Йохан Мориц Ругендас
„Capoeira” е бразилско бойно изкуство възникнало по време на робството в колониална Бразилия, като спонтанен синтез от смесването на различни култури и народи. Тя съчетава в себе си множество бойни и акрoбатични техники с танц и музика, като е неизменна част от бразилския фолклор наред със Samba, Forro, Candomble и други. Думата “capoeira” означава “висока трева”.
Всъщност има няколко теории за историята на капойера. Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да се избегнат контузии. За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц.
Исторически практикуването на традиционната капоейра се оформя като народно изкуство някъде в края на 19 в. В същия период тя се открива предимно в големите градове на Бразилия, като добива особена популярност едва след официалното и признаване и подкрепа от страна на държавата след 60 – те години на 20 в. След 1980 г. е пренесена в САЩ и Латинска Америка, а след 1990 г. добива разпространение и в много страни на Западна Европа, Азия, Австралия и целия свят.
Първоначалните форми на капоейра може да се разглеждат като разновидност на улични боеве. Капоейристите се събирали в банди в крайбрежните градове на Бразилия: Рио де Жанейро, Ресифе, Салвадор де Баия. Предполага се, че днешната капоейра е доста по-различна, от това, което се е практикувало в големите бразилски градове в началото на 20ти век.
rio.com
Според Асоциация Капойера България не е правилно да се счита, че капоейра е привнесена с робите от Африка. В Африка също не съществува капоейра във вида й, в който я познаваме днес. Мнозинството капоейра учители казват, че тя е базирана на ритуал, наречен Н`Голо (Енголо) от племената в районите Мукупе и Мулондо от Южна Ангола. Н`Голо е танц на зебрата на племенната група Ханека-Хумбе, които действително са в Южна Ангола. http://www.youtube.com/watch?v=zlqnRIMAtTc
Капоейра е коварен и нечестен уличен бой, който съдържа и елементи на традиционни афро-бразилски танци. Двама бойци, изпълняват разнообразни и в голяма степен акробатични движения в центъра на кръга, оформен от другите участници. Всички от кръга акомпанират с музика и песни на тези, които играят в средата, като следват ритъма на техните движения. Резултатът от това съчетание е поразително жив, драматичен и завладяващ за зрителите.
http://adventuresinbrazil.com
Подредени в кръг мъжете се поклащат леко. Под ритъма на музиката двама излизат от кръга и започват играта. Дебнат се като хищници, готови всеки момент да атакуват или да нанесат удар. Редуват се салта, акробатични фигури и ритници във въздуха, които малко напомнят танц
Сложните движения, сякаш не се повторят, въпреки че след кратко наблюдение, откриваш стъпки подобни на танц. Това е така наречена джинга и в превод значи поклащам се.
Капоейра има своя собствена философия. Тя учи на уважение, самоконтрол, положителна нагласа към живота. От друга страна капоейра дава възможност на човек да опознае възможностите на тялото си и да преоткрива артистичността си. Музиката, която е неин основен елемент, създава усещане за ритъм и развива скрити музикални заложби.
Капоейра практиката подобрява значително физическото и психическо равновесие и баланс, укрепва мускулатурата и гъвкавоста на сухожилията, развива целия опорно-двигател апарат и повишава устойчивостта на организма на натоварване. В практиката се включва свирене на ударни музикални инструменти и учене на традиционни песни с лесен за запомняне текст на бразилски португалски език, като това развива усет за ритъм и музикално изразяване.
В България капоейра се практикува организирано от пролетта на 2000 г. като нарастващата популярност води постеенно до оформянето на няколко клуба по капоейра в София, Пловдив, Бургас и Варна, които в началото на 2008 г. създават „Асоциация Капоейра България”.
Повече информация за предимствата от практикуването на капойера, историята й и практикуването, можете да прочете на страницата на Асоциация Капойера България.
[vsw id=“Z8xxgFpK-NM“ source=“youtube“ width=“525″ height=“344″ autoplay=“no“]
Ползвани източници: уикипедия, Aсоциация Капоейра България, monitor.bg
comments
