„Джанго без окови“ ли е най-добрият филм за годината? Може да се поспори по въпроса. Онова, което е сигурно обаче, е, че най-новият филм на Куентин Тарантино е изключително кино събитие. Каквото само Тарантино може да създаде.
Още с първия кадър и първата музикална нота филмът хваща здраво и повежда зрителите през дългия и безкрайно интересен разказ за негъра-роб Джанго. Той получава свободата си от странния немски ловец на глави д-р Кинг Шулц, но при едно условие – да му помогне да намери издирвани от него престъпници. Двамата тръгват на скандално пътешествие, а след тях всеки се обръща възмутено, защото къде се е чуло и видяло негър да язди кон?
Куентин Тарантино отново избира глобална тема – робите, бялото господство, борбата за справедливост на репресираните. И отново може да разчита на блестящ кастинг. В главната роля е Джейми Фокс, който е възмутително достоверен в ролята си на възвръщащ свободата си роб. Персонажът му Джанго получава шанс да отмъсти поне малко за мъченията, които той, неговата любима и всички с подобна съдба са принудени да преживяват.
Alexandra filmsД-р Кинг Шулц пък е образът на Кристоф Валц. Австрийският актьор е абсолютно велик и наградата за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля си му е направо в кърпа вързана (ако сте забравили, припомням, че Валц спечели статуетката в същата категория и през 2010 г., когато бе номиниран за блестящото си изпълнение в „Гадни копилета“, отново на Тарантино). Неговият д-р Шулц е ексцентричен, педантичен ловец на глави, който спретнато и съвсем добросърдечно избива издирвани престъпници, а след това прибира наградата, обявена за главите им. С решението си да направи Джанго свой партньор и ясното съзнание, че поставя чернокож редом до себе си, следователно го счита за равен, д-р Шулц ще скандализира всяко местенце, през което мине.
Е, след моралното земетресение, което двамата предизвикват, обикновено следва пищно кръвопролитие, създадено и заснето с очевидна любов към детайла. Убийствата и мъченията в „Джанго без окови“ са брутално живописни, и, както и в „Гадни копилета“, немалко хора ще се почувстват лично омърсени от гледката. Тяхна си работа впрочем. Това е кино, а не морална Езопова басня.
Като заговорих за морал – Тарантино отново не пропуска да размаха пръст на историческите събития и онези, които са грешели преди много години. Чрез частната история на Джанго режисьорът, естествено, демонстрира личната си позиция по въпроса. И не само я демонстрира, а направо я крещи в екрана.
Освен Фокс и Валц в „Джанго без окови“ се вихри и Леонардо ДиКаприо. Ролята му е на Калвин Канди – робовладелец и бохем, който изкарва пари от боеве с негри. Той ги събира в специален лагер, където ги тренира. Който се опита да избяга или не победи в мачовете, е хвърлен на кучетата. Буквално. Заснето е.
Както споменах в началото, новият филм на Тарантино оковава зрителите и с музиката си. Изключителният саундтрак е съставен от оригиналната музика от филма „Джанго“ от 1985 г., композирана от Луис Бакалов, а ще чуете още композиции на Енио Мориконе и др. Не бива да се учудвате на рап парчетата като „100 Black Coffins“. Няма нищо по-изненадващо приятно от уестърн с пародиен дух и рап саундтрак.
Alexandra films
Като изключим прекалената дължина на филма – 2 часа и 45 минути, „Джанго без окови“ е безспорно филм-събитие, пропит от Тарантиновщина. Дали обаче ще се пребори с конкуренцията за „Оскар“-ите? Филмът е номиниран за пет статуетки – за операторско майсторство, звук, филм, актьор в поддържаща роля и сценарий, а само преди дни прибра „Златен глобус“ за сценарий и за ролята на Кристоф Валц. Дали печели, ще разберем на 24 февруари.
„Джанго без окови“ тръгва по българските кина на 18 януари.
За да четете и други подобни рецензии и коментари, присъединете се към Div.bg във Facebook.
