О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 258
гр. София, 29.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 121 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2 ГПК. Постъпила е частна жалба от С. Н. И. от[населено място], приподписана от адв. Р. Н., против определение № 458 от 15 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 151 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което производството по делото е прекратено поради нередовност на жалбата на частния жалбоподател против действията на съдебен изпълнител. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът задължил частния жалбоподател да посочи точен адрес за призоваване на ответницата и частният жалбоподател посочил два адреса, но ответницата отново била нередовно призована; частният жалбоподател бил задължен от съда да внесе сумата от 150 лева за назначаване на особен представител на ответницата, но поради това, че бил безработен и финансово затруднен, посочил с нова молба трети адрес на близки на ответницата, които поддържат контакт с нея и са съгласни да получат призовката; делото не е било прекратено, след като другата страна е била задължена първоначално да посочи адреса и не й е била наложена глоба; съдът не освободил частния жалбоподател от внасяне на такса, независимо, че посочил, че е финансово зле и не е в състояние да я внесе. Към жалбата е представено и изложение на основания за допускане на касационното разглеждане на жалбата, в което се дават съображения на жалбоподателя по движението на делото и се сочи, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че неправилно въззивният съд е поискал от частния жалбоподател да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като атакуваното определение не е от категорията определения по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ответникът Ц. И. Ц. от[населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд приел, че жалбоподателят посочил трети адрес за призоваване на ответницата със заявлението, че има уговорка с нейни близки да приемат призовката; подобни уговорки са незаконосъобразни предвид правилото на чл. 46, ал. 2 ГПК – соченият адрес не е адрес на ответницата, а на нейни близки; съдът не може да уважи и искането за удължаване на срока за внасяне на сумата от 150 лева, направено с последната молба, защото срокът вече бил достатъчно удължен с използваните от жалбоподателя способи за бавене на делото; поради невнасяне на сумата от 150 лева жалбата е нередовна и производството по делото подлежи на прекратяване. Относимите обстоятелства са следните: Частният жалбоподател обжалвал протокол за принудително изпълнение – въвод във владение от 18 юни 2010 г. по чл. 522, ал. 1 ГПК на недвижим имот в[населено място], обл. С., по изпълнително дело № 560 за 2008 г. на частния съдебен изпълнител Г. Г. с рег. № 767, съдебен район района на окръжния съд в[населено място]. В съдебното производство жалбоподателят е представляван от адв. Р. Н.. При призоваване на ответницата Г. Г. И. на адрес в[населено място], ответницата не била намерена на адреса. Съдът приел, че на ответника Ц. Ц. следва да се възложи задължението по чл. 47, ал. 3 ГПК да представи справка за адресната регистрация на Г. И., тъй като в изпълнителната му част съдебното производство било инициирано от Ц.. Тъй като Ц. не представил удостоверение, процесуалният представител на жалбоподателя поискал да му се даде възможност да представи справка за адресната регистрация на И.. Според справката постоянният и настоящият адрес на И. е в[населено място]. Ответницата отново не била редовно призована, защото се намирала в чужбина. Съдът определил жалбоподателят да внесе по сметката на съда сумата от 150 лева за възнаграждение на особен представител на ответницата на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобщение за това определение било получено от жалбоподателя на 22 ноември 2010 г. На следващият ден жалбоподателят посочил нов адрес на И. отново в[населено място], но и този път ответницата не била призована. Съдът дал нов едноседмичен срок на жалбоподателя да внесе сумата за възнаграждение на особения представител. Жалбоподателят посочил трети адрес в[населено място]. На 7 декември 2010 г. процесуалният представител на жалбоподателя писмено заявил, че не може да се изпълни указанието за внасяне на сумата поради финансови затруднения на жалбоподателя и поискал удължаване на срока. В заявлението е посочено още, че на третият посочен адрес живеят близки на ответницата, с които било разговаряно да поемат задължението да подпишат призовката и да й предадат за делото, тъй като комуникират с нея по телефона и интернет. При посочените данни следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна и прекратяването на производството е правилно. Предвидените в закона начини за връчване на съобщения и призовки на друго лице изключват връчването да стане на близки на страна по спора, освен ако те са пълнолетни от кръга на домашните й или живеещи на същия адрес. След като съдът е указал на жалбоподателя да внесе сума по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и това не е сторено, то основателно съдът е прекратил производството по делото. Срок за внасяне на възнаграждението е даден повторно, но жалбоподателят не е изпълнил задължението си и липсва основание да се приеме, че се дължи продължаване на срока. В кориците на делото не се намира доказателство жалбоподателят да е поискал да бъде освободен от заплащане на дължимото възнаграждение за особен представител на ответницата по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Простото заявяване, че жалбоподателят е финансово затруднен, не представлява по естеството си подобно искане. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 458 от 15 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 151 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
