Здравко Костадинов (Groovez) е танцьор, хореограф и преподавател. Познат е на широката публика с участието си в популярни видеоклипове („I Like” на Мария Илиева) и като част от екипа на Милен Данков, работил по танцовата част на българския X Factor. Страстта му са уличните танци, но сам казва, че уважава всички стилове.
BG Dancer: Здравко, привет! Започваме те с хореографията върху изпълненията на DESS (Десислава) за музикалните награди в Румъния. Как беше емоцията?
Здравко: Здравейте! В Румъния емоцията беше позната. Застанал пред няколко хилядна публика, ти се чувстваш готов да се раздадеш на максимум и това особено много ти харесва. Парчетата бяха хореографирани от мен и Виктор Милушев, специално за DESS. С нея сме работили преди и беше удоволствие да го направим пак.
BG Dancer: Това лято беше отново на турнето Coca-Cola Happy Energy. Какви са впечатленията ти?
Здравко: Coca-Cola Happy Energy Tour беше за мен най-силната емоция, която съм изпитвал като танцьор. Да обиколиш България, да видиш всички тези хора жадни за шоу, шума от виковете, автобусните преходи с веселата дружинка… Всичко това прави турнето един от най-запомнящите се проекти, в които съм имал удоволствието да участвам и то две поредни години. Във всички градове беше страхотно, адски много публика и прочие. В Пловдив тази година времето ни изненада с адски дъжд – имаше „лизгане“, имаше и падане… Но пък миналата година в Пловдив имаше най-много публика. Две поредни години имахме честта да откриваме турнето със специална хореография, но за разлика от миналата, тази бяхме в по-голям състав, партнирахме на доста повече изпълнители и хвърлихме повечко усилия – сладки усилия за изготвянето на цялото шоу.
BG Dancer: Как всъщност започна да танцуваш?
Здравко: Още от малък, все нещо ме дърпаше към танците, а именно музиката и неистовото желание на тялото да се движи, щом я чуе. В тийнейджърска възраст се занимавах повече с компютри и си мислех, че един ден аз ще програмирам компютърни игри. Но уви, едно лято във Варвара (където живях до 18-годишна възраст), мой приятел от София дойде адски запален по freerun-а и носеше адски много видеа за freerun и за breakdance. Аз уж започнах с цел да науча една обикновена стойка на една ръка, но манията ме отведе по-далече… Тренирах напълно сам с голям набор от видеа,от които гледах и се стараех да извличам информация и мотивация. Две години по-късно вече бях в София. Тук не се присъединих към никое breakdance crew, както планирах, не се и бях пробвал, просто еуфорията от новия голям град ми беше достатъчна.
BG Dancer: Какъв вид танци танцуваш и кой е твоят танц?
Здравко: Имам изключително уважение към всички стилове танци изобщо. Моят танц зависи от емоцията, която ми носи музиката – може да е енергичен, луд, с афро елементи или бавен с дълбоки и големи движения. Усещането за музиката винаги е най-важно за мен, смесено с прецизност, но не прекалено, за да не се превърне в гимнастика или спортна дисциплина, която да се оценява по определени критерии. От всичко по малко и гърмиш като бомба, това е!
BG Dancer: Тренирал си и салса. Как се случи това?
Здравко: Пак мой приятел, който беше ходил вече на една-две тренировки по салса, горещо ми препоръча да пробвам и взе, че ми хареса. Попаднах в школата на Раул Торес, където видях какво е да си професионалист в танца и поисках и аз да стана нещо повече от уличен танцьор. В началото разбира се e много трудно, но с изключителна мотивация и усилия накрая винаги усвояваш нещата. Номерът е да не спираш да го искаш. Получих голяма подкрепа от изключително добри танцьори като Раул Торес и Петя Димитрова, която ме забеляза, повярва в мен и помогна в развитието ми като учител и хореограф. Тя ми предложи да започна да преподавам в Studio Dance Zone и за мен това беше най-точното място, където можех да попадна и да продължа да се занимавам с хип-хоп танци. Оттогава до сега адски много хубави неща ми се случиха и се надявам, че ще продължават да се случват.
BG Dancer: От колко време преподаваш и лесно ли им е на учениците ти?
Здравко: Преподавам почти от 3 години. Случи се така, че една сутрин просто не отидох до университета… Бях решил – животът е твърде кратък да се занимаваш с неща, които не те интересуват. За избора бях подкрепен от приятелката ми, която е главният виновник сега аз да правя това, което искам. Тя ми е първата ученичка и за 3 години все още почти не пропуска мой час.
В началото се сблъсках с неразбиране от страна на учениците – просто нямах опит като учител и мнението ми беше, че те би трябвало да схващат по-бързо. Но уви, бях в грешка – моето си е мое, а докато стане тяхно, трябва търпение и внимание от моя страна. С времето опознавам не само себе си, а и хората. Сега часовете ми позволяват много по-смели неща от към сложност на движенията, но това се дължи вече на работата и контакта с моите ученици.
BG Dancer: Напоследък си с един (да го наречем бранд) Groovez. Можем ли да кажем, че това е част от твоята индивдуалност в хип-хоп танците?
Здравко: Да! Groovez е всичко, в което аз участвам и творя заедно с ученици и колеги. Нещо като общност, която се сформира в часовете, които водя. Името се появи от начина, по който аз усещам музиката и движенията, които използвам.
BG Dancer: Твоят стил и стиловете на Виктор и Милен си приличат, въпреки че всеки си има уникалност и индивидуалност.
Здравко: Приликата идва от работата помежду ни, но движенията, които използваме, не са важни. По-важно е, че и тримата усещаме музиката различно, начинът, по-който хореографираме, също е различен. Творим хип-хоп хореографии с големи движения и изразени линии, за да бъдат разбрани от зрителя, предвид работата ни на сцена. Бързината и отсечеността в някои случаи допринасят за ефективността на танца. Как се е зародил като стил аз лично не знам, виждал съм го навсякъде – не сме първите, които се стараят да са бързи, ако това ни е целта изобщо. Предвид много коментари, които съм чувал, искам да успокоя всички, че „бавен танц“ не е упрек. Танцът е такъв, какъвто го усещаш и бързината и рязкостта не са задължително нещото, което го прави великолепен.
BG Dancer: Каналът ти в YouTube е пълен с твои хореографии. Какво те вдъхновява да правиш хореографии?
Здравко: Да, хората, които се интересуват, ще е най-добре да посетят моя YouTube канал. Старая се да качвам често и като цяло има доста неща. В клипчетата ми присъстват и учениците от часовете по Groovy hip-hop, харесвам да ги включвам като един вид отражение на работата ми като цяло.
Всяка песен носи за мен различен заряд. Ако съм вдъхновен от дадена музика, танцът става лесно. Освобождаваш ума, освобождаваш душата и тялото ще те последва! Комбинирам стъпки от всякакви стилове. В днешно време музиката не е само хип-хоп, не е само поп или хаус, тя доста често се преплита в комбинация с афро ритми, джаз, класика и това се отразява в подобна приятна смесица и в танците ми.
BG Dancer: Кои са хората, които те вдъхновяват?
Здравко: За съжаление, тук рядко ни посещават световно известни хип-хоп танцьори и преподаватели, затова всичко се свежда до пропагандата в YouTube! Това лято бях на много готина street dance сбирщинка в Чехия и успях да посетя класовете на Тони Цар и Лайл Бенига – много уважавам и двамата. Иначе в интернет – таланти много, вдъхновение много… Но да ви кажа, друго е очи да видят, тяло да по-dance-и.
Имам още много любимци, на които се кефя целогодишно, както съм сигурен има и доста, които не знам. Много често съм попадал на много добри танцьори, които не са толкова известни. Тук обаче не знам какъв да ми е апелът – хората да не преценят всичко по интернет рейтинга, или по-скоро тези танцьори да не пренебрегват виртуалното пространство и да споделят повече нещата си.
BG Dancer: Предстои ти да съдийстваш Underground Dance Battles. Какво ще търсиш у танцьорите?
Здравко: Очаквам да видя танцьори със самочувствие, спокойни, да слушат музиката. Музикалността ще бъде главният критерий, за който ще следя. Искам да видя как танцьорите се надъхват взаимно и добрият рунд да предизвика по- добър отговор. Ще им пожелая увереност, тъй като психическата битка е преди физическата. Каквото ти е в главата, това ти е в краката!
comments
