Той е труден събеседник, откъдето и да го погледнеш. Не заради лекия дефект в говора, а защото е толкова словоохотлив и точен в отговорите си, че няма как да “изтриеш” нещо от записа. “Ку-ку”-хората умеят да се изказват. И да поддържат интереса. Любен Дилов-син дойде в Стара Загора по инициатива на учениците от ГПЧЕ “Ромен Ролан”, но срещата стана възможна с активната помощ на онлайн медия nikak.bg. И то във време, когато масовите внушения и политическите вуду-практики се упражняват върху здравия разум. Но пък Любен Дилов-син умее да печели доверието и да вдъхва кураж. И сега така направи с отговорите си пред nikak.bg.
– Според Вас, защо Обама ни предупреди да внимаваме с черния колан на Борисов, г-н Дилов?
– Това ще да е някаква американска шега. Бойко Борисов би трябвало възпитано да му отговори: “Ти пък си целият черен”. Но не се сети, според мен. А иначе не мисля, че Обама трябва да ни предупреждава за агресивността на Бойко. Не виждам някаква голяма метафора в това.
– Да се гордеем, или да не се гордеем, че имаме световен лидер?
– Е, трябва да се гордеем. Това посещение е наистина много забавно. Чисто прагматично обаче очевидно ще има нужда от нас, най-вероятно за Сирия. Защото няма друга логика Бойко Борисов да бъде канен по това време в Белия дом. Очевидно има неща, които не са публично казани, но са важни. Аз мисля, че големият натиск е енергиен.
– Защо смятате, че е така?
– Не е случайно посещението на Хилъри Клинтън в Чехия, където съвсем открито лобира за Westinghouse. Да внеса едно уточнение, което малко хора знаят: в Европа няма нито един американски реактор и това не е защото руснаците са близо. Просто немците не ги пускат. Американците технологично са по-изостанали. Енергетиката е една от малкото области, в които Европа е изпреварила Америка. Биотехнологиите – също, но за ядрената енергетика – категорично. И европейците, и канадците (за руснаците да не говорим) в някои отношения, специално в тази област, даже са две обиколки напред. Навсякъде другаде може да са зле. И натискът Westinghouse да пробие е голям. Забавното е, че лобитата са различни. В Чехия не знам как е, но в България за АЕЦ „Белене“ се стопира американска компания, която се казва “Уорли партнърс”. Тия са си ачик, ама ачик ЦРУ. Вече нямаме никакви съмнения. Те ръководиха проекта, те държаха парите, които се харчат. И не мога да разбера защо всеки път, като се бие тъпанът за разхищения, се намесва НЕК. Всъщност, ако някой трябва да се одитира, то това не е НЕК, а инженерингът. Ако някой е потрошил кинти, то това е тази фирма, най-малкото се е случило с нейно разрешение.
– Предполагате два аспекта на посещението?
– Да, за мен са два: енергийната политика и Близкият изток. Има нещо, което е вързано с желанието да се използва атентата в Бургас като аргумент. Засега нашите се държат разумно. Задържат. Даже изказването на Бойко Борисов на пресконференцията беше много коректно: дори и да имат основания на полицейско ниво да го кажат, нека да го направят големите държави. Не знам дали да се гордеем, но е фундаментално вярно и е много дипломатично. Вероятно с това е свързано посещението. Аз не мога да си представя, че нещо друго налага да е толкова бързо, защото имаше три дати. Борисов избра първата възможна. От стратегическа гледна точка, предвид изборите, можеше да избере друга дата. Но той избра първата, което ме навежда на мисълта, че бърза да изчисти въпроса. Според мен това е свързано с референдума за “Белене”. Независимо дали ще се съберат хора за него или не. Знаете по закон как е с референдумите. Ако над 20% от участващите са казали „ДА“, значи темата може да бъде върната в парламента и да бъде подложена на гласуване. Когато се правиха местни референдуми, пропуснаха да го направят, примерно в Бургас, когато гласуваха за „Бургас- Александропулис”, можеха да го върнат в Общинския съвет и да кажат гласувайте сега.
– В тази връзка това, което афишират като позиция: ДСБ регистрираха Инициативен комитет, СДС извадиха членовете си от избирателните комисии за предстоящия референдум, какво се случва в десницата?
– Целият проблем на десницата е отношението й с Бойко Борисов. Всички ходове, които се правят, са с цел да се отмени важният въпрос: “Вие какво мислите за тази власт?“, което цели голяма срамежлива нечестност, т.е. никой от тях не излиза и не казва: „Окей, ние сме склонни да сме с Бойко, въпреки че е идиот, но да не пуснем социалистите обратно”. Да го заявят открито. Или пък да кажат: „Ние сме срещу всички”. Целта на всичко, което се прави, е да се заобиколи този въпрос. Нне знам дали всички си даваме сметка. Както се случва и с избора на главен прокурор в момента. Какво ли не ги питат, а важният въпрос към новия главен прокурор е един: ти, като главен прокурор, ще възстановиш ли, ще предизвикаш ли дело за Чората, или няма да предизвикаш? Защото прокуратурата трябва автоматично да се самосезира след осъдителната присъда от Страсбург, веднага. Най- малкото има престъпление по служба. Всичко останало: участвал ли е премиерът или не, просто няма значение. Така определям случващото се с десницата. И това е ход, който не дава отговор. Занимаваме се със себе си, правим листа. Как правим политика, как реализираме програма. С действията си за референдума те казват на хората: „Не упражнявайте правото си на глас, не е гот”.
– Всъщност те поставят членовете си в ситуация да нямат право на избор. Директно казват на хората си какво да правят. СДС казва: нас ни няма в тези избори, пропускаме ги…
– По принцип една партия, която претендира да играе ключова роля, не може да си позволи да има обществена подмяна на мнение, макар че т’ва пак е мнение. Тръгвайки да провалят референдум, политически губят, защото това е игра и срещу идеята на политическото. Как после ще накараш хората да отидат на избори за парламент?
– Какво е необходимо да направи всеки един от нас, така че 6 месеца след избора си да имаме усещането, че нещата се променят, че ще се отлепим от дъното?
– Проблемът на промяната е чисто икономически и ментален, той не е друг. Първо е ментален и второ – икономически. Аз мисля, че нещата ще добият реалност, ако някоя политическа формация успее да убеди хората, че от техния избор зависи много в сферата на това политиката да играе по-малко роля в техния живот след изборите, т.е. който успее да ги убеди, че човекът няма да е толкова зависим. Има една идея, която много горещо поддържам, тя е наша, но и на СДС: че трябва да се вкара законопроект, в който общините, преди да са се разплатили с частния сектор, да не могат да правят никакви разходи за капитално строителство. Никакви! Разплащат се, т.е. гарантират на бизнеса коректност. Иначе убиваш бизнеса. Категорично партиите трябва да се изкажат и за плоския данък, защото започват предизборните спекулации. Комунистите, които го въведоха, казаха, че ще го разтурят. Сега Дянков взе да казва, май, ама, частно изказване. Трябва да има категоричност. Ние в момента сме осигурили това на бизнеса, трябва да го браним със зъби и нокти.То не е само реверанс към свободната класа на България, свободните професии. То е и заради инвеститорите, просто заради тях. Можеш да го вдигнеш малко да стане 12%, ако искаш да храниш държавата и тия два процента да ги дадеш за нещо целево, но го остави плосък. Остави го да е ясно и просто, защото прави нещата прогнозируеми. Ако го направиш сложен и прогресивен, започва златното време на счетоводителите, както в Америка. Счетоводителите са гениални, всичко ще измислят – фондации, дарения само и само да не се плащат данъци.
– Монополите, проблем ли са?
– Монополите са голям проблем, проблемът е в това, че се превръщат в политико- икономически проблем. Политическата власт осигурява монополно положение, а след това монополното икономическо положение осигурява политическа власт. То е гибелно, това е абсолютен проблем. Това би трябвало да бъде в основата на политическата битка. ГОРД, например, го поставя, но го прави доста кресливо. Отправят хиляди проклятия и ти не можеш да чуеш простата истина, че монополът означава по-лошо качество и на по- лоша цена във всеки един смисъл. Навсякъде плащаш по-лошо качесво, но на по-висока цена. Важната реторика е да обясниш на страдащия от „Топлофикация”, че всъщност проблемът е този. И дадеш примера, че в Пекин има 160 топлофикационни дружества. В социалистически Пекин има конкуренция между доставчици. 160 са. Тръбата можеш да си плащаш на един, парата – на друго дружество.
– Бихте ли си купил вестник днес, в качеството на издател?
– Всички вестници се продават днес. Не, не бих купил. Бих издавал обаче вестник какъвто няма, който се занимава само с културни новини. Пак е леко жълт, но се занимава основно с театър, музика, литература, книги, обяви. Има такъв вестник, много го харесвам, казва се „Village voice”, излиза в Ню Йорк и е жесток. Част от него се продава, част от него се разпространява безплатно на артместа, в кафенета… Страшна битка е за него по простата причина, че те, освен че имат критични статии, той е голям вестник, седмичник, можеш да си го четеш цяла седмица. Iма супер приложения за всякакви хора с артпрофесии. Примерно, има обяви: продавам палитра, цвички за балет, мансарди, квартири… Целият артистичен свят си го купува. Не знам в България едно такова нещо колко може да оцелее, но тук няма такъв вестник. В „Новинар“ се опитвахме да водим такава политика, имахме три страници култура всеки ден, но нещо не се усети. По простата причина, че хората, които се интересуват от това, го потребяват в нета. Ние не можахме за това време да им организираме качествена критика. Жълтите вестници се усетиха и в почти във всеки брой има поне две страници с някакава форма на критика. Преди време това беше запазена територия на в. „Труд”, но той е много консервативен.
– В страната на давещите се, защо се появи TV предаване „Удавете водещия“?
– Това е предаване, което е заразено с антителевизионен и антирекламен патос. Всеки анонс за реклами е антирекламен и всеки втори анонс е за вредата от телевизията. Любопитното е, че гостите в студиото започват да изпитват нарцистична страст да бъдат наричани „идиоти“. Телевизията е за това, за да може всеки кретен да добие популярност. Забавното е това, че вече в големите градове бием по рейтинг BTV във всички възрастови групи, включително и при пенсионерите. Губим от BTV в малките градове и селата. Предаването с Веско Маринов се получи жестоко.
– Имаше големи оплювки във „Фейсбук”…
– Просто него го плюят по принцип. Но като поканихме и Фънки… Те с него са съученици, учили са в един курс в Консерваторията. Свирили са заедно в една хард рок група. Веско е пял heavy metal и си е изгубил гласа. Три години негови приятели рокаджии са му помагали финансово, за да се възстанови, да може да живее край морето, да диша йод. Жълтите вестници веднага преписаха историята на другия ден. Беше много забавно. Отдавна гоним Веско да ни гостува. Той очакваше да се подиграваме зловещо. Ние го успокоявахме, уверявахме, че ще стане готин разговор, че ще има изненада. През цялото време беше като насран. Очакваше, че ще влезе някой маскиран като Цветанов. А ние искахме да го представим неочаквано, щото това с Цветанов си е очаквано.
– Защо го правите? Провокирате зрителите да се замислят или …
– Предаването е забавно, главно заради това го правя. Вече има напъни да го местим във вечерния пояс, където му е мястото. Първо, плащаме някакви солени глоби на СЕМ, свинята няма кой да я спре и моите анонси понякога са пиперливи. И глобяват здраво. Основно трябва да запазим този антителевизионен патос. Телевизията е странно нещо, което трябва да се гледа критично и да се внимава, да различаваш митовете. Много е интересно по кои теми ме давят и по кои не. Например една суперскандална тема „Пенсионерите не трябва да им се увеличават пенсиите, защото не можеш да искаш достойни старини, като си нямал достойни младини“, с малко се спасих. Има си просто обяснение: гласуването е чрез интернет, ако има есемеси, щяха да ме удавят. Младите хора от „Ромен Ролан“ ми подариха бухалче с пожелание прасето да стане бухал. Трудно ще стане, чарът му е да е свиня.
Интервю на Мариана Стоилова
