Мушмулата е от семейството на овощни видове, принадлежащи към семейство Розоцветни, род Mespilus. Формира се като дърво с височина 3-5 т или храст с няколко стъбла. Встъпва рано в плододаване, на втората-третата година след засаждането. Цветовете са единични, доста едри, по върха на леторастите. Съществуват сведения, че през древноримската и средновековната епоха мушмулата е била доста важна плодова култура. В последствие интересът към овошката постепенно е намалял и днес стопанското й значение е силно ограничено. У нас е разпространен подвида Мушмула, главно в личните стопанства и дворовете. Най-широко разпространените са сортовете Едра немска, Едра руска, Роял и Monstrous които дават едри и с добро качество плодове (най-едри са на Monstrous). Всички сортовете са само фертилни. Обилно раждат и с добър вкус са плодовете на Нотинган, но те са доста по-дребни, затова предпочитанията са да се отглежда с предимство като храст и за направа на жив плет. При нашите условия, цъфтежът е през втората половина на месец май и поради това ежегодно се получават високи добиви. Дървото понася понижение на температурата до минус 27°С и не се засяга от късните пролетни мразове, поради късното започване на вегетацията. Мушмулата е сравнително сухоустойчив вид, но добре реагира на напояване през горещите летни месеци. Прието е да се присажда на глог, ако почвата е суха и песъчлива, на дюля – при влажни почви и на круша – при нормални почви. Най-качествени плодове се получават при засаждане върху богати, влажни, глинести и леко кисели почви.
Когато достигнат техническа зрялост плодовете на мушмулите имат горчив и стипчив вкус, като на много кисели ябълки. Едва след падането на първите есенни слани, те омекват и стават сравнително годни за ядене. Понеже често се налага да се берат преди това, плодовете трябва да се оставят 2-3 седмици на хладно и сухо място, за да доузреят (до степен на ферментация). В тях се съдържат около 10,6 % инвертна захар, до 19 мг.% витамин С, ябълчена киселина, 2,5 % масла (в семената) и др. Месестата част на плода съдържа още танин и пектин. Мушмулата се консумира главно в прясно състояние, но може да се използва и за приготвяне на сладка, мусове, желета. Хранителната стойност на мушмулите е равна на тая от средните сортове ябълки и круши. Дървесината се цени за изработване за фини дървени изделия, а кората – за щавене на кожи. Лечебното действие на плодовете е било познато още от древността. Днес е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система. Най-популярното приложение на плода е в качеството му на натурално средство, подобряващо храносмилането. Недоузрелите плодове са ефикасно запичащо средство при възпалителни процеси на червата. Това действие се определя от по-голямото количество на дъбилни и пектинови вещества. Доброто лечебно действие на мушмулата в тези случаи се свързва с танина от плода. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата. При остро стомашно-чревно неразположение е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест. Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и за бъбреците и пикочните пътища. Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.
