, не можем да не засегнем и темата за най-дългогодишния управник на страната ни. Вашият мъж беше ли близък до Живков? Твърди се, че той имал безгранично доверие, доколкото това е възможно за хора като бившия Първи, на Белчо Белчев?
– Не беше близък до Тодор Живков, но предишният министър на финансите – Димитър Попов, който страшно много обичаше и уважаваше мъжа ми, беше много близък на Тодор Живков. Когато Димитър Попов се разболя доста сериозно, казваше на Белчо: “Хайде да те направя министър на финансите!” А мъжът ми отговаряше: “Когато вие отивахте при Тодор Живков, въпросите ги решавахте много бързо, защото бяхте големи приятели и той ви вярваше на вас. Аз съм все още млад”.
Но когато мъжът ми започна доста постоянно да замества Димитър Попов във всички въпроси, Тодор Живков оцени Белчо Белчев като специалист. През това време той още не беше член на ЦК, но го направиха, защото всеки министър по това време беше и член на ЦК.
Тодор Живков вярваше на Белчо Белчев като финансист,
защото него много го обичаха в Съветския съюз. Като започнем от Байбаков, тогавашния началник на плановата комисия в КПСС, от министъра на финансите Гарбузов и неговите заместници… Не знам той какво е излъчвал, но беше много желан от съветските специалисти и много въпроси е решавал с тях. На България по това време се даваха много средства за строителство на заводи. Особено решаваща роля по това време имаше Байбаков, който след всеки доклад на Белчо много бързо му решаваше въпросите. За съжаление след 1989 г. много заводи се нарязаха на скраб и се разпродадоха.
– Тук се сещам за Илия Павлов, който приживе разказваше, че натрупал първия си милион от рязането на някакви подводници за скраб. Излиза, че това не е чак толкова отрицателно “явление”, щом в неговия случай е “дало тласък” за създаването на такава крупна капиталистическа империя като “Мултигруп”. Вие казахте, че вашето семейство се познава добре с покойния бос на “Мулти”, с неговата съпруга Дарина Павлова. Какво ви сближи?
– Илия Павлов се консултираше с моя съпруг, тук, у нас. Отначало го доведе зет ми. Тъй като
Белчо работеше с Димитър Иванов
с Диляна, първата му заместничка, и с други негови заместници, той им даваше правилна линия в развитието на индустрията.
Понеже аз си имах други задачи, не мога задълбочено да говоря как Илия Павлов е спечелил тези пари и е станал известен бизнесмен. Не съм запозната в детайли.
Дарина Павлова я познавам, моят зет и дъщеря ми Диана също я познават. Когато Дарина създаде галерията в Ню Йорк, понеже знаеше, че Диана е изкуствовед, я покани да отиде там, но моята дъщеря не пожела. “Аз имам мъж историк, малка дъщеря – как ще тръгна за Америка и ще зарежа всичко?”, казваше Диана и може би това е нейна голяма грешка, защото, който е отишъл в Щатите, не се е върнал. Но Диана много обичаше България, професията си и близо 12 години след дипломирането си беше ръководител в Галерията за чуждестранно изкуство. Отговаряше за графиката и понеже тези хранилища ги преместиха на друго място, взе ги Владко Живков, те бяха на “Оборище”, тя се изплаши. Страшно много графика имаше там и понеже не беше сложена в хранилища със специални температури, Диана се уплаши и напусна. Отиде в застрахователно дружество “Орел” на Добромир Гущеров, който също е завършил в Унгария като дъщеря ми. Той лично я покани да стане началник “Реклама” и Диана работи три години и половина в “Орел”, преди да забременее с второто си дете.
– Били сте заместник-директор на културния ни център в Унгария. Кой ви назначи на тази длъжност – може би тогавашният главен кадровик на МВнР Живко Попов?
– Не, назначи ме Людмила Живкова. Отидох при нея и тя каза: “Има две места в Унгария – в културния център, и в Дунавската комисия. Там е за главен счетоводител, а в културния център ще отговаряте за 1300-годишнината на България”. И аз, въпреки че съм професионален застраховател, избрах културния център. Много се стараех – обикалях страната, откривах изложби, организирах дни на българската мода… Януш Кадар /лидерът на Унгарската комунистическа партия – б.ред./ ме награди с орден.
– В предварителния ни разговор споменахте, че бащата на бившата президентша на Унгария Клара Дюрчени – Петър Добрев, е ваш състудент от Икономическия институт в София. Общувахте ли си с него през годините, срещали ли сте се в Унгария?
– В Унгария, като се срещнахме на мероприятие, той работеше в търговското ни представителство в Будапеща, чак тогава се сетих, че сме състуденти.
Клавдия Кашева – Пиринска обаче беше голяма приятелка с Петър и с жена му
Тя наистина е по-млада от тях, но е много общителна и интелигентна. Пък и красива.
– Какви бяха отношенията на вашия съпруг с Андрей Луканов?
– Моят съпруг трудно работеше с Луканов. Защото Белчо Белчев държеше да изпълнява законите. И, слава Богу, той е единствен от министрите, срещу когото нито дела се водеха, нито бяха разследвани.
Когато Луканов трябваше да прави втория кабинет, мъжът ми изрично му беше казал, че няма да участва в него, а по това време Белчо се намираше във Вашингтон, за да подписва споразумението с Международния валутен фонд и Световната банка. Луканов му каза: “Аз вече съм те назначил, няма какво да правиш…”
Белчо беше много фин човек, никога не се е държал нечовешки с хората. Конфликти с Луканов не са имали. Но беше против мораториума, който Луканов обяви. Казваше, че може да се възползваме от опита на другите държави, да направим планове за погасяване на заемите, но Луканов не го послуша, всичко се разви много бързо и моят съпруг не участва в подписването на мораториума.
– Вероятно сте чели книгата на разследващия журналист Христо Христов – за задграничните дружества, за външния дълг на България и за златния резерв, който е изнесен. Това са много важни и много … неудобни въпроси, на които вие няма как да отговорите от името на Белчо Белчев, но все пак…
– Журналистката от в.”24 часа” Алексения Димитрова страшно много работеше с моя мъж. И в нейните статии, които бяха немалко на брой, тя много му задаваше тези въпроси. И той казваше: “Това, което се твърди – за 30 милиарда, не може да е вярно, защото
България не е разполагала с такива пари
Тя е разполагала примерно с 2 милиарда. Обаче решението на Луканов да се изнесат – дали са били куфарчета, дали нещо друго, аз не знам какво е имало в тях, но по това време се създаваха в чужбина смесени дружества, които изнасяха стоки, без да бъдат платени от тези назначени лица. Те ще ги платят, когато имат реализация”. Дали парите са внесени в България, това може да се проследи. Трябваше да се направят ревизии, но… нищо не се направи.
– А вие чували ли сте от вашия съпруг, че много от хората от Политбюро са имали криптирани сметки в чужбина? Например ревизорът Кирил Лалов пише, че Тодор Живков е имал сметка в швейцарска банка под инициалите “БТЖ” – тоест, “България, Тодор Живков”.
– Белчо Белчев никога не е говорил за сметки на Тодор Живков, въпреки че участваше в писането на мемоарите му.
– Говореше се обаче, че най-активно участие в проекта е взел Милко Балев?
– Няма такова нещо! Екипът се състоеше от трима-четирима момчета и Белчо им помагаше в търсенето на материали.
– Живеете в апартамент в кооперация за “богоизбрани” от предишния режим. Истината е, че очаквах… някакъв по-голям лукс.
– Ние върнахме един апартамент на Министерството на финансите. Единствен Белчо Белчев и Костадин Иванов, също от Министерството на финансите, ги върнаха. И този апартамент го доплатихме с лихвоточките на баща ми. Тогава бях главен специалист в “Жилищно изграждане” в София. По това време живеехме в една стая. Министерството на финансите беше направило блок в кв. “Изток”, на ул.”Анри Барбюс”, и едно апартаментче го разделиха с големия приятел на мъжа ми – заместник-министъра на финансите Баждаров. На тях им дадоха хола, а на нас – една стая. Синът ми Антон тогава беше абитуриент в Пазарджик.
На бул.”България” моите колеги намериха един апартамент, който вече се завършваше и се включихме в него. Дълго време живяхме там. Когато Баждаров живееше под наем на “Раковски”, поде инициативата да се направи жилищен блок. Моите колеги предложиха три-четири места за сграда и той хареса тука. Ние бяхме задружни с Баждаров, ходехме си на гости. И свекърва ми живееше при нас, бяхме я взели, защото вече беше възрастна.
Но Баждаров преди 40 години направи катастрофата, там с едни приятелки, и загина, когато Белчо беше в Москва. Тогава Баждарови живееха в един голям блок на “Цариградско шосе” – Гец също получи апартамент в него, останалите бяха дипломати.
Архитектката, която беше завладяла всичко горе, забягна в чужбина, и го дадоха на чистачката, а на свекърва ми – една стая. Тя беше много скромен човек, отиваше горе само да спи. Плащахме наем.
Знаете ли, че аз Евксиноград не съм посетила! Почивахме в станцията на Министерски съвет, даже и на техните бунгала сме ходили над “Златни пясъци” – бяхме заедно с Георги Пирински и семейството му. Пътувах с трамвай №3 – от работа вкъщи и обратно. Кола рядко съм ползвала.
По време на голямата криза “на Луканов” от ресторанта на хотел “Рила” не сме взимали нищо.
Редила съм се на опашка за хляб, за мляко, за сирене…
Съпругът ми не се грижеше за тези неща. Само работата си гледаше. Вземе заплатата и каже: “Ето я!” Като беше в Плановия комитет, даже по бюрата спяха.
– Госпожо Белчева, защо синът ви Антон, кибернетик по професия, получи присъда за източването на банка “Биохим” в Пловдив?
– Синът ми беше директор на нумизматиката и филателията. Когато дойде демокрацията, директор на пощите беше Атанас Попов, син на активен борец. Завършил е в Съюза и жена му е рускиня.
Синът ми прави световна изложба на филателията в Дания и му казват: “Знаеш ли, министърът иска да те уволнява”.
– “Защо? Не съм имал конфликти с него…” Момчетата, които го чакат на летището, му казват: “Направи си молба за напускане”. И той се съгласи, защото не се знаеше как ще се развият нещата.
Антон започна да работи с авалиране на застрахователни полици
Включително с една банка в Пловдив. И един хубав ден го арестуват. А той беше болен, има туберкулоза на бъбреците, преместиха го в болницата. Поискаха 2 милиона лева гаранция да го пуснат. Аз се обадих на племенника ми и на една моя бивша служителка, те ми казаха: “Идвай в София и взимай парите!”, внесохме гаранцията и го пуснаха. Оттогава не е лежал в затвора, а се водят дела.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
