Защо в Северна Корея храната никога не стига?
Защото е студена, планинска и… Сталинистка
26 Януари 2013 16:47
0
принтирай
|
текст
Северна Корея за пореден път се съгласи да замрази ядрената си програма в замяна на хранителни доставки. През последните 20 години страната страда от хроничен недостиг на провизии, а периодите на глад са регулярни. Преди четвърт век комунистическата държава беше една от водещите икономики в региона, но днес е далеч зад съседите си.
Слабата икономика, в съчетание с редуващи се периоди на тежки суши и наводнения през 90-те години доведоха до повсеместен глад и огромно количество загинали (точни данни за техния брой няма), въпреки че съседните Китай и Южна Корея не са имали подобни проблеми от години. Защо севернокорейците са винаги гладни?
Лоши земеделски условия, недостиг на торове и неадекватно управление.
(На снимката: От началото на 90-те години Северна корея разчита на помощи от международната общност и организации като Червения кръст за да изхрани населението си)
Като за начало, теренът и климатичните особености на Северна Корея не са особено подходящи за фермерство. Едва 18% от площта на страната, или около 2,2 млн. хектара, са обработваеми. Географията е с планински характер и сезонът за растеж на културите е кратък.
В допълнение на това, през 50-те години на миналия век държавното ръководство, чиито основни характеристики и до днес са маниакалната параноидност и изолационната политика, решава, че местните земеделци са способни да задоволят нуждите на населението. За целта са въведени интензивни аграрни практики, които трябва да изстискат максимални добиви от иначе оскъдните земеделски площи. Това става чрез обилно напояване и използване на пестициди, хербициди и торове.
Този подход работи гладко и пълни трапезите (и стомасите) на работническата класа в продължение на три десетилетия. През 80-те години обаче всичко рухва, след като Съветския съюз спира доставките на евтини горива, от които КНДР произвежда необходимите синтетични торове и препарати.
Когато добивите намаляват, правителството се опитва да запълни празнината като увеличи земеделските площи. Те премахват естествената растителност от хълмовете, терасират ги и ги превръщат в обработваеми площи. В началото това проработва, но тежките сезонни валежи ерозират почвата и помитат фермите. Реките, водните резервоари и напоителните канали се напълват с тиня. Накрая земята вече не може да попива влагата от сезонните мусони и наводненията стават често явление.
(На снимката: Учените от Аграрния институт в Пхенян работят върху създаването на нови сортове ориз, които са по-приспособими към тежките условия в Северна Корея)
Така програмата за увеличаване на обработваемите площи се проваля. Севернокорейските лидери обаче са готови да стигнат по-далеч в грешките си. Твърди се, че починалия наскоро Ким Чен-Ир е одобрил план за изравняване на почти цялата страна, с идеята да се превърнат планините в плодородни площи. Великият вожд смятал, че по този начин ще удари с един куршум два заека – ще увеличи земеделската продукция и ще изпълни националния идеал за пълно премахване на разликите (или с други думи – пълно уеднаквяване) между гражданите. Тъй като фермерите вече няма да могат да твърдят, че тяхното семейство обработва земята между два съседни хълма, например, те ще изгубят сантименталната си привързаност към нея. За щастие върховният ръководител на Корейската народнодемократична република не е разполагал с ресурсите за да осъществи плана за „голямото изравняване“.
Неговият наследник на поста, синът му Ким Чен-Ун, има няколко варианта да се бори с недостига на храни, смятат експерти. Северна Корея има огромен запас от образовани граждани, готови да работят почти без пари. Най-доброто решение в дългосрочен план би било икономиката на страната да се ориентира към леката промишленост, което ще й позволи да търгува със стоки срещу храни. Именно това правят в Южна Корея, където не са имали проблеми с хранителните запаси през последните четири десетилетия. Вероятността в комунистическата държава да приемат съседския модел обаче е твърде малка.
Алтернативата е държавата да охлаби контрола над фермерите. Северна Корея определя своята аграрна система като кооперативна (или ТКЗС-арска, както казваме у нас), но всъщност тя е по-скоро сталинистка, каквато е била в ранните години на съветския комунизъм. Властите нареждат на земеделците какво да сеят и садят, колко и кога. Накрая, във фермата пристига държавен камион, за да откара реколтата.
Държавата позволява на селяните да култивират малък частен парцел. Там те могат да отглеждат каквото пожелаят, а след това да продадат произведените зеленчуци на пазара. Наблюдателите изтъкват, че тези частни градини са неизменно по-продуктивни от държавните землища, което подсказва, че ако се оставят фермерите сами да решават, крайният резултат би бил по-добър. Дори това обаче няма да е достатъчно за задоволяване на националните потребности без внос.
Докато мозъците в Пхенян си играят с огъня, близо един милион севернокорейци са заплашени от гладна смърт. По данни на ООН общо 9 милиона от 23-милионното население на страната страда от недохранване. Страната е на ръба на хуманитарна катастрофа. Ядрената надпревара в която тя се включи преди две десетилетия и фаворитизирането на разходите за отбрана разрушиха икономиката й окончателно. Индустрията е в колапс, като за последните 20 години се е свила в две трети. Единственото, което идва на ум на управляващите в тази ситуация е да използват ядрения шантаж. От средата на 90-те години до сега Северна Корея три пъти обявява готовност да замрази ядрената си програма в замяна на храни и два пъти се отказва демонстративно от споразуменията. Всички погледи сега са обърнати към младия Ким Чен-Ун.
На фона на всичко казано до тук, през последните три години в Пхенян беше открит първият луксозен магазин за вносни стоки (нещо като нашия „Кореком“), в които се предлага всичко от храни, през облекла и домашна техника, до мебели. До скоро в няколко подобни магазина можеха да пазаруват само високопоставените членове в комунистическата партия и туристи. Също така севернокорейската столица се сдоби с първия ресторант за бързо хранене по западен образец (в сътрудничество със сингапурска фирма).
На клипа: В магазини като този обикновените корейци не пазаруват. Тук, ако ги пуснат, те само могат да видят какво се продава в нормалните държави
Владимир Савов
Тагове: Северна Корея
