ДИАНА НАЙДЕНОВА СНИМКА: Парсех Шубаралян
– Тези дни зелените отново протестират – този път за Иракли. Как гледате на екодвиженията, г-жо Найденова? Миналото лято направихте интервю с един техен представител – Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие“, което предизвика доста критични думи към вас.
– Това беше неприятен инцидент, който може да се случи и при сегашния протест по повод строителството на Иракли. Съвременният човек трябва да се държи отговорно към природата – от това да не изхвърляш отпадък на улицата през това да не ползваш хартия, когато ползваш банкови услуги, за да спасиш едно дърво. Стоя зад всяка зелена кауза, но не смятам, че тя трябва да бъде защитавана с юмруци.
– Имаше ли промяна в отношението на аудиторията ви към вас? Какво се случи с рейтинга ви?
– Не, не. Порок на медийната ни среда е, че така, както се гледат риалити формати, в които хората ходят до тоалетна пред широката публика, така всякакъв тип конфронтация се харесва на аудиторията. В този смисъл след интервюто вероятно от мен се очакваше да разкъсам някого в ефира и сигурно поради тази причинаинтересът не спадна.
След онова предаване аз интервюирах Татяна Лолова. Единственото, което направих, бе да подаря обувките си.
Радвам се на добър рейтинг, за което благодаря на хората, които разбират какво искам да кажа, когато питам.
– Защо много хора ви обвиниха в непрофесионализъм и неизслушване на опонента?
– Аз съм много консервативен човек. Например мечтата ми за подарък на този рожден ден – навърших 38 години на 2 декември, беше да получа стара пишеща машина. Получих го от дъщеря ми. Продължавам да чета вестници, защото миризмата на мастило ми харесва.
Интернет ползвам само за да чета. В този смисъл не бях се сблъсквала с огромното количество омраза, което се сипе в интернет пространството, в което анонимността ти дава нова самоличност. Когато направих това интервю, за което много разсъждавах после, се сблъсках с такава злоба, която ме шокира и уплаши не заради мен самата, а заради хората, които я изпитват. Защото, ако можеш да изтърпиш агресивно говорене към властта, трябва да си склонен, когато си гражданин с позиция, да приемеш и настъпателно говорене срещу твоята позиция.
На онзи митинг наш колега беше пострадал, по-късно излязоха и други информации, но към деня на интервюто аз знаех, че на едно мирно шествие в защита на зелената кауза едни хора са излезли, за да се бият. Бях разбрана погрешно, може би ставайки жертва на общото говорене срещу Би Ти Ви. Такива призиви бяха: убийте я, разкарайте я, дайте да я линчуваме. И какво ще стане след това? По-щастливи ли ще бъдат?
– Чуха се реплики, че интервюто е поръчково, такова ли беше?
– Боже мили, не. Трябваше да правя друго интервю. В събота бях на вечеря с дъщеря ми и с една от най-близките ми приятелки и нейното дете. Попаднахме в задръстване на „Евлоги Георгиев“, когато пътят беше блокиран. Там имаше проблем с детенце, не можаха да му помогнат с линейка. По-късно чух по новините на Би Ти Ви, че нашият колега Иван Филчев е пострадал. Аз звъннах на своите продуценти и на отговорния ми редактор, че настоявам да направя интервю с тези хора. Социалните мрежи, интернет дават изключително много свобода, те са алтернатива на липсата на свобода там, където това е проблем, но едновременно с това размиването на отговорността зад фасадата „ние сме спонтанно организирали се хора“ е доста плашеща.
– Започна изборната 2013 година. Какво ще се случи?
– Когато започнах работа в Нова тв, в тази стая в „Дарик“, в която сега правим интервюто, се бяха събрали Радосвет Радев, Константин Вълков, г-жа Венелина Гочева и Силва Зурлева. Беше 2009 г. и те обсъждаха това, че предстоят много тежки парламентарни избори. Дискусията вървеше около това, че включително „Дарик“, което прави лятна програма, и Нова тв, която уважава правото на отпуск на политическите си журналисти, трябва да запазят информационния характер на програмата си.
Спомням си, че тогава всички твърдяха, че ще има политическа криза, че ГЕРБ няма да успее да сформира правителство. Аз спорех с тях и бях категорична, че това ще се случи. Сега не съм толкова убедена. Не се опасявам, че ще има драматични събития от типа на служебно правителство, поредица от избори. След като Ангела Меркел каже, че 2013 г. ще е трудна, без значение какво казва Дянков, аз вярвам на Меркел и за нас със сигурност ще е по-трудна, отколкото за германската икономика. А това е важно.
– Два избора ни предстоят – референдум и парламентарни избори. Кой е по-важен?
– Интервюирах Сергей Станишев, когото помолих да се обзаложим, че този референдум няма да успее, няма да оправдае очакванията му. Предвид закона, гласуван по време на неговото управление, пред урните няма да отидат около 4 млн. българи. В края на януари, когато ЧЕЗ отново заговаря за увеличение на цената на тока, хората са със следпразнично празни портфейли, няма да отидат да гласуват за и против изграждането на нова ядрена централа, въпреки желанието на политиците това да бъде тест за парламентарните избори.
Огромен проблем е, че след онзи малък референдум в Бургас за „Бургас-Александруполис“ първият голям национален референдум е порочен сам по себе си. Затова парламентарните избори са важното събитие за всеки от нас.
Как ще бъде управлявана страната и какви коалиции ще се случат, е много трудно да се прогнозира отсега предвид социологическите изследвания, които сочат, че в парламента ще има 4 политически формации. Една от тях вече направи заявка, че няма да се коалира с другите 3, визирам г-жа Кунева. Не мога да си представя коалиция между ГЕРБ и ДПС. Това ще означава г-н премиерът да си направи публично харакири.
Може би да управлява малко, но да зачертае себе си и ГЕРБ занапред във времето. Не си представям как ГЕРБ и БСП биха застанали заедно в зала 3 на НДК, където се прави международният пресцентър, и да ни кажат, че Бойко Борисов и Сергей Станишев си стискат ръцете в името на националното спасение.
– Ще има ли промяна в предаването ви по Би Ти Ви?
– Има един проект, над който много ми се иска да работя. С продуцентите ми Евтим Милошев и Любо Нейков вече сме договорили това. Може би след лятото ще го покажа на екран. Рубриката се казва „Другият. Другата“ – срещи с хора, които не се натрапват от телевизора. Иска ми се да правя кратки филмчета за такива хора. Ще прекарваме ден или два заедно с човека, когото искам да представя. Струва ми се, че трябва да направя нещо повече от това да интервюирам политици.
– Съжалявате ли, че всекидневното „Челюсти“ отпадна от програмата на „Дарик“ и сега сте радио водеща само веднъж седмично?
– Форматът на „Челюсти“ беше изключително успешен, но едновременно с това и адски трудоемък. Откакто започнах първо в Нова тв, а сега и в Би Ти Ви, практически работех 7 дни в седмицата. Аз съм изключително прецизна към това, което правя, и не ми се искаше да правя компромиси с най-любимата си работа – Дарик радио. Затова с г-н Радосвет Радев решихме да правя ежеседмично предаване 3 часа всеки петък.
През септември, когато то започна, ми беше много трудно – да имам толкова много свободно време. Имаш чувството, че си ненужен, онова, което ти е давало смисъл толкова години, вече го няма. Но сега се чувствам пълноценно, защото си дадох сметка, че работя от 8-и клас.
Винаги съм си мислила, че трябва да върша нещо, с което да се чувствам обществено полезна и работата си я възприемам по този начин. Журналистиката за мен е кауза, не просто да сложа руж и да се покажа по телевизора.
– Дарик радио навършва 20 години на 21 януари. На какво ви научи?
– На всичко. И аз като Тити Папазов се просълзявам, когато говоря за „Дарик“
Когато дойдох да работя в София, не можех да си представя, че ще вляза в парламента и ще направя репортаж. Още на 3-ата седмица успях да направя нещо, с което ме цитираха и другите големи вестници и телевизии – раздора, който се случи в НДСВ с прословутото писмо на по-късно отцепилите се Стела Банкова и Кирил Милчев.
Освен парламентарен репортер трябваше да отговарям и за СДС. Аз пристигнах в понеделник в София, а във вторник имаше национален съвет на СДС и това трябваше да е първото ми включване. Вече бях обръгнала в „Дарик Хасково“ да правя преки включвания, без да си пиша текста. Но все пак говорят едни национални лидери и аз си бях нахвърляла някакви неща.
Става 13,27 ч и аз излизам извън сградата, за да не е шумно, когато се включвам пряко в новините. Беше някаква важна новина. Царят вече беше на власт и разпадът в десницата – Иван Костов, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, беше много актуален. Аз бях първа новина в емисията. Отвън на перваза на прозореца си слагам листчето, за да чета. Беше януари, февруари, студено и духна вятър, листчето ми изчезна и в това време чувам как новинарят Людмил Кържилов казва: „С подробности от „Раковски“ 134 слушаме Диана Найденова“.
Изпях го, така се концентрирах, нямаше грешка. Но накрая трябваше да произнеса „Диана Найденова, Дарик радио София“, а не Хасково. Затворих телефона и се разплаках, звъннах на колегите си в Хасково и им казах, че ще продължа да ги обичам, но вече ще се представям от София. „Дарик“ е големият ми учебник. Затова никога, докато работя това, което правя в момента, няма да се разделя с него, дай боже да не ми се налага да правя този избор.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
