« Обратно в статии
Великите изобретения на човечеството: Грънчарство
VII хилядолетие пр.н.е.
ПЪРВО ГОЛЯМО ИЗКУСТВО НА ОГЪНЯ, ПЪРВО „ИНДУСТРИАЛНО” ПРОИЗВОДСТВО
Съвсем рано хората се научават да правят фигурки и съдове от изпечена в огън глина. Но е нужно много време, за да превърнат това изкуство в истински занаят, предаващ се от поколение на поколение..
Принципите на грънчарството били познати на различни популации ловци-събирачи още от късния палеолит, както свидетелстват находките. С изключение на някои райони в Азия през X хилядолетие, то се считало най-вероятно за изобретение без бъдеще, защото номадските народи нямали потребност от чупливи и обемисти съдов
/ ПРОБЛЕМ НА ПРОИЗХОДА
Археолозите признават, че не са се стремили да датират точно възникването на грънчарството. Важното е не само един културен слой да пази останки от грънчарски изделия, но и слоевете над него от следващите епохи също да съдържат такива останки. Последователността на намерените чирепи (парчета от глинени съдове) дава доказателство за културна приемственост: тя показва със сигурност, че грънчарското изкуство не е случайност, а истински занаят, предаван от поколение на поколение. Периодът на този преход е около VII хилядолетие и за Стария свят се намира в Близкия изток, Балканите и Западното Средиземноморие. Сред основните местонаходища на чирепи от онази епоха трябва да цитираме Чатал Хююк в Анадола; Рамад ІІІ и Букрас ІІІ в Северна Сирия (римската цифра отговаря на културния слой, в който е направена находката); Сескло в Тесалия (Гърция); Нея Никомедия в гръцка Македония; Копла Навигата в Апулия; пещерата Удзо до Трапани в Сицилия; накрая Кап Раньон в Южна Франция, недалеч от Марсилия.
/ ПРЕДИМСТВА НА ГРЪНЧАРСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ
Грънчарството де развива и разпространява, след като хората преминават към уседнал начин на живот с упражняване на земеделие и отглеждане на животни. Нуждата от глинени съдове от всякакъв вид и обем започва да се чувства по понятни причини: грънчарските съдове могат да се слагат на огъня, което позволява приготвянето на супи, варени и печени ястия, а това е основната храна на земеделските народи; кошничарските и кожените изделия са изцяло или частично непригодни да съхраняват течности като млечни продукти; най-накрая, по-лесно е да се правят съдове от печена глина, отколкото от камък или дърво.
/ ГРЪНЧАРСКИ ТЕХНИКИ
Освен грънчарския кръг, най-древният от които е датиран около 3 500 г. пр.н.е. и е намерен в Ур, Месопотамия, използваните през неолита техники са 3 вида: най-примитивната се състои в издълбаването на глинено топче чрез мачкане с пръсти, после в изтъняване на стените чрез изтегляне между палеца и показалеца със спираловидно движение. Вторият начин, наречен „au colombin”, се състои в спираловидно изграждане на съда от предварително омесено дълго и тънко руло, като охлюв. При третия метод се използват форми калъпи от дърво или от глина.
Изпичането на глината се извършва също по различни начини. Най-старият и най-елементарният от тях е в открити огнища: продължителността при този процес варира от един час до три дни, а температурата може да достигне 750 – 800 градуса С. Топлината се запазва много по-добре в пещите от вертикален тип (най-древните) или от хоризонтален тип. По всичко изглежда, че последните са били използвани едва след възникването на първите градски центрове през IV хилядолетие пр.н.е. Началото на грънчарската индустрия съвпада с периода, когато в резултат на въвеждането на серийно производство стойността пада значително. Производството се осъществява в специализирани работилници, където се произвежда за големи пазари. Такова широко производство е в зависимост и от наличието на добра глинеста земя и гориво, а това довежда до централизация на производството в определени места. Явлението е познато от праисторическата епоха и от античността. По-късно, през класическата епоха, Атина става най-големият център за производство на грънчарски изделия, които се изнасят в целия тогавашен свят.
/ ВЛАДЕЕНЕ НА ТОПЛИНАТА
Умението да се владее топлината е в основата на грънчарските техники. Андре Льороа-Гуран го напомня в следния цитат: „Керамиката и производството на гипс (което се появява към VI хилядолетие пр.н.е.) свидетелстват за майсторско поддържане на температури от 500 градуса С, 700 градуса С и 1000 градуса С в най-тесните и добре продухвани места от огнището. Може да се смята, че около 4 000 пр.н.е. многобройни грънчари и варджии управляват огъня, който поема през комина, за повишаване редукцията на металните оксиди”.
Датировката чрез термоизлъчване в грънчарството е един от трите главни метода, използвани в археологията. Той позволява да се определи възрастта на изделията чрез използването на атомни явления. Глината и други минерали, използвани в производството на грънчарски изделия, съдържат остатъци от естествено радиоактивни изотопи, като уран 235, уран 238 или торий 232.
Естественото разпадане на тези радиоактивни елементи, което става чрез емисия на радиоактивни алфа частици, влече след себе си изменения в околната атомна решетка. Освобождават се електрони в състояние наречено „метастабилно”. Те могат да се върнат в началното състояние само ако бъдат подложени на загряване. Тогава отделят светлинни фотони, видими или невидими (ултравиолетови) – процес, наречен „термолуминисценция”. При повторно „изпичане” в лаборатория се стига да емисия на фотони, която може да се измери с помощта на фотомултипликатори. Тогава е възможно, като се държи сметка за различни съпътстващи явления, да се приспадне броят на променените атоми, а оттам да се определи броят на алфа частиците, отговорни за този резултат, както и оригиналното съдържание на уран/торий в грънчарските изделия, което веднага показва възрастта им.
Из едноименният труд на Мишел Ривал.
Гласувай за статията Имот Днес – Порталът за имоти Варна
« Обратно в статии
