Решението да се подложим на пластична операция не е лесен процес. Средностатистическият пациент на естетичната хирургия започва да мисли за операцията около 4 години, преди да потърси конкретни специалисти и обикновено се консултира с 2 или 3 различни лекари. Хората рядко безусловно обичат външността си, но често идеята да я променят носи усещане за вина и страх, което е напълно обяснимо. Възможността един напълно непознат човек да промени трайно лицето или тялото ви поставя много въпроси: “Ами ако нещо се обърка?”, “Ако стане грешка и бъда обезобразен за цял живот?”, Ако болката е непоносима?”.
Желанието за промяна е заложено в самите нас откакто светът съществува. В зависимост от степента на конкурентност на средата, в която живеем, и личната ни нагласа, може да бъде по-силно или по-слабо. Преди да вземете решение да се подложите на пластична операция помислете кои са причините да искате това и се възползвайте от възможността за консултация с екипа от естетични хирурзи и психолози. Човешкият разум действа на две нива – съзнателно и подсъзнателно. Повечето хора са наясно с това какъв проблем представлява за тях определена част от тялото им, но малцина са наясно как ефектът на тези проблеми се мултиплицира на подсъзнателно ниво и се отразява на тях самите и на отношенията им с останалия свят. Много хора осъзнават негативните чувства към телата си, но не и че тези усещания, породени на психологическа основа, могат да доведат до сериозни ментални и емоционални разстройства, като безспокойство и депресия. Повратната точка при вземането на решение за подлагане на козметична операция е доколко „дефектният“ участък от тялото ви пречи да бъдете приятели със себе си?
Козметиката.com представи канадско изследване, според което вестниците и списанията омаловажават психологическия риск при козметичните операции, включително от самоубийства. Пластичната и естетичната хирургия се описват заедно с историите за дрехи и диетичните съвети като част от „нормалния“ режим за разкрасяване, се посочва в изследването на Андреа Полониджо. Докато физическият риск от операциите все пак е изследван и съобщаван, емоционалният риск се споменава едва в 18 % от статиите. Нейното изследване в университета в Британска Колумбия, съвместно с професора по социология Ричард Карпиано, беше публикувано през декември в „Женски здравен журнал“. Целта е да се провери дали козметичните операции имат позитивен или негативен ефект върху емоционалното състояние. Все още няма консенсус дали операциите причиняват психологически стрес или „жените, които отиват да си правят козметични операции, вече са предразположени към това. Полониджо казва, че в някои статии се предполага, „че тревогата и депресията могат да се усилят и цялостното неудовлетворение от собственото тяло всъщност може да се повиши след козметични операции“.
