Радиотелескопът АЛМА на Европейската южна обсерватория проследи едновременното формиране на звездата HD142527 в съзвездието Вълк и обкръжаващите я планети.
Това е помогнало на учените да установят как образуваните в звездната система потоци пренасят вещество от периферията към центъра, как материята на протопланетния диск „се прехвърля“ към звездата, въпреки голямото разстояние между тях, съобщи сп.“Нейчър“.
Смята се, че планетите и звездите се раждат в газово-прашни мъглявини, в резултат на гравитационен колапс на най-плътните им части. Когато „зародишът“ на светилото избухва, то нагрява близките до него части на протопланетния диск, а остатъците от прах и газ биват отнесени отвъд пределите на бъдещата звездна система.
Въпреки това звездата продължава да трупа маса. Досега този процес бе своеобразна научна загадка. Група астрофизици под ръководството на Саймън Касасус от университета на Чили в Сантяго са открили отговора на този въпрос, изучавайки младата звезда HD 142527, разположена в съзвездието Вълк на разстояние 450 светлинни години от Земята, с помощта на строящия се радиотелескоп ALMA.
ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array) работи в милиметровия и субмилиметровия диапазон на вълните. Той още се изгражда в Чили. През тази година, когато се предвижда строителството да приключи, ще се състои от 66 отделни антени-приемници.
Касасус и неговите колеги са установили, че пространството между младата звезда и протопланетния диск не е празно, а е запълнено от относително разреден слой газ.
За това говорят молекулите въглероден окис (СО), чието излъчване е било „уловено“ от телескопа. Освен това учените са открили спираловидни потоци газ в диска, показващи еднозначно, че съществуват протопланетни тела или истински планети. Характерът на движение на тези потоци вещество свидетелстват, че планетите „го притеглят“ към себе си, увеличавайки масата си.
„Наблюденията показаха, че гравитацията на предполагаемите протопланети улавя част от материята на диска, карайки я да се движи под формата на потоци газ, стремящи се към планетата. Голяма част от газа в тези потоци прелита „покрай“ планетата, попадайки във вътрешната част на диска, където в крайна сметка започва да се движи към звездата и пада на нея“, пояснява Касасус.
Ученият твърди, че подобен процес позволява на звездата да продължава да „расте“ и едновременно с това пречи на нейното излъчване да разруши протопланетния диск.
Според изчисленията на авторите на статията обемът на газа, който се доставя на бъдещите планети, е напълно достатъчен, за да бъдат обяснени протичащите темпове на нарастване на звездата.
Разкривайки една от тайните на раждането на звездните системи, Касасус и неговите колеги са проверили с помощта на компютърен модел какво би станало с протопланетния диск, ако не съществуват потоци газ.
В такъв случай звездата HD 142527 би унищожила диска за около година, в резултат на което нарастването на системата би спряло.
Това показва, че процесът е крайно важен за формирането на пълноценни планети и звезди. Авторите на статията планират да проведат нова серия наблюдения през пролетта на 2013 година, когато изграждането на ALMA ще бъде завършено.
Учените предполагат, че по-точните данни ще им помогнат да „претеглят“ планетите и самата звезда в системата HD 142527.
