Не, не го твърдя аз, Куентин Тарантино си го казва. В едно интервю той обяснява една от основните си идеи в последния си филм: „Америка на робовладелците е нещо като нацистка Германия. Кендиленд” и най-вече градът-пазар на роби „Грийнвил” са нещо като Освиенцим за чернокожи. А Америка е отговорна не за един, а за два холокоста: на черните и на индианците!”
Тарантино е просто гениален. Във филма успява не само да напляска американците затова, че не си признават грешките в историята, а и ужасно забавно разказва не друго, ами този ужас за всеки ученик от немската – „Песента на Нибелунгите”.
„Кендиленд” е планината Хиндарфиял, Стивън, дясната ръка на собственика на плантацията Кенди, е драконът, а оковите на робите са адският огън. В една от последните сцени Джанго минава буквално през пламъците, за да спаси любимата си Брунхилде.
Или не „Джанго без окови” е римейк на епоса за Нибелунгите, а легендата за Зигфрид е чисто и просто спагети-уестърн! Така поне ги вижда нещата режисьорът. Честно, мисля, че само „Рамщайн” са успявали досега да направят германския епос забавен и за публика, неизкушена от германската култура.
Но не се стряскайте – това с Нибелунгите е само за ценители. Ако не познавате германския епос, няма да се чувствате като в час по история, нито пък ще чуете Вагнер (само в една сцена го има, де).
Този филм определено е най-добрият на Куентин Тарантино, каквото и да казват критиците. И не само, защото се осмелява с типичния си цинизъм да обърне хастара на цялата американска история. А и защото ангажира да играят най-великите актьори на планетата в момента. Или поне част от тях. (За онези, които не са съгласни, ще го сменя с „най-красивите”)
Сърцетупът е гарантиран за любителите на всяка мъжка хубост. Да започнем с това, че най-сетне в целия си блясък на екран отново е ДОН ДЖОНСЪН, божегосподищяхдапочина!!! В бяло, усмихнат, красив и тъп. Прекрасна роля. Винаги съм харесвала артисти, които се осмеляват да играят и ролята на малоумния злодей.
Второ, в този филм Леонардо ди Каприо е ЧУДОВИЩЕН! Не, този артист е неприлично гениален – почти няма филм, в който той да не играе направо до смърт. Още едно време така започна в „За какво тъгува Гилбърт Грей”, та до днес. Е, айде „Титаник” ще му го простим, въпреки че и там игра екстра…. За ролята си на американския д-р Менгеле сега Ди Каприо прави дори зъбите си жълто-кафяви. Като на човек, злоупотребяващ с тютюна и захарта. Мистър Кенди, все пак.
Освен това не познавам друг актьор, който да може да играе дори с цвета на очите си. Ама честно – Леонардо може да прави очите си теменуженосини като на невинно-добър хлапак, но може и да ги изстудява до стоманено-синьо, като очите на перверзен маниак-робовладелец. СТРАШЕН!
Трето, едната главна роля е за австриеца Кристоф Валц. Прекрасен актьор. Стана световно известен в „Гадни копилета”, аз ви препоръчвам „The God of Carnage“.
Четвърто, другата главна роля е за Джейми Фокс. Той, честно казано, е даже по-добър от Кристоф Валц. А и има страхотни мускули.
Пето, гадният иконом на робовладелеца Стивън се играе от Самюел Джаксън. Това е друг актьор, който може да играе и само с очи. Ако дадат на Леонардо и Самюел, биха могли наистина само с поглед да направят сигурно и целия Шекспир.
Шесто, за кратко във филма се появява и Франко Неро.
Седмо, за малко повече се появява и самият Тарантино!
За мъжете-читатели какво да кажа: Кери Уошингтън е адски красива. Има още две-три женски роли, ама мацките при Тарантино винаги са сведени до минимум. Твърде много кръв има за разплискване, за да влиза в детайли и в разни любовни истории. Пък този филм определено е рекордьор по разплискана кръв. Никога досега обаче не съм гледала ухилена като тиква как дузина трупове омазват с кръвта си отгоре до долу викториански хол с размерите на аулата в Софийския университет.
Тук ще добавя и осмата причина да гледате този филм – музиката. Все пак, скъпи мои, в този прекрасен хем сериозен, хем пародиен спагети-уестърн, има парче даже и на великия на Енио Мориконе!
Абе просто Тарантино е направил онова, на което всички сме си играли като малки, после сме си мечтали като тийнейджъри и днес сигурно си представяме, като срещнем тъпаци. Честна индианска!
Още от Лола – ТУК
