Europool Consulting и успехите в спорта
Настоящата година е изключително успешна за състезателите в лекоатлетически клуб „Европул” Бургас. От началото на годината до момента, състезателите добавиха към клубната витрина медали от реномирани национални и международни състезания, който затвърдиха позициите на лекоатлетическият клуб като водеща спортна организация стимулираща българският спорт, а откриването и изграждането на млади спортни таланти се очертава като запазена Марка на клуб „Европул” Бургас.
Въпреки кратката си спортна биография, лекоатлетически клуб „Европул” има медали от престижни спортни състезания: първо място в „Купа България”, шампионска титла в Държавното първенство по лека атлетика в Добрич, първа награда в скок на височина в Правец, сребърен медал от международния лекоатлетически турнир „Атлетик” и много други.
2013 г. ще остане в историят на клуба и с включването на клуба като спонсор на състезания провеждани от Българска федерация по лека атлетика /БФЛА/. Желанието на собствениците на „Европул Кънсалтинг” ЕООД и „Европул” АД е активно да се включат в откриването, изграждането и финансирането на спортни таланти и мероприятия, което ще допринесе за дълготрайното развитие на спорта в България.
__________________________________________________________________________________________________________________
Финансово-икономическа оценка на преките инвестиции от Европейските структурни фондове на пазара на труда в България
Доктор Асен Ангелов издаде последната си разработка на тема „Финансово-икономическа оценка на преките инвестиции от Европейските структурни фондове на трудовия пазар в България”. Тиража е свободно достъпен чрез партниращите интернет разпространители, директно в офисите ни на лична среща или отправено от Вас запитване, както чрез Националния център на информация и документация.
Целта на разработката е да се обоснове и разработи приложим за България иконометричен инструмент, чрез който да се направи финансово-икономическа оценка на преките инвестиции от Европейските структурни фондове на пазара на труда в България.
От новоприетите страни членки на ЕС, България е една от държавите, които не разполагат с HERMIN модел. Резултатите от анализа за страната, извършен от ЕС по този модел обаче показват известна нестабилност, което поставя редица въпроси по отношение на използването на този модел и достоверността на получените резултати. Това налага разработването и изследването на адаптиран HERMIN модел или негов еквивалент за българските условия за икономическата и финансовата оценка на въздействието на Европейските фондове и по-специално върху пазара на труда.
В разработката на базата на официални статистически данни за пазара на труда за периода 2001-2011 г. и основните зависимости от HERMIN модела са изведени изрази за по-точно определяне на динамиката на отделните групи от население, участващи в пазара на труда, с което се цели по-точен анализ и по-добро прогнозиране на финансовото въздействие на Европейските структурни фондове. Успешно са решени задачите, свързани с разработването на по-прецизен иконометричен модел за оценка на въздействието на Европейските структурни фондове върху пазара на труда, като изведените изрази са апробирани върху реалните данни. Тези задачи обхващат целия процес на събиране на статистическа информация, теоретично разработване на модела, тестването на модела и сравнителния анализ спрямо HERMIN модела, с което е доказана и основната теза, както и обобщените изводи при прилагане на разработения иконометричен модел, а именно, че:
Усвоените средства от Оперативните програми оказват пренебрежимо влияние върху пазара на труда или тяхното действие е маскирано до голяма степен от други негативни фактори, влияещи върху пазара на труда (промяната в заетостта в промишлеността и в частност в строителството, намаляване на коефициента на активност и т.н.);
Вложените средства в обучение и конкурентноспособност от Оперативните програми не могат да компенсират намаляването на нивата на БВП след 2008 г.;
Влиянието на Структурните фондове върху пазара на труда е свързано главно с повишаване на производителността на труда чрез повишаване на квалификацията, преквалификацията и допълнителното обучение, но не оказват съществено влияние върху нивата на заетост и безработица.
