Детето на света Ина във виртуален разговор за freedom2dance
Ина видях за първи път на TEDxBG този януари, но разбрах за нея месец по-рано. Какво спря интереса ми точно върху нейната личност? Ами отговорът е кратичък – freedom2dance, документалният филм, който Ина посвещава на танцa. Още щом зърнах тийзъра за филма бях сигурна, че искам да го гледам и че искам да разбера повече за него и за нея самата. Отброявах дните до тазгодишния TEDxBG, където тя щеше да е лектор, с надеждата, че там ще имам възможност да я зърна и да я поразпитам =] Е, това не се получи, както го бях планирала, но все пак успях да се свържа с нея. А ето и какво се получи от нашия виртуален разговор…
Разкажи ни малко за човекa Ина
Родена съм в България и съм силно свързана с нашата прекрасна страна, но се чувствам по скоро гражданка на света. Имала съм възможността да живея на четири континента и в едни от най-космополитните градове от двете страни на Атлантическия океан, което ми е помогнало да осъзная много неща за себе си и за света около мен. Не обичам национализма, както и религиите, защото ни разделят на „нас“ и „тях,“ а това неизбежно води до конфликти. Мечтая за свят без граници, войни, предразсъдъци и други мизерии и смятам, че това е възможно ако всички престанем да бъдем толкова егоцентрични и вгълбени в себе си и в собствения си комфорт. Има една мъдрост, която много обичам: „Life begins at the end of your comfort zone“ – животът започва отвъд рутината на ежедневието, отвъд удобствата на това, което ни е до болка познато. Затова се занимавам с журналистика и документално кино. Самата ми професия изисква постоянно да научавам нови неща, да се впускам в приключения, да разговарям с непознати. Всичко това много ме зарежда.
Кога се зароди любовта ти към танца? Той ли избра теб или ти него?
Винаги съм обичала да танцувам, но истински открих силата на танците в Stereo – един уникален after-hours клуб в Монреал. Все още не съм била на друго такова място, нито в Ибиса, нито в Ню Йорк: перфектна акустика и озвучаване, дансинг със специална настилка щадяща колената, страхотна музика и невероятни танцьори! Именно в тази обстановка разбрах колко са важни танците за мен, как да освобождавам съзнанието и тялото си чрез тях. А любовта ни е взаимна.
Как стигна до темата за първия си филм?
Още преди да замина за магистратурата ми по журналистика в Ню Йорк, знаех, че темата на дипломната ми работа ще бъде ъндъргаунд денс културата, която там се появява още през 70-те години, много преди Чикаго и Детройт да се събудят… Вече в процеса на работа разбрах за тези абсурдни закони, които от 20-те години насам изискват специален лиценз от заведенията, за да може да се танцува и понеже и изискванията за тези лицензи са абсурдни, всъщност е нелегално да се танцува в голяма част от града, включително и в известни барове и дискотеки!
Сподели някоя интересна случка по време на снимките
Още в самото начало, когато тепърва започвах да работя по проекта, ми препоръчаха да отида в Кони Айланд, един краен квартал в Бруклин, на брега на океана, където всеки уикенд се събират танцьорите на Кони Айланд, the Coney Island Dancers. Когато ги намерих, просто не можах да повярвам на очите си. Това са групичка от 50-60-годишни мъже и жени, които се събират да танцуват, барабар с децата и най-вече внуците си. Има си DJ, както си му е редът, а музиката е soulfull и deep house, както и малко по-old school парчета от младините им по ънгърграунд партита и клубове като Paradise Garage, The Loft и много други. Въпреки възрастта си, тези хора танцуват толкова невероятно, с цялата си душа и с толкова пластичност и енергия в движенията си, колкото рядко може да се види днес по дискотеките.
Какво ти даде светът, защото знам, че обичаш да пътуваш и си пътешествала до не едно и две екзотични места?
Обичам да се срещам с други култури, да опознавам традициите им и начина им на живот и на мислене. Това много отваря мирогледа. Ученето на езици за мен е като откриването на нови светове и много обичам да стимулирам мозъка си по този начин. Смятам, че общуването с други култури е изключително важно за преодоляването на предразсъдъци и осъзнаването на факта, че колкото и да сме различни, всички сме част от едно цяло.
Наскоро стана част от лекторите на TEDxBG. Какво почувства, когато стъпи на сцената на операта и се изправи пред толкова много жадни за вдъхновение хора?
снимка Христо Бояджиев
Моментът преди излизането на сцената беше доста по-страшен за мен. Веднъж като вече стъпиш на нея и си пред хората, няма къде да ходиш… И просто си казваш това, за което си дошъл. Естествено, важно е да си добре подготвен защото иначе може и да зациклиш от притеснение… От това най-много ме беше страх – да не си забравя мисълта. Мисля, че се справих добре все пак, но чакам с нетърпение да видя видеото и се надявам да съм успяла да дам на публиката нещо ценно и да съм вдъхновила повече хора да танцуват по-често и с по-малко задръжки.
Планираш ли прожекции на филма в България? До колкото знам досега е имало само една прожекция в Пловдив
Очаквам много скоро да разбера дали са приели freedom2dance на София Филм Фест. Пратила съм го и на късометражния фестивал в Балчик. Мисля и за други варианти, малко по-ъндърграунд, с прожекция и танци, както си му е редът, но още не е конкретизирано. Бих се радвала да гостувам и на Кинематограф. Иначе най-добрият начин да следите за прожекции и новини около филма е във facebook страницата: www.facebook.com/freedom2danceDoc.
С какво се захващаш в момента?
Като фриленсър, тъка на сто стана. Миналата седмица завърших един репортаж за поп-фолк културата за БиБиСи, който трябва да излезе тия дни. Колкото и да ми е неприятна, всъщност като феномен е доста интересна. В момента развивам и няколко идеи за предаването по БНТ „Малки истории,“ които се надявам да одобрят и да реализирам в следващите няколко месеца. Довършвам и няколко кратки филмчета, които снимах в Ню Йорк и за които все не ми остава време да монтирам. Освен това работя и по идеята за следващия ми документален филм, като същевременно продължавам да движа и нещата около freedom2dance с търсене на дистрибуция и подходящи фестивали. Работата по един филм далеч не свършва, когато той е готов… Също така менажирам и семейната галерия за африканско изкуство, галерия Номад.
Коя е следващата ти световна спирка?
Засега съм си тук, но очаквам отговор от фестивали в Европа, Щатите и Канада, та чак и в Австралия! Надявам се филмът да бъде добре приет и да попътувам малко с него.
Какво би извикала на висок глас, ако имаше мегафон?
Хора, събудете се! Обичайте се, танцувайте и се смейте повече! Обръщайте повече внимание на хубавите неща в живота, на детайлите, на здравето си и на природата. Бъдете верни на себе си. Не се оплаквайте толкова от това, което ви липсва, а си намирайте повече причини да се радвате на живота и да бъдете благодарни. Ако ги няма, създайте си ги сами, вместо да чакате да паднат от небето. И ако не вярвате в чудеса, те просто няма как да ви се случат.
Трейлъра на freedom2dance можете да гледате във видео на деня през следващите няколко дни.
