Проф. д-р Емил Паскалев е ръководител на Клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ “Александровска” в София. Завършва медицина в Медицинския университет в Плевен през 1988 г. Работи в Общинска болница – Червен бряг, спешно и вътрешно отделение с център по хемодиализа. След три години чрез конкурс става асистент в Клиничен център по диализа в “Александровска“ болница, а от 1999 г. започва да работи в Клиниката по нефрология и трансплантация на същата болница. Специализира в чужбина в Испания, Франция, Германия. С него разговаряме за проблемите на бъбреците и необходимостта от бъбречна трансплантация.- Проф. Паскалев, кои са първите симптоми на бъбречнокаменната болест?
– Може да няма оплаквания и наличието на камъни в бъбреците да се открие случайно при друго изследване. Най-често камъкът се проявява с болка и с отделяне на кръв в урината, тъй като дразни лигавицата и я наранява. По-рядко е камъните по начало да са инфектирани. Тогава те се проявяват освен с болки и с кризи, но и с температура и влошено общо състояние, което е доста по-сериозно, отколкото при изолираната бъбречнокаменна болест.
– Има ли някакви фактори, които влияят на развитието на проблема?
– Да, съществува наследственост. Това определя предразположение към развитието на бъбречнокаменната болест, но не е 100% задължително. Отделно са външните фактори, като неспазването на приличен воден режим. Хората приемат малко вода и течности, заради което отделят малко урина, която е концентрирана и създава проблем в такива случаи. Основание за развитие на проблема е и консумацията на еднотипни храни и една и съща вода. Една диета с цел отслабване също може да доведе до образуване на камъни в бъбреците. Възпалението на пикочните пътища също създава условия за камъни.
– Какво представлява лечението на заболяването?
– Най-напред трябва да се направи диагностика и да се определи големината на камъните. Ако са големи, те могат да се разбият. Освен това трябва да се установят причините за образуването на камъните и да се насочат усилията към това да не се допуска създаването на среда, позволяваща развитието им. Това става чрез изследване на химическия анализ на камъните и на някои лабораторни показатели на кръвта и урината. Оттам може да се насочим към правилния за даден човек режим на прием на течности и на храни, като в някои случаи се налага и допълнителното използване на медикаменти.
– Какви са усложненията при бъбречнокаменната болест?
– Те са много и различни. Най-честото усложнение е развитието на
инфекция на пикочните пътища, която е много неприятна
Друго често усложнение е появата на бъбречни кризи, които са спешно състояние заради тежкия и болезнен синдром, притесняващ пациентите. Понякога при движение камъните могат да запушат пикочните пътища и тогава нещата стават наистина сериозни.
– Все по-млади хора имат проблеми с бъбреците, страдат от бъбречна недостатъчност и дори стигат до трансплантация. На какво се дължи това?
– Това за съжаление е вярно. Като цяло бъбречните заболявания изместват възрастовата си граница към по-младите и по-често боледуват хората в активните си години – такава е характеристиката на тези заболявания.
– Колко време човек може да издържи само на хемодиализа?
– Човек може да издържи десетки години, ако диализата е качествена и се провежда както трябва. У нас най-дълго човек е живял с трансплантиран бъбрек в продължение на 29 години. Той е починал на 79 години от старост, без да има проблеми с трансплантирания му бъбрек. Ако той е бил трансплантиран по-рано, вероятно бъбрекът е щял да изкара повече време. Това са възможностите на един орган. Най-дълго човек е живял на диализа около 20 години. Сега той живее с нов бъбрек повече от 10 години.
– Какво налага извършването на трансплантация?
– Проблемът е в нарушената бъбречна функция – те не очистват отпадните продукти от обмяната на веществата, поради което се натрупват в организма и това нарушава нормалната характеристика на процесите в тялото. Тогава се налага трансплантация. Тя е оптималният метод на лечение, защото създава неимоверно по-добро качество на живот на пациента. Тези пациенти могат да имат деца и да работят. Семействата им престават да се грижат за тях и те стават пълноценни и реализирани хора в обществото.
– Какво представлява самата трансплантация?
– По същество това е органозаместващ метод за лечение, т.е. се взима бъбрек от тялото на донор и се присажда с хирургическа интервенция в тялото на пациента, който има нужда от него. Бъбрекът може да бъде от жив или от трупен донор, като най-подходящият вариант е да е от жив.
Освен това е важно и донорът да е родственик на реципиента
Наследствеността е близка между роднините и това дава основание да смятаме, че имаме еднаквост на антигени и следователно по-малко проблеми от страна на имунната система. В момента в листата на чакащи трупен донор за трансплантация са около 850 души.
– Как организмът реагира на трансплантирания орган?
– Един пациент, който е трансплантиран, има чужд орган в своето тяло. Той е антиген, непрекъснат стимул за дразнене на имунната система. Тя никога не го възприема, което е нормално. Самата трансплантация е непрекъсната борба на имунната система да отхвърли чуждото, както и от наша страна да потиснем имунната система така, че това да не се случи. Виждайки, че организмът ще отхвърли присадения орган, ние може да подготвим пациента за нова бъбречна трансплантация, тъй като процесът на отхвърляне е постепенен и бавен. В момента дори имаме пациенти, които три пъти са били трансплантирани. Така че възможностите на трансплантацията са наистина големи! Отхвърленият орган обаче не може отново да се присади на друг човек, тъй като не функционира и следователно е негоден.
– В кои случаи организмът може да отхвърли присадения бъбрек?
– Това може да стане в много случаи. Предварителните тестове може да показват съвместимост, но идеалният вариант не съществува. Дори и донор и реципиент да са роднини, те имат определени различия. Имунната система на човек може да реагира по много причини – дори самите заболявания, заради които той стига до необходимост от трансплантация, са агресивни и дразнят имунната система. Ако например при пациент със захарен диабет се стигне до бъбречна трансплантация, след нея диабетът остава, защото той е проблем на панкреаса. Този захарен диабет обаче започва да се държи към новия трансплантиран бъбрек както е правел и преди към своите бъбреци. Това не означава, че тези пациенти не трябва да се трансплантират, а напротив – по този начин им се осигурява ново качество на живот. Трансплантираните
диабетици имат преживяемост на присадените бъбреци над 10 години,
което е много голям успех.
– Потискането на имунната система не води ли до по-голям риск от инфекции, което от своя страна отново да създаде проблеми?
– Разбира се. Това е страничен ефект, който е много сериозен, и ние трябва да лавираме между тези два задължителни критерия, които са важни за живота на пациента, и да внимаваме. Затова трябва да имаме и колаборация с пациента. Трансплантираният трябва да пие лекарства, които потискат имунната система, и състоянието му да се следи през определен период от време.
– А защо все повече хора прибягват до трансплантация в чужбина?
– Това е тяхно желание. Качеството в нивото на лечение тук и в чужбина определено се различава. Не е необходимо да убеждавам никого, че ако един пациент се трансплантира във Франция, той ще е по-добре. Това е логично, както и обратното – наличието на огромен риск при трансплантация в Пакистан. За съжаление обаче и това се случва. Аз смятам, че нивото на бъбречната трансплантация е добро за възможностите на нашата страна. Има обаче още какво да се направи за подобрение на нещата. На първо място трябва да има повече трупни донори, за да има и повече трансплантации.
Деница ЯКУЛОВА
