Смисъл и Значение на знак
БЕЗКРАЙНОСТ / ДВОЙНА БЕЗКРАЙНОСТ
(извън математиката)
СИМВОЛЪТ НА МЪДРАТА ЗМИЯ
По своята форма знакът представлява спирално завъртане, удвоено огледално по хоризонталата, но същевременно завъртяно, “пресукано” по вертикала. Прилича на знака за безкрайност в математиката или на легнала буква S, а поради начина на фризовото си свързване в непрекъсната лента може да бъде смятан също и за заоблен меандър. Б. Рибаков, един от първите, отбелязали ключовото значение на този знак, го нарича “обикаляща спирала”, “спирален орнамент”; Хенриета Тодорова употребява термина “скачени волути” за единичния знак и “спираломеандър” за свързаните. Тези названия се приемат и от други български изследователи. (В издадените през последните две десетилетия у нас речници на символите се срещат и названията “бягаща спирала” и “бягаща вълна”).
Този знак, появил се още в Близкия Изток, в началото на рисуваната керамика, е смятан от мнозина изследователи за изключително важен. Б. Рибаков, който прави опит за реконструкция на семиотичната система, а оттам и на духовните представи на халколитното общество от триполската култура в Украйна, още през 60-те години на ХХ в. пише:
“Най-забележимият и най-устойчивият елемент на триполския орнамент, идващ от началото на тази култура и почти до нейния край, е знаменитата “обикаляща спирала”. Важното значение на спиралния орнамент в идеологията на древните земеделци става ясно от това, че той е широко разпространен във всички култури с рисувана керамика на Европа. Спиралният орнамент остава стабилен в бронзовия век, в културите от халщатски и скитски тип, и широко е разпространен през средновековието. Ние го виждаме върху керамика, върху жертвеници от светилища и върху ритуални предмети. Повсеместността и устойчивостта на спиралния орнамент ни заставят да се отнесем към него с особено внимание”.
Съществуват различни схващания за значението на този знак и неговата роля в семиотичната система. Рибаков подчертава неговата “змийска” същност (тълкува змиите като пазителки и посреднички между човешкия свят и небесните води на Великата Майка и като времеизмерители), но същевременно вижда неговата подчертано “небесна”, космическа същност и връзките му със знаци на Слънцето и Луната. М. Гимбутас нарича този знак “скачени спирали” и определя смисъла му (без да го отделя от други “змийски” знаци, например от спиралата) преди всичко като енергия за регенерация и възраждане. Тя предполага, че този знак има връзка с осмислянето на преходите между смъртта и живота, и обратно. Х. Тодорова смята, че скачените волути и спираломеандърът най-вероятно “са знаци за природните стихии и кръговрата в природата”, докато техните правоъгълни варианти, например меандърът “би могъл да се интерпретира като знак, отразяващ взаимовръзката на явленията и континуитета в развитието на човешкото общество”
“Пътят на взаимодействието” е преди всичко мисловно явление. Той е човешката представа за движението, чрез което се осъществява взаимодействието. Той може да бъде осъзнат, да бъде начертан, изчислен, изминат като път на космически кораб, т. е. да бъде въплътен в изнамерени от човека форми, и преди всичко може да бъде обозначен чрез знака . Той, с малки изключения (примера с водовъртежите), не съществува в природата в някакъв видим вид, но е знак за знание. Той е знак за знание за Великата Майка, разбирана като единство от Светлинен и Веществен свят. Но по всяка вероятност той е бил смятан и за знак за Съзнанието на съществуващото, за Самосъзнанието на Великата Майка, чието тяло е единството на Светлинния и Веществения светове заедно с всички същества и всички хора.
Подобна фигура, като легнало 8, описва и Слънцето при движението си през годината според експеримента на Чарлз Рос, който с помощта на силна лупа в течение на 366 дни прогорил “пътя на слънцето” върху неподвижна дъска.
Особено важна е цветовата символика на Светлинната и Веществената половинки на Великата Майка: Светлинната е бяла, а Веществената – червена.
Вариант на знака е пресуканият конец, който е опростена по форма, но е двойна “обикаляща спирала”. Поради постигнатия по този начин акцент върху взаимодействието на двете половинки на Майката, пресуканият конец е единият от знаците (другият е знакът – преплетеност на два ъгъла), за обозначаване на идеята за живота във веществения свят. А това всъщност е животът на смъртните, животът, който предполага и включва в себе си смъртта.
Мартеницата като единство на цветовете бяло и червено, както и на знака , е един от най-добре запазените до наши дни символи на Двойната Велика майка. Интересно е, че в народната традиция има подчертано изискване червеният и белият конец да се пресукват непременно наляво – така в резултат се получава знак на Червената Майка , с движение наляво, което е равностойно на движение отдолу – нагоре, тоест от Човешкия свят към Светлинния. В представата за Марта и в първомартенските народни традиции червеният цвят има особено важна роля, и това е доказателство, че Марта е именно Червената Богиня на веществения свят на смъртните.
Великата Майка има три основни функции/сфери на проявление: поддържа Движението и космическия ред; създава и поддържа Живота; дава на хората Мъдрост и знание за всичко. Тези три функции при зооморфните й изображения най-често се изразяват като три хипостази: Птица, Еленица и Змия. Може да се предположи, че зооморфизацията на идеите за Божественото (освен реликт от палеолитната епоха) е била и начин да се задържа представата за принципната другост на философския от битовия смисъл на нещата. Същата е причината и за подчертаната схематичност при антропоморфните изображения на Божественото, а също и за появата на смесени зоо-антропоморфни изображения.
Евангелската фраза: “Аз съм Пътят, Истината и Животът” съвършено точно съответства на функциите Движение, Мъдрост, Майчинство. Смисълът на трите хипостази на неолитната Велика Майка е запазен и в раннохристиянското (арианското) почитане на три абстрактни понятия: Мъдростта – София, Движението – Динамис, и Мирът (равновесието на противоположностите в живота?) – Ирини.
Знак за Майката като даряваща знание са змиите – символ на Божествената мъдрост. Вероятно змията е била избрана за животинско изображение на идеята за Божественото знание поради факта, че тя eдинствена от живите същества може да “изпише” с тялото си основния знак на Великата майка .
Унисекс Гривна Double Infinity ………………………………Гривна против уроки Двойна Безкрайност
Както казахме, знакът () очертава пътя между две въртящи се тела. В санскрит една от думите за духовен път – тоест път, който води към освобождаване на човешката душа от ограниченията на материята и от законите на прераждането, е марга. Коренът мар е изключително стар и означава змия. Това негово значение в Индия се е запазило в името на демона-змия Мара, а в ирански език (фарси) думата мар съществува и до наши дни със значение “змия”. С други думи, освобождаващото духовно развитие на човека е Път-змия. В Бхагавад Гита са разграничени три разновидности на пътя за освобождаване на човешкия дух от ограниченията на телесното въплъщение (от смрити, смъртността) и от колелото на преражданията (самсара), и за достигане до Божественото Съзнание-Светлина: джняна марга – пътят на знанието (знанието-змия), карма марга – пътят на действието (действието-змия), и бхакти марга – пътят на любовта (любовта-змия). Но в тези три духовни пътеки можем да видим отново трите функции на Великата Майка – Мъдрост, Движение и Живот.
Източник: Знакът на Мъдрата Змия
