Едно от трудните неща за постигане на екологичен начин на живот е решаването на въпроса какво да правим с употребените за готвене мазнини. Това лесно се постига като се прекрати употребата им, но за тези, които не могат да се лишат от фритюрника, остават алтернативите – да излееш олиото в канала (което може да запуши тръбите) или да го ливнеш в градината, където привлича вредители от различни видове. Рециклирането е очевидно по-добър вариант. Затова е създаден настолният BioBot 20 –машина за дизел, според описанието на Gizmag.com „един (относително) прост химически реактор за конвертиране на използваните масла от кухнята в биодизелово гориво“ в домашни условия.
Биодизеловите горива предлагат екологична алтернатива на използването на петролни горива. Известен като „метилов естер на мастни киселини“, биодизелът, получен от отработени растителни масла, е почти въглеродно неутрален при употреба. Освен това в сравнение с петролния дизел биодизелът има много по-добра способност за смазване, по-високо цетаново число (което значи по-тиха работа на колата) и по същество няма сяра, което е важно за новото поколение горива.
Процесът на производство на биодизел се нарича трансестерификация. Растителното масло се състои главно от триглицериди, които съдържат три естери на мастни киселини, свързани с една единствена молекула глицерин. В процеса на трансестерификация триглицеридите реагират със смес от метилов алкохол и натриев хидроксид, така че естерите на мастни киселини се откъсват от глицериновата молекула и се свързват с метиловата група от метиловия алкохол. Може да се използва и калиев хидроксид и даже е предпочитан от много производители на биодизел.
Настолният реактор за биодизел BioBot 20 е с капацитет от 20 литра на партида. Накратко, процедурата започва с това човек да напълни реакционната камера с използвано растително масло. След това олиото се нагрява до определена температура при разбъркване с вграден ръчен миксер. Когато олиото достигне определена температура, малко количество от него се отделя за тест за определяне на наличието на свободните мастни киселини, които се съдържат. Това определя обема на натриевия хидроксид, необходим за обработване на партидата.
Желаното количество от катализатора се добавя към четири литра чист сух метанол и комбинацията се разбърква докато катализаторът се разтвори в метанола, образувайки натриев метоксид. Той се съхранява в специален резервоар, който го изпомпва към камерата за реакция.
Изпомпването се извършва докато олиото е горещо и се размесва. Реакцията протича бавно, често около 12-24 часа. В този момент глицеринът е натрупан в долната част на камерата за реакция, от която се оттича с помощта на кранче в долната част на камерата. Останалото е биодизел.
Този суров биодизел трябва да се „измие“ преди употреба, за да се премахнат сапуни, излишния метанол, остатъчния натриев хидроксид, глицерин и други замърсители. Това се постига чрез измиване с вода. В BioBot 20 водата се изпомпва към спрей-конзола в горната част на камерата за реакция. Водата не се смесва с биодизела, тя само преминава през него и изважда замърсителите. Процесът на водно измиване се повтаря докато биодизелът стане бистър, след което той се затопля отново, за да се изпарят остатъците от вода.
Дали всичко това си струва? Е, зависи от парите, необходими за закупуване на всичката тази химия, както и от наличието на свободно време.
