„Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ e един от най-неочакваните български филми, правени някога. Премиерата му е на 20 март, петък.
Сценарист и режисьор е Светослав Овчаров, който си измисля една история и я разполага около известен исторически факт. През есента на 1922 г. на връщане от Цариград Ърнест Хемингуей – тогава 23-годишен кореспондент на канадския вестник „Торонто дейли стар“ – минава през България.
Той се прибира след края на войната между Турция и Гърция, а от България изпраща репортажа „Бежанците от Тракия“.
Всички друго, което се случва на екрана, е плод на въображението на Овчаров. Но той твърди, че всяка реплика на главния герой е автентична, взета макар и от друг контекст на богатата мемоарна литература, посветена на великия американски писател.
Историята е следната: В една есенна нощ на 1922 г., буйстващ американски журналист е свален принудително от Ориент експрес на малка българска гара. Началникът на жп станцията и неговата дъщеря посрещат враждебно натрапника, който трескаво иска да изпрати новината за края на войната между турци и гърци.
Местната полиция не проявява никакъв интерес и бащата и дъщерята трябва сами да се погрижат за въшлясалия, болен от малария кореспондент, който бленува за славата на писател. „Магическите“ лекове и заклинанията спасяват живота на младия американец, но го връщат към кошмарите на войната и болката от минала несподелена любов.
Неговото появяване преобръща застиналия провинциален свят, който след първоначалната враждебност постепенно се отваря за чужденеца.
Ролята на Хемингуей изпълнява 30-годишният американец Крис Хайслър, избран с кастинг в Ню Йорк между 140 кандидати.
Участвал е в някои популярни вечерни телевизионни сериали – „Пазителят“ (The Guardian), „Момичетата Гилмор“ (Gilmore Girls), „Бостънска гимназия“ (Boston Public).
В ролята на еманципираната и образована дъщеря на началника на гарата е студентката от НАТФИЗ Гергана Плетньова. Тя е участвала в студентския филм „Ти гониш“ (2007) и във „Военен кореспондент“ на режисьора Костадин Бонев. Сега се снима в новия филм на Светослав Овчаров „Зад кадър“.
В другите роли са Руси Чанев, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Касиел Ноа Ашер, Цветана Манева.
Оператор е Огнян Калайджиев, художник Боряна Семерджиева, композитор Божидар Петков.
На последния национален фестивал на българския филм „Златна роза“, Варна – през октомври 2008 г. – „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ заслужи Специалната награда на журито, а Светосав Овчаров – наградата за най-добър режисьор.
Светослав Овчаров казва: „Героят на нашия филм е на 23 години, той все още е неизвестен в средите на пишещите, не е написал и издал нищо, с изключение на няколко репортажа. Разбира се, това е въпрос на баланс – как публиката да опознае героя, как публиката да разбере, че това е човекът.
Изгледал съм почти всички филми, в които той е герой, и виждам как моите колеги правят някакъв вид компромиси. Дори когато става дума за младия Хемингуей, те вкарват в неговите черти белези, които да го направят разпознаваем.
А той в онази далечна 1922 г., когато минава през България, дори няма мустаци. Въпреки това на мен ми се струва, че всеки човек на млади години вече носи в себе си това, което след това ще разгърне в живота си.
И въпреки че Хемингуей през 1922 г. е твърде млад, още тогава той носи в себе си цялата си амбициозност, всичките си страхове и комплекси, които, в края на краищата, го и погубват. Разбира се, носи и таланта си да вижда живота, да го възприема в дълбочина, да разбира хората.
Rзключително трудно е, като се мисли за Хемингуей, да бъде отличена маската от същността. Защото той през целия си живот нещо играе. Той непрекъснато изгражда представата за себе си, изигравайки я, може би даже без да осъзнава винаги това. Но играейки мачо, или бикоборец, или пияница (в какъвто, впрочем, се превръща накрая), той губи контрол и тези неща впоследствие го унищожават.
Има твърде много изследвания, които са написани за това къде свършва истината и къде започва измислицата в неговия живот. И отговорът е, че няма истина и няма лъжа. Че той, докато като писател е пишел своите произведения, по подобен начин е пишел и своята биография…
А кой не иска да се махне от България?! Кой не мечтае да срещне любовта на живота си? Действието в нашия филм се развива преди 90 години, но ако се огледаме, ще видим, че героите му са сред нас. Извърнете се, може би вашият „Хемингуей“ е зад гърба Ви. Не пропускайте любовта…“
