„Туитърн“ е английска дума и означава цвърчене. Как функционира това електронно цвърчене обяснява Йорг Брунсман: „Туитърн е един вид SMS-услуга в интернет. Може да се изпращат (и получават) кратки съобщения, максимум 140 знака, при това безплатно. Седя си вкъщи и изпращам една новина, която може да бъде получена безплатно от неограничен брой хора.“
Началната страница на Twitter
Туитър – бърз и практичен
Всичко това, както се разбира, не е нещо съвсем ново, но явно бе необходим пазарен пробив – тоест разпространение и едно такова изключително събитие, като станалото във Виненден, за да се стигне до масово използване на новата медия:
„Туитър съществува вече от няколко години. В началото бе налице скептицизъм, мнозина говореха за какво ни е това, туй е просто нова мода. Но в редица случаи тази техника показа вече, че е много практична.“
Колко достоверно е обаче „цвърченето“ по интернет? Йорг Брунсман предупреждава, че се изисква внимание: „Има разбира се много глупости в туитъра, но същевременно той предлага и огромни възможности. Включително възможността да информираш съвсем актуално от мястото на събитието.“
Както стана при изтреблението в училището във Виненден. Брунсман разказва как една запалена привърженичка на новата медия разпространи вестта за станалото там: „Нейното име в Туитъра е „Глинен гълъб“. Тя живее във Виненден и когато чува от познати за кръвопролитието, веднага изчуруликва на своите приятели: Тук се стреля, не идвайте в града.“
При кръвопролитието във Виненден изпаднал в амок младеж уби 15 души
Не е изключено истината да пострада
Съвсем неочаквано „Глиненият гълъб“ се превърна в репортер от първа величина – по-бърза и по-автентична от професионалните журналисти, които веднага започнали да я обсаждат с въпроси. Но тя проявява невероятен професионализъм като предупреждава, че тя самата не знае нищо повече, нито пък познава младежа, изпаднал в амок.
Станалото е още един пример за размиването на границите между професионалната журналистика и любителите или просто случайните свидетели на някое събитие – при което обаче не е изключено истината да пострада, тъй като не се знае колко достоверна е информацията там.
Автор: Мириам Клауснер/Стоян Гяуров
Редактор: Даря Попова-Витцел
